Какво има зад сделката НАТО-Турция-Швеция

На 10 юли, в навечерието на срещата на върха на НАТО във Вилнюс, турският президент Реджеп Тайип Ердоган сигнализира, че Анкара е готова да ратифицира протокола за присъединяване на Швеция към НАТО.

Съвсем доскоро Финландия и Швеция не участваха в отбранителни съюзи. Но след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна те подадоха заявления за членство в алианса. Желанието им беше обявено официално през май 2022, а през юни, на среща на върха в Мадрид, НАТО покани двете държави да се присъединят.

Членството в алианса е възможно само ако бъде ратифицирано от всяка държава членка.

И така, за какво точно са се разбрали Турция и Швеция, и какви препятствия могат да се появят?

Драма преди срещата на върха

От срещата на върха в Мадрид започна едно усещане за déjà vu. Тогава гласовете, идващи от Анкара, бяха много негативни, твърдеше се, че шансовете Турция да позволи на Швеция и Финландия да се присъединят, са малки.

Но след това, ден преди срещата в испанската столица, трите държави се споразумяха за тристранен меморандум, в който генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг изпълняваше ролята на арбитър. Според договореното тогава Швеция и Финландия се ангажираха да отменят оръжейното ембарго срещу Турция, да актуализират законодателството си за борба с тероризма и да екстрадират лица (предимно кюрди), за които Турция смята, че участват в терористични дейности.

Финландия изпълни своята част от сделката и незабавно се присъедини към НАТО в началото на април. Швеция обаче остана в задънена улица, до голяма степен поради възраженията на Турция срещу редовните шведски демонстрации, на които емигрирали кюрди протестираха срещу правителството на Ердоган. На някои от протестите имаше случаи на изгаряне на Корана, които разгневиха както Турция, така и голяма част от мюсюлманския свят.

Но, както и в Мадрид преди година, ден преди началото на срещата на върха в литовската столица на 11-12 юли и след много мрачни прогнози, Столтенберг съобщи окуражаваща новина – този път двустранен „договор“ или споразумение за сигурност между Швеция и Турция, което най-вероятно ще позволи на първата да стане 32-рият член на НАТО.

Какво включва споразумението?

Споразумението обхваща две неща. Първо – Швеция и Турция ще продължат да работят заедно в борбата с тероризма. Двете страни ще се срещат ежегодно на министерско равнище. Според съвместното изявление след срещата във Вилнюс, на първата министерска среща, която вероятно ще се състои през есента, Швеция ще представи пътна карта „като основа за продължаващата си борба срещу тероризма във всичките му форми и проявления към пълното прилагане на всички елементи на Тристранния меморандум“.

Второто беше, че генералният секретар на НАТО ще създаде нова длъжност в структурите на НАТО – специален координатор за борба с тероризма.

Но на пресконференцията след преговорите шведският министър-председател Улф Кристерсон каза ясно, че Швеция не трябва да поема нови ангажименти за предаването на повече хора, които Турция смята за терористи.

По-рано същия ден представители на НАТО от различни държави членки се споразумяха за нови отбранителни планове на военния алианс за защита в случай на нападение.

За повечето членове на алианса вероятният противник е Русия, но Турция настоя, а и НАТО се съгласи, че алиансът ще вземе предвид и заплахите от тероризъм. Служители на НАТО, които не пожелаха да бъдат назовани, тъй като не са упълномощени да говорят по въпроса, казаха пред RFE/RL във Вилнюс, че съгласието на НАТО по тази точка означава, че Анкара е готова да сключи споразумение с Швеция.

Нов тласък за присъединяване на Турция към ЕС

По-рано турският президент поиска от Европейския съюз да съживи спряната кандидатура за членство на Турция като предварително условие за присъединяването на Швеция към НАТО.

В резултат на това в изявлението, публикувано след срещата във Вилнюс, се казва, че „Швеция ще подкрепя активно усилията за съживяване на процеса на присъединяване на Турция към ЕС, включително модернизирането на митническия съюз между ЕС и Турция и либерализирането на визовия режим“.

За разлика от всички останали страни кандидатки за членство в ЕС, Турция все още няма безвизов режим с блока. А това е нещо, което тя желае от дълго време. Същото се отнася и за митническия съюз между ЕС и Турция, който влезе в сила в края на 1995 г., но който Турция би искала да разшири, за да включи повече селскостопански продукти и услуги.

През 2016 г. Европейската комисия публикува оценка за това как да се модернизира митническият съюз, но както и в случая с либерализирането на визовия режим, 27-те държави – членки на ЕС, не са постигнали необходимия консенсус за по-нататъшни действия.

Швеция е голям привърженик на разширяването на ЕС и отдавна подкрепя по-силното ангажиране на ЕС с Анкара. Въпреки това много страни са скептици, особено Австрия, Кипър, Франция, Гърция и Нидерландия. Включи се и Шарл Мишел, председател на Съвета на ЕС – органът, който определя политическите и стратегическите приоритети на ЕС. Той се срещна с Ердоган след прекъсване на разговорите между турския президент, Кристерсон и Столтенберг.

След продължителна дискусия Мишел написа в Туитър, че двамата с Ердоган са „проучили възможностите да върнем сътрудничеството на преден план и да активизираме отново нашите отношения“.

Той също така написа, че е възложил на Европейската комисия и Европейската служба за външна дейност, което е дипломатическата служба на ЕС, да представят доклад за това как да се процедира в бъдеще.

Ясно е, че Турция, която видя, че процесът на разширяване на ЕС беше рестартиран с даването на статута на кандидати на Украйна и Молдова миналата година, също иска да участва в тази дискусия. В крайна сметка обаче напредъкът зависи от това доколко в Брюксел има желание за по-нататъшно разширяване, особено по отношение на толкова голяма и мощна страна като Турция.

И така, имаме ли сделка?

И Столтенберг, и Кристерсон казаха след срещата, че се надяват документът за присъединяването да бъде внесен за гласуване в турския парламент „възможно най-скоро“, без да посочват конкретни срокове. Ако документът за присъединяване не бъде ратифициран през юли, тогава най-ранната възможност ще бъде през октомври, когато парламентът в Анкара се върне от ваканция. Точно това каза и самият Ердоган във Вилнюс.

След това идва и унгарският въпрос. В рамките на предполагаемата си солидарност с Турция Будапеща също не ратифицира шведския договор за присъединяване към НАТО – нещо, което се изисква от парламентите на всички държави членки. Генералният секретар напомни на всички, че Унгария неведнъж е обяснявала, че няма да е последната страна, която ще даде палец, а Кристерсон говори за уверенията на унгарския министър-председател Виктор Орбан, че Будапеща няма да забави повече процеса.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036