Какво означава по-тежкото обвинение, което Софийската градска прокуратура повдигна на 22-годишния Кристиан Николов?

Какво означава по-тежкото обвинение, което Софийската градска прокуратура повдигна в сряда на 22-годишния шофьор Кристиан Николов и до какви юридически и правни последствия може да доведе обвинението за умишлено причиняване на смъртта (а не умишлено убийство както са някои интерпретации в медиите) на телевизионния водещ Милен Цветков, пита „Дневник“ и търси експертни становища

Този въпрос е един от основните, свързани с казуса по ред причини. Една от тях е, че подобно умишлено причиняване на смърт в катастрофа би могло да се докаже изключително трудно. Друга причина е фактът, че съдебната практика в България по такива казуси е твърде оскъдна и едни от последните присъди за умишлено причиняване на смърт в катастрофа или друго подобно престъпление са от началото на 80-те години на миналия век.

В сряда Софийският градски съд остави постоянно в ареста Николов, който часове преди произнасянето на съда получи по-тежкото обвинение.

„Дневник“ потърси коментари от юристи с опит в разглеждането на дела, свързани с пътно-транспортни произшествия. Много от тях отказват да анализират конкретния случаи с катастрофата, при която загина Цветков, тъй като не са запознати в детайли с доказателствата, събрани до момента от държавното обвинение, но дават принципен отговор на въпроса има ли опасност обвинението срещу Николов да се провали или „да се смачка“ и разясняват каква е логиката на прокуратурата да повдигне по-тежко обвинение, макар и по-трудно доказуемо.

Умишленото причиняване на смърт при пътно-транспортно произшествие е изключително рядко срещано обвинение и със сигурност ще създаде проблем при доказването, но да се докаже умисъл по принцип не е невъзможно, обяснява бившият прокурор Андрей Янкулов. Според него по-тежкото обвинение може да бъде продиктувано както от стремежа на държавното обвинение по някакъв начин да отговори на големия обществен интерес по случая, така и от напълно обективни факти и доказателства, ако действително има такива.

„Някак си се очаква, че заради този изключително жесток и тежък случай, трябва да се получи най-суровото наказание. Но по казуса няма нормално публично говорене, включително и от отговорните фактори, които да кажат какво реално може да излезе от това обвинение и каква присъда може да се даде. За този текст законът предвижда и доживотен затвор, но никой съд няма да постанови такова наказание“, смята Янкулов.

Няма опасност да бъде изцяло оправдан, ако тежкото обвинение не се докаже

По думите на бившия прокурор, ако по-тежкото обвинение не се докаже, с окончателната си присъда съдебният състав може да преформулира обвинението и да го оправдае за по-тежко престъпление, а да го осъди за по-леко. Но, ако прокурорът е повдигнал по-леко обвинение, а пред съда се съберат доказателства за по-тежкото, то няма как който и да е подсъдим да бъде осъден по тежко обвинение, което не му е повдигнато, дори и с доказателства.

От тази гледна точка действията на прокуратурата могат да бъдат разглеждани и като „презастраховане“, коментират юристи. Понякога по-тежки обвинения се повдигат и заради обществения натиск и очакванията на обществото за справедливост, а и да се покаже прокуратурата в по-добра светлина.

Няма нужда да се доказва мотив или предишно познанство

Други действащи съдии, предпочели да запазят анонимност, дават още примери – за доказано умишлено причиняване на смърт на пътя може да се говори в случай на шофьор, който съзнателно блъска пешеходец, използвайки автомобила си като оръжие. В подобни случаи няма нужда да се доказва конкретен мотив, предишно познанство между жертвата и извършителя или предумисъл – предишен план, подготовка и обмисляне на убийство.

Подобни са случаите на терористични действия, при които умишлено извършителят се врязва в други коли или хора, без да ги познава, но цели смъртта им. Именно заради това конкретният случай с катастрофата, при която загина Милен Цветков, е особен от правна гледна точка. За да докаже тезата си прокуратурата, тя трябва да изпълни с факти и доказателства обвинението и да бъде убедителна в това, че Николов е искал да убива.

