Categories: Свободна Европа

Какво обещаха, а какво стана. Как статуквото в прокуратурата, ВСС и антикорупцията не помръдна

Политически опоненти, които преди изборите взаимно са се обвинявали в корупция, злоупотреби и репресии, неочаквано решават да съставят общо управление. Сред основните им цели са мащабни реформи в съдебната система и борбата с корупцията.

Но нещо се обърква. Точно когато са приети конституционни промени, които трябва да послужат като основа на реформите, управлението пада, вместо да продължи.

Резултатът е, че статуквото във всички ключови институции – прокуратура, Висш съдебен съвет (ВСС), съдебен инспекторат и антикорупционна комисия, остава непроменено. А вместо обещаната реформа, избирателите получават поредни предсрочни избори за парламент.

Така може да бъде описана накратко последната политическа година в България. Миналата пролет „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) и ГЕРБ успяха да се договорят за сформирането на кабинета на Николай Денков. Той беше избран с подкрепата на бившия председател на ДПС Мустафа Карадайъ и настоящия съпредседател на движението Делян Пеевски.

През следващите месеци лидерите на трите формации постоянно повтаряха, че поддържат управлението единствено в името на реформите. А реформите предвиждаха:

ограничаване на правомощията на главния прокурор;
разделяне на ВСС и антикорупционната комисия;
избор на техни нови членове;
избор на нов съдебен инспекторат.

Към днешна дата са факт само първите стъпки от този план, но по същество реформи липсват.

Прокуратурата се ръководи уж временно от Борислав Сарафов, дългогодишен заместник на бившите главни прокурори Сотир Цацаров и Иван Гешев.

Съдебният съвет формално е разделен с конституционната поправка от края на миналата година, но членовете му с изтекъл мандат са си същите. Липсват и нови правила за избора на техни наследници. Инспекторатът към съвета, който трябва да проверява всички магистрати, също е непроменен, с отдавна изтекъл мандат на главния инспектор Теодора Точкова и без видими успехи от работата си.

А антикорупционната комисия също формално е разделена на две, но с непроменен състав. Подобно на прокуратурата, тя също се ръководи уж временно от своя зам.-председател – Антон Славчев, избран на поста преди 6 години.

Какви бяха обещанията

„Демократична България“ трайно отстоява виждането, че този нов орган не трябва да бъде превръщан в политическа бухалка или чадър. Затова ние ще настояваме между първо и второ четене за повече гаранции за професионализъм на този орган и политически неутралитет“, каза в парламента на 7 декември 2022 г. бившата правосъдна министърка Надежда Йорданова, когато се обсъждаше на първо четене разделянето на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно имущество (КПКОНПИ).

Тогавашното 48-о Народно събрание обаче беше разпуснато два месеца по-късно, след като никоя партия не успя да излъчи самостоятелен кабинет. Така дойдоха изборите на 2 април 2023 г., на които ПП и ДБ за пръв път се явиха като коалиция и така успяха да станат втори след ГЕРБ.

Цялата им предизборна кампания се основаваше на заявката институции повече да не се използват като „бухалки“ срещу политически опоненти и критици на управляващите, а борбата с корупцията да стане по-ефективна.

Вотът отново нареди партиите така, че никоя да не може да състави самостоятелен кабинет. Така се стигна и до решението на ГЕРБ и ПП-ДБ за общо управление с подкрепата на ДПС. Трите формации имаха общо над 160 депутати и можеха да прокарат обещаните конституционни промени.

„Ние ще работим проактивно в тази посока – да се случат промените в конституцията и да се осъществи реформата в съдебната система“, каза Мустафа Карадайъ веднага след избора на правителството на Денков на 6 юни 2023 г. А Делян Пеевски добави: „Кабинетът не го подкрепяме като кабинет, като състав, подкрепяме само конституционната реформа, това ще бъде от нас.“

Последва внасяне на общ проект за промяна на основния закон на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. За целта движението на Ахмед Доган символно се отказа от самостоятелните си идеи за конституционни промени.

„ДПС се отказа от проекта си за промени в основния закон, за да има обединение, за да има България нова конституция, да направим съдебната реформа и да вървим напред“, каза Пеевски на 28 юли 2023 г.

„Най-важното в промяната на конституцията е съдебната реформа. Това, което години наред се говореше – за разделянето на ВСС, за повече съдии, за по-малко прокурори, за по-малко политика. Това за мен са съществените неща“, каза на 6 октомври 2023 г. лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

Две месеца по-късно, на 20 декември, конституцията окончателно беше променена и превърналият се в неформален говорител на управлението Пеевски обяви пред журналистите в парламента какво следва: „Съдебните закони да започнем, за регулаторите има време, ще гледаме внимателно и ще обсъждаме.“

Но не последва това. След като премиерът Денков подаде оставка на 5 март 2024 г., за да се извърши предварително договорената ротация на поста между него и Мария Габриел от ГЕРБ, в управлението настъпи срив. ПП-ДБ и ГЕРБ влязоха в дълги преговори, които окончателно се провалиха на 24 март с връщане на мандата за кабинет от страна на Габриел. Тогава стана ясно, че ГЕРБ и ДПС искат нови предсрочни избори.

Какво предстоеше тогава

Това се случи точно в момент, когато всички политически заявки за съдебна реформа трябваше да преминат към реални действия. Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане проекта си за нов Закон за съдебната власт (ЗСВ), който се фокусира в няколко основни посоки:

ограничаване на правомощията на главния прокурор;
премахване на администрацията му и преструктуриране на Върховната касационна прокуратура;
ограничаване на срока, в който могат да бъдат командировани магистрати на по-висока длъжност без конкурс;
повече гаранции за самоуправлението на съда;
нови изисквания за партийна неутралност на членовете на висшите органи на съдебната власт;
нови процедури за оценяване, повишаване и наказване на магистратите.

