В началото на 2016 г. Ефраимов публикува отворено писмо, трогнало целия български народ. Тогава той посочи, че би изкупил цялата вина на дедите си, стига това да вдъхне надежда в българите и те да останат на територията на България.
И… за караконджула, продължава сладкодумецът: Това е наименование, което се е появило от съвместното съжителство на българи и турци на Балканите.
Думата е с турски произход, и както повечето подобни думи, които са навлезли в българския език, тя е побългарена.
Думата „караконджул“ е съставена от две отделни думи. Първата е „kara“, която на турски значи черен. Втората дума е „konucu“(чете се „конуджу“ и означава, нещо, което каца). Така истинското наименование е кара конуджу и означава нещо черно, което те напада, накаца те, възсяда те, накачулва се, стоварва се отгоре ти.
Ето и накратко за караконджула Кара. Та, този пресреща хората на пътя по нощите и задава необичайни въпроси. Лошото е, че всеки отговор трябва да съдържа думата „кара“. В противен случай, изедникът Кара удря жертвите по главата с ръба на гребена и ги възсяда.
Думата кара конуджу е побългарена и се е превърнала в караконджул, навлизайки и във фолклора на българите.
Моята баба винаги казваше „kara konucu“(кара конуджу) и имаше безброй неща, които ако ги направя, или не ги направя, имаше опасност да си навлека гнева на караконджула Кара. Но аз го победих в личен двубой и вие прекрасно знаете това. Затова продължих да правя, каквото си искам.
Така че караконджулът е изцяло наш образ, характерен за земите на днешна България и много поздрави на тези, които искат да си го присвоят. Още повече, че караконджулите винаги живеят там, където има и луди сливи, а лудите сливи са символът на България. Не розите! Рози растат навсякъде!