Какво можем да научим от тях?
Ще ми се да имах куража да живея живота си верен на себе си, а не живота, който другите очакваха да живея. На края на живота си, хората най-често съжаляват, че са преминали през дните си опитвайки се да угаждат на другите.
Ще ми се да не бях работил толкова много – много хора са пропуснали да видят как децата им растат и не са отделяли достатъчно време на партньорите си. За тях не си е струвало да прекарат толкова голяма част от живота си заклещени в работен цикъл, продавайки безценното си време.
Ще ми се да имах смелостта да изразя чувствата си – хората потискат чувствата си, за да се харесат на другите и да избегнат конфликти. Като резултат те се примиряват с посредствено съществуване и не се превръщат в това, което са могли да бъдат.
Ще ми се да поддържах взаимоотношенията с приятелите ми – често пъти живота ни повлича и забравяме скъпоценните ни приятелства. Не им отделяме нужното време и усилия, които заслужават. В последните дни на живот хората си спомнят единствено любовта и връзките, които са създали.
Ще ми се да си бях позволил да съм по щастлив – до самия си край повечето хора не осъзнават, че щастието е избор. Страхът от промяната ни кара да лъжем както себе си, така и другите, че сме задоволени от живота. Но дълбоко вътре в нас знаем, че това не така.
Когато сте на смъртното си легло, това което мислят другите за вас е далеч от ума ви, то няма значение. Колко прекрасно би било да се освободим от тези неща и да се усмихнем отново, дълго преди да посрещнем смъртта си.