Предстоеше и управляващото мнозинство да пълни съставите на двата нови органа, на които беше разделен досегашния ВСС – Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет. Идеята беше това да се случи след приемането на новия съдебен закон, който предвижда завишени изисквания за професионализъм и независимост на бъдещите кандидати.

Всичко това е на фона на все още очаквания избор на нов титулярен главен прокурор. През есента пък предстои и смяна на председателя на Върховния административен съд. Тогава изтича мандатът на настоящия му ръководител съдия Георги Чолаков. Тези назначения се очаква да бъдат направени от бъдещите съдебни кадровици.

Пропадането на преговорите за ротация в кабинета „Денков“ съвпадна и с момента, когато се очакваше попълването на новите два органа, на които през есента на миналата година беше разделена дотогавашната КПКОНПИ. На 21 септември тя окончателно се раздели на Комисия за противодействие на корупцията и Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество. Съставът и ръководителят ѝ обаче останаха непроменени.

Непроменен остана и Инспектората към ВСС, чийто главен съдебен инспектор Точкова вече изкара два пълни мандата начело на органа, въпреки че всъщност е избрана само за един. Причината е, че депутатите така и не пристъпиха към избор на нови съдебни инспектори и членове на ВСС от политическата квота, чиито мандати също изтекоха.

Попълването на съдебния съвет, инспектората към него и антикорупционната комисия изисква мнозинство от поне 160 гласа в парламента. ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС разполагаха с такова. Вместо то да бъде използвано за приемане на новия Закон за съдебната власт и за смяна на съставите на всички тези ключови органи, ГЕРБ и ДПС решиха да се ходи на избори.

Какво е статуквото

Разпадането на досегашното управляващо мнозинство отложи за неясното бъдеще всички тези ключови законови промени и назначения. При това положение прокуратурата, ВСС, съдебният инспекторат и антикорупционната комисия продължават работа в старите си състави. А те са попълвани в годините, в които парламентът беше доминиран от ГЕРБ.

Временният главен прокурор Борислав Сарафов оглави държавното обвинение след уволнението на Гешев. То се случи в първите дни на кабинета „Денков“, след като ГЕРБ и ДПС изведнъж оттеглиха подкрепата си към бившия главен прокурор.

Въпреки че нееднократно декларира, че иска да реформира прокуратурата, Сарафов всъщност е част от нейното ръководство в последните над 10 години. И в момента е обвиняван от предшественика си Гешев, че подчинява държавното обвинение на интересите на Борисов.

Откакто Сарафов временен главен прокурор, бяха прекратени някои знакови разследвания:

В последните седмици Сарафов се позиционира и като основен критик на предложения от предишното ръководство на правосъдното министерство проект за нов Закона за съдебната власт.

На този фон внасянето на въпросния законопроект в парламента беше отложено от екипа на новата служебна правосъдна министърка – Мария Павлова. Преди да влезе в служебния кабинет на бившия депутат от ГЕРБ Димитър Главчев, Павлова стана заместник главен прокурор на Сарафов.

Настоящият състав на Висшия съдебен съвет изтече в началото на октомври 2022 г. Той беше избран през ноември 2017 г., като в политическата му квота фигурират представители на ГЕРБ, ДПС, БСП и несъществуващата вече коалиция „Обединени патриоти“.

Мнозинството в съвета гравитираше около бившия главен прокурор Цацаров. След като той подаде оставка и беше избран за шеф на КПКОНПИ с голямо мнозинство в парламента през 2019 г., същото мнозинство избра за главен прокурор неговия заместник Гешев. За да се стигне до юни 2023 г., когато уволни Гешев, а Прокурорската колегия избра на оста му временно Сарафов.

Главният съдебен инспектор Теодора Точкова пък беше избрана от широко мнозинство в парламента на 2 парил 2015 г. Тогава за нея гласуваха на практика всички тогавашни партии без „Атака“. Най-запомнящият се момент от 9-годишното ѝ управление в Инспектората към ВСС е когато през 2017 г. Цацаров избегна ефективна проверка по случая „ЦУМ-гейт“. А Точкова лично се погрижи да скрие от обществото факта, че съдебните инспектори са се занимали само формално с казуса.

Към днешна дата ръководеният от Точкова орган демонстрира активност след последните разкрития за схемите за търговия с влияние на Петьо Петров – Еврото и убития Мартин Божанов – Нотариуса.

По неофициална информация на Свободна Европа най-активни са действията на инспекторите срещу бившата районна прокурорка на София Невена Зартова. Тя е единственият действащ прокурор, публично декларирал готовност да даде показания срещу предполагаемата престъпна група на Еврото. Срещу Зартова има две проверки в Инспектората към ВСС и една в антикорупционната комисия. Отделно от това, Сарафов инициира срещу нея две дисциплинарни производства във ВСС.

Антикорупционната комисия пък продължава да се ръководи от Антон Славчев, избран от парламента през март 2018 г. за зам.-председател на КПКОНПИ. Той беше предложен за поста от тогавашния председател на комисията и бивш прокурор Пламен Георгиев. Георгиев стана консул във Валенсия, след като се оказа замесен в скандала „Апартаментгейт“ през 2019 г.

Славчев ръководи временно антикорупционната комисия от януари 2022 г., когато наследникът на Георгиев – Сотир Цацаров, подаде оставка след конфликт с тогавашния премиер Кирил Петков.

Arhiv