Какво означава да си иподякон в Православната църква

Си­гур­но сте ги виж­да­ли те­зи слу­жи­те­ли Бо­жии, ко­и­то прис­луж­ват в хра­ма по вре­ме на бо­гос­лу­же­ние: сла­гат ана­ло­и­те по мес­та­та им, по­да­ват ка­дил­ни­ца­та, но­сят све­щи, по­да­ват ди­ки­ри и три­ки­ри на ар­хи­е­рея, ­дър­жат му же­зъ­ла, че­тат апос­тол­с­ко­то че­ти­во, сти­хи­ри­те…

Ка­то ан­ге­ли са. Об­ле­че­ни в кра­си­ви сти­ха­ри, с ора­ри, кръс­то­са­ни на гър­ди­те им ка­то приб­ра­ни кри­ле.

На­ри­чат се чет­ци, пев­ци и све­що­нос­ци или за по-крат­ко – ­ ипо­дя­ко­ни.

Второкласник от Стара Загора стана най-малкият иподякон

Те по­лу­ча­ват спе­ци­ал­но пос­т­ри­же­ние и ръ­ко­по­ло­же­ние, на­ри­ча­но хи­ро­те­сия, ко­е­то им да­ва бла­гос­ло­ве­ние да по­ма­гат при бо­гос­лу­же­ни­я­та и в ол­та­ра.