Какво предвижда Законът за личния фалит?

От няколко години насам България се опитва да приеме нов закон, чрез който да бъде въведена регулация, която я има във всяка цивилизована държава. Знае се също, че той е част от ангажиментите на страната по Плана за възстановяване и устойчивост и неговото приемане е условие за отпускането на европарите.

Става дума за Закона за несъстоятелност на физически лица, по-популярен като Закон за личния фалит. Вчера той бе публикуван за обществено обсъждане. Това е третият опит на Министерството на правосъдието за въвеждането му, след като вече два пъти депутатите не одобриха вариантите му.

Какво предвижда законът?

Законът урежда условията и реда за провеждане на производство по несъстоятелност на физическите лица, които са добросъвестни длъжници и желаят да удовлетворят вземанията на всички свои кредитори в рамките на едно общо производство по изпълнение.

В него като неплатежоспособен длъжник е определен този, който в продължение на повече от 6 месеца не е в състояние да изпълни едно или повече изискуеми парични задължения на обща стойност над десет минимални работни заплати.

Имуществото на длъжника трябва да е достатъчно, за да покрие разноските в производството по несъстоятелност и поне частично да удовлетвори вземанията на кредиторите.

Проверките ще се извършват от синдик

Определен е и синдик – физическо лице, на което е възложено да извършва проверка на предявените вземания, управление на масата на несъстоятелността, осребряване на имуществото и контрол върху дейността на длъжника.

Покриване на дълговете

В проекта е записано, че длъжник, който иска да обяви личен фалит, ще покрива дълговете си освен с лично имущество и с половината от съпружеското.

Предвидена е възможност за погасяване на задълженията след изтичане на определен срок, когато са останали неудовлетворени вземания на кредиторите в производството.

Според проекта масата на несъстоятелността обхваща всички имуществените права на длъжника, както и една втора част от вещите и правата върху вещи – съпружеска имуществена общност. Освен това длъжник, който подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност, като знае, че няма основание за това, дължи обезщетение на кредиторите за претърпените имуществени и неимуществени вреди. За да се избегне възможност за злоупотреби, законът предвижда забрана за повторно подаване молба за откриване на производство по несъстоятелност.

С откриване на производството по несъстоятелност длъжникът не може да сключва нови сделки на управление и разпореждане с имуществото си, както и да извършва плащания без разрешение на синдика. Това ограничение не се прилага за изпълнението на текущи задължения във връзка със задоволяване на жизнените потребности на длъжника и членовете на семейството му в рамките на определената от съда издръжка, като плащания към централния и местния бюджет, към доставчици на битови, комунални и съобщителни услуги, необходими разходи за храна, здравеопазване, образование, социални услуги и други.

Съд по несъстоятелността

е окръжният съд по постоянния адрес на длъжника, регистриран преди повече от шест месеца от датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

Във всяко положение на производството по несъстоятелност длъжникът може да сключи с всички кредитори с приети вземания договор за уреждане на плащането на паричните задължения. В този случай синдикът не представлява длъжника като страна. Договорът се сключва в писмена форма.

Гаранции за осигуряване на жизнените потребности

Предвиждат се и определени гаранции за осигуряване на жизнените потребности на длъжника. Несеквестируемото му имущество няма да се включва в масата на несъстоятелността и срещу него не може да бъде насочвано изпълнение.

Съдът определя издръжка, която служи за задоволяване на жизнените потребности на длъжника и на членовете на неговото семейство, на които той дължи издръжка. Издръжката се формира от несеквестируемия доход на длъжника, а в случай че няма такъв, от неговото имущество в масата на несъстоятелността.

При опасност от укриване

При опасност от разпиляване, унищожаване или укриване на имущество съдът по несъстоятелността може да разпореди запечатване на помещения, оборудване, превозни средства и други, в които се съхраняват вещи на длъжника.

Не се запечатват обитаеми жилища и помещения, необходими за задоволяване на жизнените потребности на длъжника и членовете на неговото семейство или за съхраняване на подлежащи на бързо разваляне вещи, пише Dariknews.bg.

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

https://www.dnes.bg/ …