Как в Преславен си избрали празника на селото с доза хитрост

Хитри били преславенци – и ракията сварена, и виното в бъчвите, и зимнината готова и спокойно можели да посрещат гости

С обреден хляб, изпечен с много любов от Диляна Неделчева, започва празникът на старозагорското село Преславен. Днес православните християни се покланят пред Св. Архангел Михаил, който е покровител на преславенци.

Вдъхновяващ финал на фотоконкурса „Моята цветна градинка“ в Преславен!

В книгата, събрала легенди, предания, спомени и фотографии за историята и жителите на Преславен четем как точно този ден е избран за официален празник на селото:

„Зад църквата на големия герен ставал всяка година събора на селото. В ранни години тук е имало два събора. Единият на празника „Свети Дух“, а другият – на „Свети Архангел Михаил“. Това с двата събора не било никак редно и от Околийското управление наредили да се избере една дата. Събрали се хората от селото и църковното настоятелство и решили за празник на селото да остане „Свети Архангел Михаил“. Причината за това решение е преди всичко фактът, че през месец ноември реколтата е прибрана и по нивите няма вече работа. Хитри били преславенци по това време – и ракията е сварена, и виното е в бъчвите, пък и зимнината е приготвена и спокойно можели да посрещат гости. Така и до днес празникът на селото е на 8 ноември – Архангеловден. Празника „Свети Дух“ отстъпват на село Боздуганово. „Месец и половина преди Архангеловден от града (Стара Загора) идва Манол калайджията, настанява се на Мишовия гьол и започва калайдисването на поне 200-300 казана, за да са готови за курбана“, подсмихва се Христо Динев, докато разказва незабравимите си детски спомени. За празника от всякъде с каруци идвали гости и роднини. Голяма обида било да не ти дойдат хора и да ти остане курбанът неизяден. Отблизо и далече гости, познати и непознати, до 10 каруци на къща. След като разпрегнат добитъка в своите си хора, всички се сбирали на Мишовия гьол. Там търговци от града разпъвали сергии и люлки. Музиканти тогава са Костадин Георгиев (чичо на Георги Христов – киминчата) и Минчо Недялков, който по това време живеел в село при жена си Стоянка Василева. Двамата били гъдулари. По-късно (1967 – 1970 г.) Минчо Недялков става първият гъдулар, преподавател в музикалното училище в град Котел. Той създава гъдулари-първенци в нашата инструментална музикална школа. Освен гъдуларите, на събора свирили и кавалджиите Матьо Тенев, Иван Колев и карнаджията (кларинетист) Петко Господинов. Хорото разиграват и певиците Кера Проданова, Неда Пеева, Пена Желева и Дина Русева. Певиците пеят две по две, за да не се изморяват, защото докато пеят те също са уловени на хорото. Съборът на селото ставал голям и много весел. В съседните села си нямали храмов празник и хората от Могила, Джуранлии, Малко Кадиево и от други села идвали да послушат музикантите, да тропнат на хорото и се повеселят. Хорото, изпъстрено от носиите на момите, греещо от накитите им и закичените китки, весело от подсвиркванията на момците, остава в спомените на старите хора и те разказват за него и до днес. „Пък що моми са се откраднали от тез хора и безброй сгляди са ставали“, подсмихва се Георги Генов, като си спомня и разказва“ – откъс от книгата „Зрънца от историята на село Преславен“.