Какво ни очаква: модерен социализъм или мизерен капитализъм

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 68, 1990 г.
● МНЕНИЕ НА ЕДИН ИЗБИРАТЕЛ
КАКВО НИ ОЧАКВА:
МОДЕРЕН СОЦИАЛИЗЪМ ИЛИ МИЗЕРЕН КАПИТАЛИЗЪМ
Според резултатите от изборите мнозинството от избирателите (52,8 на сто) се довериха на БСП и избраха пътя на демократичния социализъм; друга немалка част (36 на сто) гласуваха за СДС и предпочетоха капитализма; немалко (11,2 на сто) останаха колебаещи се. Вече всички сме единодушни, че в тези избори хората избираха цвета на бюлетината, а не човека. От това спечелиха партиите, а загуби България. Сега, щем или не щем, сме длъжни да приемем съжителството на две различни системи.
След 45 години дългият карнавал свърши, всеки свали маската от лицето си. Как ще се разбираме, е друг въпрос, но истината е, че сега добре се познаваме.
Животът се промени, промениха се и хората. Четиридесет и пет години двете световни системи съществуваха в противоборство, изолирани от „желязна” завеса. Вместо да се опознават, се конфронтираха, вместо да се помиряват, се въоръжаваха. До война не се стигна, но кризата, особено в страните от Източна Европа, е налице. Криза тотална, политическа, икономическа, социална, духовна, екологическа. Как ще излизаме от нея – това е въпросът на деня. По всичко изглажда – по мирен път, иначе не виждам как ще оцелеем. Светът и без война е заплашен да погине.
Днес всеки от нас се пита кой управлява страната. Опозицията подклажда недоволство, правителството гаси пожари. Веднъж цари безвластие, друг път – двувластие, а трети – направо анархия. Всеки прави каквото си иска за сметка на другите. Кой печели от това? Спечелиха спекулантите, черноборсаджиите, крадците, алчните, рецидивистите. Кой губи? Загубиха честните, добрите, трудолюбивите. Загубиха спокойствие, сигурност, а някои и работа.
След изборите народът се раздели твърдо на „ляво” и „дясно”, както е навсякъде по света: наляво – бедните, според интересите си, ако всеки ги осъзнава правилно. Лошото при нас е, че не тръгваме в една посока, а тъкмо обратното – всеки следва своята посока. Още по-лошото е, че разрушаваме старото, а не градим новото. Опозицията насади БСП в полога и я остави сама да мъти, а тя като намазан пехливанин гледа сеир и пречи. За шест месеца присвои времето, отрече всичко, сякаш стореното от бившата БКП не е дело на народа, а на г-н йеромомах Христофор Събев, който чрез бдение и свещи ни го измоли от бога.
Опозицията отрече тотално социализма и комунизма. Да бях аз, е оправдано. Но един учен като нейният лидер д-р Желю Желев да отрича една обществено-икономическа формация, възприета от страни като СССР и Китай (половината от човечеството), това вече не го разбирам. Всеки нормален човек разбра, че именно под натиска на социалистическата система „пещерният капитализъм се промени и преустрои. Беше принуден да даде желаните социални придобивки на работническата класа. За жалост, социализмът, който дойде в името на точно това социално равенство, не го стори, за което сега плаща.
Социализмът отгледа честна, но наивна младеж. Това пролича в създалата се сложна обстановка след 10 ноември. Объркани и помамени от новите ветрове, младите още се блъскат по кой път да тръгнат и стават жертва на чужди интереси. Много хора също се чудят по кой път да тръгнат. Към миналото не могат да се върнат, но и новото време ги обърка. Хората искат промяна сега и ако това не стане, ще се стопи и малкото вяра, която имат в БСП. Това досега трудно можеше да стане, защото не се знаеше колко хора стоят зад промяната, но сега нещата са по-ясни и по-лесно може да се вземе решение.
Най-добрата гаранция за промяната е заложеното в платформите на политическите партии. Ако вземем най-хубавото, най-рационалното от тях, ако се вслушаме в гласа на учените, специалистите и в мъдростта на народа, има „опасност” страната ни да се превърне в земен рай. Засега обаче тази „опасност” се отлага – вместо в рай можем да попаднем в контрола на ада. Мен лично ме плаши несъгласието на политическите лидери, особено на опозицията. За разлика от другите източноевропейски страни България има най-големия шанс да изгради моделен социализъм, по подобие на западните социалдемокрации. Болшинството от народа го иска, така както го искаше още през 1948 г., на първите свободни избори (тогава имахме почти същите резултати). Не е вярно, че на 10 и 17 юни преведохме първите свободни, демократични избори. Народът потвърди това, за което бе гласувал преди 44 години.
Сега опозицията ни предлага нов капитализъм, западен модел, но скри от народа, че точно в тия западни страни на власт са социалистите, а не тяхното сборище от дребнобуржоазни партии. Залагайки главно на частната собственост, опозицията ни обрича на мизерен капитализъм, от който страда половината човечество. Развитите страни ще ни помогнат дотолкова, колкото да ни поробят икономически и си осигурят пазар за евтина работна ръка. България ще си остане една слаборазвита, периферийна страна като много други страни, в които управляват дребнобуржоазните партии.
Успехът на СДС е временен. Използвайки стъписването на комунистите и попътните западните „ветрове”, опозицията демагогски захласна младежта с блясъка на богатите на Запад и ревниво скри истината за мизерията на бедните. Замая ни главите с обещания за богат живот, а не им каза какво точно ще спечелят и какво ще загубят.
И все пак аз вярвам, че основните политически сили ще намерят пътя към съгласието. Платформите на партиите си приличат в главното, не е забравен и опитът от националната кръгла маса. Чист социализъм няма да има, защото ще трябва да се направят и компромиси, но модерен е възможно.
Д. СТОЯНОВ
Стара Загора