Когато правителствата обещават, че ще дадат, те всъщност обещават и че ще вземат. Въпросът на сегашното временно управление на страната е какво може и какво не може да вземе.
Не малко колеги предлагат като решение за подобна намеса на президента в изпълнителната власт да бъде изцяло премахната конституционната формула на служебно правителство. Веднага трябва да споделя, че, първо, не смятам такава промяна за полезна, и второ – очевидно е, че промяната на конституцията ще отнеме време и резултатът вероятно ще по-лош от сегашната уредба.
През 1991 г. бях единственият народен представител, подписал конституцията с особено мнение, тоест несъгласие по глава IV (Президент на Републиката). Основанията ми бяха подобни на обърканата, по израза на Стефан Попов, конструкция на тази глава. В частност още смятах, че на служебните правителства трябва да бъдат наложени ясни бюджетни национално-представителни ограничения. Поради тази причина винаги съм наблюдавал доколкото мога отблизо назначаването и работата на всички служебни правителства.
Служебните правителства са инструмент на ръчното управление на страната от президента.
Единствената конституционно подразбирана мисия (по силата на член 99, алинея 5) на служебните правителства е подготовката на следващите избори. На президента и вицепрезидента де факто е забранено да вършат работа на „народни представители, да изпълняват други държавни, обществени и стопански дейности и да участват в ръководството на политически партии“ (член 95, алинея 2). Понеже няма парламент, служебните правителства са инструмент на ръчното управление на страната от президента.
В конституцията е заложен нещо като конфликт между партиите в парламента и президента. Той бе избегнат при президентите Георги Първанов (2002-2012) и Росен Плевнелиев (2012-2017). При предишните президенти той премина в лека форма, без скандали.
Назначаването и работата на служебните правителства на Ренета Инджова (10 октоври 1994 – 25 януари 1995 г.), Стефан Софиянски (12 февруари – 21 май 1997 г.), на Марин Райков (13 март – 29 май 2013 г.), на Георги Близнашки (6 август – 7 ноември 2014 г.) и на Огнян Герджиков (27 януари – 4 май 2017 г.), както и двете служебни пранителства на Стефан Янев (съответно 12 май – 16 септември и 16 октомври – 13 декември 2021 г.) ме убедиха, че не съм бил прав с особеното си мнение по глава IV.
Датите са важни. Те позволяват да се провери състоянието на страната и хората в даден период, като критерий както за работата, която са свършили, така и за посланията, свързани с назначаването и изпълненията на мандата.
За служебните правителства до 2017 г. (назначено от президента Румен Радев), от гледище на правителствения опит за целия период от 1879 г. до наши дни, могат да се прочетат подробности на друго място.
Но ето някои важни сравнения в положението на страната и изпълнението на мисията на някои служебни правителства.
Служебните правителства имат средно около три месеца живот, тези на Георги Близнашки и Огнян Герджиков – малко над 90 дена. Най-кратко управлява премиерът Райков, а почти 140 дена е първото премиерство на Стефан Янев. Причината е в работата на парламента.
Но има разлики в периодите между оставка на редовно и назначаването на служебно правителство. Този период пред 1994 г. е 38 дена. Но процедурата е обработена и „забавянията“ нямат политически смисъл.
На практика всички служебни правителства са по-скоро безпартийни. Но има две изключения – почти всички деятели на правителството Стефан Софиянски са от средите на СДС, което е обяснимо с предишни правителствени провали. Второто изключение е настоящият кабинет на Гълъб Донев.
Служебните кабинети са обикновено скромни по брой на министрите. До 2014 г. (проф. Близнашки) те се състоят 16-17 души, най-икономичен като персонал е кабинетът на г-жа Инджова, той има и само двама вицепремиери. Най-многоброен е сегашният. Очевидно се повтаря структурата на управление от редовни кабинети. Но нищо не пречи министерствата да са два пъти по-малко.
Всички кабинети обаче са попълнени от единомишленици. Въпросът е около какво.
В интернет могат да се намерят лекции, в които си твърди, че служебните министри са събрани оттук-оттам и че са недооборазовани. Това не е вярно. Точно обратното. И всички кабинети обаче са попълнени по-скоро от единомишленици. Въпросът е около какво възниква единомислието.
Доколкото може да се съди по струпаните материали в интернет, президентите Желю Желев, Петър Стоянов и Росен Плевнелиев независимо от положението в страната, са относително лаконични и доста абстрактни в представянето на задачите на правителствата, които назначават. Президентът Георги Първанов предпочита големи стратегически съвети и доклади, които почти не коментира. Възгледите му са по-скоро за допълнително обвързване (особено енергийно) с Русия. Но такова влияние не се забелязва в докладите за общото състояние на страната.
Най-многословен и неаргументиран в своите послания към парламента и постоянен в напътствията си към изпълнителната власт е президентът Румен Радев.
Икономическият и финансовият министри от първия кабинет на Стефан Янев фактически повтарят тревогите на Ренета Инджова. Между другото поръчките „инхаус“ са традиция от комунистическо време. Още тогава са отчетени от Държавна сигурност като крайно неефективни. Тъй или иначе посланията от този род ще продължат да бъдат коректив на политиката на правителствата.
Още в края на 2020 г. започна раздуването на разходите в държавния бюджет. То продължи в годините на избори (2021 и 2022 г.). Това е обединяваща правителствена политика след края на 2022 г. Засега проблем с покриването на разходите няма, поради високата инфлация и икономическия растеж. БВП тази година ще достигне в абсолютно изражение нов исторически връх – 150 милиарда лева, правителствените разходи също са безпрецедентно високи (над една трета от БВП).
Безредието в стопанския живот и най-вече в енергетиката е по-скоро умишлено създаване на илюзии. Дори коефициентът Джини в края на годината ще изглежда по-добре.
Няма прецедент за промяна на геополитическа ориентация и международни договори за период на управление на служебно правителство. За времето, което е отредено на служебните кабинети, те просто не могат да свършат тази работа. Това не означава, че не могат да се правят опити.
От осем служебни кабинета само на един е внушена такава амбиция. Това е особен вид тълкуване на споменатите разпоредби на конституцията. В никакъв случай не е традиция в прилагането им.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Здравейте, скъпи приятели, Това е новият брой на Голямата картина - седмичния бюлетин на Свободна…