Отначало бяха „борците“, но народът с цялата си любов ги нарече „мутри“.
И на въпроса „Какво е това мутра и има ли почва то у нас?“ реших да се допитам до уикипедията. И ето какво пише там – цитирам без редакторска намеса.
Мутра в буквален смисъл изразява негативно отношение и означава недодялано лице с груба глава. Думата е натоварена и с друго значение – мутрите са едри, физически силни и ниско интелигентни индивиди, изпълнители на противозаконни задачи в престъпни организации, враждебно настроени и склонни към насилие спрямо обикновените хора.[1]
Мутрите често са с отлична спортна подготовка, като някои от тях са бивши барети, борци, културисти, боксьори, каратисти, както и представители на други физически, предимно силови спортове. Начинът им на обличане варира, но може да бъде или предимно официален – с костюм и обувки, или изцяло спортен – с анцуг и маратонки. Характерно е носенето на тъмни очила, голямо количество бижута, като пръстени и златни ланци. Често са късо остригани или с обръснати глави.
След влизането на България в Европейския съюз през 2007 година мутрите не са вече толкова видими и много от тях навлизат в законния бизнес, като част от дейността им се ориентира към пране на пари. Някои бизнеси, с които се занимават, са сметопочистване, търговия с цигари и алкохолни напитки.
От класова гледна точка, в годините на прехода мутрите се оказват представителите съвременната българска едра буржоазия – хората, които утвърждавайки своята власт върху средства за производство (предимно по незаконни и непрозрачни начини), оказват огромно икономическо влияние върху българското общество, а оттам – и по отношение на българската култура, политика и изкуство. Манталитетът на тази властова прослойка се отразява върху политиката (причинявайки системна корупция и некомпетентност, липса на върховенство на закона и т.н.), икономиката (огромно неравенство между бедни и богати, липса на конкурентоспособност, неефективно усвояване на евросубсидии, укриване на данъци и т.н.) и културата (например по отношение на музиката постепенно се налага попфолкът като доминиращ жанр, забелязват се подобни тенденции и по отношение на модата и т.н.). С продължителното налагане на икономическата си власт в продължение на 30 години, мутрите се превръщат във властващата олигархия, която все повече се слива с държавата и налага модела на примитивния капиталистически авторитаризъм (познат в западната литература като неофеодализъм). В резултат на това, в България се наблюдава спад на влиянието на демократичните институции (ниска избирателна активност, уеднаквяване на партийните политики и т.н.), а медиите стават силно зависими по отношение на корпоративни интереси (през 2019 г., България затвърждава своята позиция на 111-о място по свобода на пресата в класацията на Репортери без граници). Тенденцията не е оптимистична, като участието на мутри във властта е повод за поредните протести в България през лятото на 2020 г.
Оценка
Мутрата е въплъщение на възтържествувалата духовна деградация и ограниченост, открояваща се често заедно с хипертрофирали корпулентност, доминантно мислене, силови действия, които са често осмивани в различни каламбури сред широката публика. Друг социален екземпляр, споделящ множество от соматичните и спиритуални параметри на мутрите в България, са „братки“ или „браток“. След приемането на България в ЕС култовото за 90-те години на миналия век определение „мутри“ е заменено с далеч по-благозвучното „добре облечени бизнесмени“.
