Какво цели сухопътната офанзива на Израел в Ливан

Израел нахлу в Южен Ливан в рамките на „ограничена, локализирана и целенасочена“ сухопътна операция срещу шиитската групировка Хизбула.

Във вторник израелските сили пресякоха границата за първи път след 34-дневната война между Израел и Хизбула през 2006 г.

Хизбула е въоръжена групировка и политическа партия, която контролира голяма част от Южен Ливан. САЩ я считат за терористична организация, въпреки че Европейският съюз (ЕС) е включил в черния списък само въоръженото ѝ крило.

Във вторник Иран, който подкрепя Хизбула и други групировки срещу Израел, изстреля десетки ракети срещу Израел, но повечето бяха свалени и няма данни за жертви и разрушения.

Подреждаме отговорите на няколко въпроса за значението на всички тези събития.

Каква е целта на Израел?

Израелските военни казаха, че с навлизането в Ливан целят да унищожат цели на Хизбула по границата.

Според Израел в операцията участва една армейска дивизия, която обикновено наброява над 10 хил. войници.

Миналия месец Израел превърна в своя основна военна цел връщането на около 60 хил. жители на Северен Израел, разселени от нападенията на Хизбула. Израел и Хизбула си разменят постоянни удари от нахлуването на Израел в Ивицата Газа през октомври 2023 г.

Майкъл Хоровиц, ръководител на разузнаването в базираната в Бахрейн консултантска компания Бек Интернешънъл, каза, че Израел се опитва да разруши инфраструктурата на Хизбула по границата, включително тунели и наблюдателни постове.

„В този смисъл офанзивата е „ограничена“, тъй като целта не е да се разгроми Хизбула, което би изисквало много по-широка инвазия в по-голямата част от Ливан“, каза той.

Не е ясно дали инвазията на Израел ще продължи да бъде ограничена по обхвата си.

Представители на САЩ припомниха, че Израел първоначално е обявил и инвазията си в Южен Ливан през 1982 г. за „ограничена“ атака, която обаче се е превърнала в 18-годишна окупация.

Сега Израел освен това нареди на жителите на Южен Ливан да се евакуират на север от река Авали, на около 60 км от границата с Израел. Това също поражда опасения за по-мащабна офанзива.

Хоровиц каза, че Израел рискува да бъде „въвлечен още по-дълбоко“, ако се опита да създаде буферна зона в Южен Ливан. Израелските лидери вероятно искат да избегнат такова въвличане в продължителна война, добави изследователят.

„В същото време, ако израелските войски се изтеглят, Хизбула вероятно ще се върне и ще започне нови атаки срещу Израел, което ще бъде неудобно за израелското правителство“, каза още Хоровиц.

Може ли Хизбула да се съпротивлява?

През последните месеци Хизбула претърпя сериозни неуспехи. Израел уби по-голямата част от ръководството ѝ, неутрализира значителна част от военния ѝ арсенал и наруши комуникациите ѝ.

Въпреки че Хизбула е отслабена, експертите са на мнение, че тя не трябва да бъде отписвана, като се имат предвид значителната ѝ жива сила и военен арсенал.

Израел смята, че Хизбула е „в състояние на хаос и има пропуск в системата за командване и контрол“, каза Хамидреза Азизи, сътрудник в Германския институт за международни отношения и сигурност.

„Можем да очакваме първоначален напредък и успехи от страна на Израел“, добави той.

Според Азизи обаче Хизбула има „значително предимство“ в наземните боеве поради опита на групировката в партизански войни и познаването на местния терен.

А армията на Ливан?

Откакто е създадена в началото на 80-те години на миналия век, Хизбула се превръща в доминираща военна сила в Ливан, като на практика измества на заден план конвенционалната армия на страната.

Азизи каза още, че ливанската армия е „сравнително слаба“ в сравнение с Хизбула, която се оценява на около 40 хил. бойци.

Армията има само ограничено присъствие в Южен Ливан, където са разположени мироопазващи сили на ООН. Тъй като Хизбула контролира голяма част от региона, ливанската армия едва ли ще играе важна роля в сухопътните боеве с израелските сили.

Ливанската армия „просто не е създадена, за да защитава Ливан от [Израелските сили за отбрана] и вероятно има голям международен натиск да бъде изместена от пътя“, казва Хоровиц.

Какво ще направи Иран?

Иран е ключов съюзник и на Хизбула, и на палестинската паравоенна групировка Хамас, която води война с Израел в Ивицата Газа.

Затова Иран е подложен на натиск да реагира. Този натиск се появи, след като миналата седмица Израел уби дългогодишния лидер на Хизбула Хасан Насрала и се увеличи с началото на израелската сухопътна офанзива в Южен Ливан.

Още във вторник Иран реагира и изстреля десетки ракети срещу Израел, но почти всички бяха прехванати.

Според експерти е малко вероятно Техеран да нанесе по-категоричен директен военен удар по Израел – ход, който би могъл да провокира тотална война със заклетия му враг.

Когато друг съюзник на Иран – сирийският президент Башар Асад, беше застрашен от сваляне по време на гражданската война в страната, Техеран се намеси, за да го задържи на власт.

Азизи обаче казва, че е малко вероятно Иран да разположи в Ливан марионетни военни сили или свои военни съветници, както направи в Сирия.

Ливанското правителство също така е блокирало навлизането на ирански самолети във въздушното пространство на страната след заплахи от страна на Израел.

Азизи твърди, че единствената реална възможност за Иран е да помогне на други членове на така наречената ос на съпротива – мрежа от групировки, подкрепящи Техеран и подпомагани от него, да „мобилизират и увеличат атаките си срещу Израел“.

През април тази година Иран предприе безпрецедентна атака с дронове и ракети срещу Израел. Това се случи скоро след предполагаеми израелски въздушни удари, при които бяха убити седем висши ирански командири в Сирия.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036