За присъда трябват не само тежки и груби нарушения, но и още нещо

„В най-новите решения на ВКС във всички случаи, когато има умишлена вина, винаги има някаква предварителна ситуация – засичане на предно кръстовище, предходен спор за паркомясто и т.н., дори и без да се познават двамата шофьори“, обясни Янкулов. По думите му, в съдебната практика до момента съвкупността от много и груби нарушения на закона за движението по пътищата не са обосновавали обвинение за умишлено причиняване на смърт.

Много и груби са нарушенията и в конкретния случай – шофиране след употреба на 4 вида наркотици, никакъв спирачен път или опит да се намали скоростта на автомобила, никакъв опит да се избегне ударът, шофиране със значително превишена скорост над допустимата в градски условия. Но само това не е достатъчно, за да се докаже умисъл.

Най-често съдилищата в България приемат, че катастрофите стават по невнимание и неумишлено. До тежък инцидент може да доведе дори кратко разсейване – поглеждане встрани, в телефона или в спътник. Магистрати коментират, че когато много пиян или дрогиран причинява произшествие, може да се обсъжда евентуален умисъл, тъй като в това състояние вероятността да причиниш смърт или тежки последици е много голяма. Самонадеяността е по-тежката форма на непредпазливост, допълват още юристи. Практиката е различна и присъдите, издавани от различните съдебни райони варират, а често и са намалявани от по-горните инстанции.

За причиняване на катастрофа по непредпазливост с много и тежки нарушения на закона и починал човек средната присъда е 8 – 9 г. затвор. Наказанието, разбира се, варира според всеки конкретен случай и според доказателствата по делото, правят уговорката магистрати.

В повечето случаи се приема, че тези престъпления са неумишлени и по непредпазливост. За да се докаже, че са умишлени или целенасочени, е нужно да има и други доказателства – например свидетели да са се опитали да спрат шофьора и да го предупреждават за опасността, но въпреки това той да продължава да ускорява.

Съдебната практика е твърде бедна по тези текстове от закона

Адвокат Теодор Георгиев припомни пред „Дневник“, че съдебната практика познава само четири случая, в които Върховният съд е постановил решения по обвинения за умишлено причиняване на смърт при пътно-транспортно произшествие. И четирите решения са от 80-те години на миналия век.

За единия случай споменава на стената си във Фейсбук бившият апелативен прокурор на София Иван Петров. През 1982 г. Върховният съд е потвърдил смъртна присъда на жител на Хасково, която е изпълнена, за произшествие на автобусна спирка, при което загиват 6 души. Обвинението обаче е било директно за умишлено убийство – по чл. 116 от НК. Прокурорът добавя, че по-късно пред студентите по право това съдебно решение е давано за пример за съдебна грешка.

Останалите три случая са по член 342, ал. 3 – за умишлено причиняване на телесна повреда или смърт, каквото е обвинението на Кристиан Николов, като тази разпоредба не се занимава с въпроса дали е употребен алкохол или наркотици. И при трите случая съдът през 80-те години е приел наличие на евентуален (косвен) умисъл, не на пряк, обясни адвокат Георгиев. Това означава, че водачът е напълно осъзнавал какви могат да бъдат последствията, но не е направил нищо, за да ги предотврати.

Той цитира за „Дневник“ част от решение на Общото събрание на Наказателните колегии на ВС от 1984, в което се казва: “ Водач на моторно превозно средство извършва престъплението по чл. 342, ал. 3, вр. с ал. 1 НК при евентуален умисъл, когато умишлено нарушава правилата за движение, съзнава възможността по този начин да причини посочените в закона общественоопасни последици и продължава да управлява моторното превозно средство по същия начин без да предприема каквито и да било мерки за предотвратяването им и без да разчита на някакви други обстоятелства (обективни или субективни), които да създават у него увереност, че ще ги избегне.“

Въпросът е какво е съзнавал шофьорът в конкретния случай и в какво е имал увереност, след като е бил употребил четири вида наркотици (все още не е официално изяснено кога е приел наркотиците и в комбинация или поотделно), както беше съобщено при разглеждането на мярката му за неотклонение, коментират юристи.