Как „германците“ променят Столипиново

„В Германия миналата година имаше добър бизнес – събаряне на блокове. Не ги взривяваха. Бутаха ги на ръка и с машини. Като направи някой турчин бригада и не му стига един човек, звъни в Столипиново и оттук някой тръгва още на другата сутрин.“ Това разказва Гюлче от пловдивския квартал Столипиново, известен като най-голямото ромско гето на Балканите. Много от съседите ѝ и близките ѝ са в Германия. Тя обаче е останала в Пловдив. „Те са вече уредени, всички работят, живеят добре. Имаше няколко семейства на социални, но и те вече си намериха работа“, казва тя. „Най-много пътуват за Германия – Дортмунд е на първо място, после Кьолн. Но има и доста хора, които се отправят към Англия.“

Столипиново е създадено в края на 19-ти век – като „ромско село“ на 4 км от Пловдив. С разрастването на града някогашното „село“ се превръща в квартал. Най-ранните данни за ромското население в Пловдив датират от 1472 година. В един списък в библиотеката в Анкара, открит от историка Румен Иванов, фигурират 15 жени и 16 мъже. Всички те са християни, а имената им са западноевропейски – Майкъл, Джордж, Беата. През 18 век османският султан освобождава ромите от плащането на данък, защото помагали на османската армия.

В Пловдив първото им основно място, което и досега си остава тяхна територия, е почти в самия център на града – Аджисан махала. Със създаването на „ромското село“ Столипиново там се заселват много роми. Истинското преселение обаче идва близо век по-късно: в началото на 1990-те при една предизборна кампания един партиен лидер тържествено ги освобождава от плащането на ток и по този начин привлича хиляди роми от цялата страна. Днес никой не знае точния брой на населението: едни говорят за 40 000, други за 30 000. Факт е обаче, че цифрите се променят постоянно. Докато едни се заселват в Столипиново, други го напускат.

„Малкият Дортмунд“ в Столипиново

Роми от Столипиново тръгват по широкия свят още след събарянето на Берлинската стена. И така до днес. Германците знаят как се отразява движението от Столипиново към Дортмунд. Как изглежда обаче обратното движение?

Ромският квартал в Пловдив в голямата си част е застроен незаконно, будки и сергии никнат където и както им падне. Периодично общината ги събаря, но те се появяват на друго място. Преди две лета една от тези акции премахна десетина временни постройки от едната страна на една от улиците в квартала. Забележителното беше, че навремето общината действа по сигнал на хората, които живеят в новите къщи от другата страна на същата улица. Всички те бяха от „германците“ – спечелили са парите си в Дортмунд.

Още тогава мнозина разбраха, че мечтаната поколения наред от управници и основно население интеграция, която така и не се получи през годините, е на път да се роди. И то отвътре. Процесът продължава и до днес. „Като си дойдат лятото за ваканцията, си личат отдалече. Аз мога и с домашни чехли да си ходя в махалата, не ми пречи. Но те са облечени, обути, чисти“, разказва Гюлче. „Те не парадират с парите си, ами просто вече така са свикнали. Покрай тях и аз започнах да се обличам с други дрехи като изляза навън.“

Преди година в Столипиново пристигна делегация от Дортмунд. Сред участниците имаше представители на организации, работещи с пловдивските роми в германския град, намиращ се в Рурската област. В срещите си с ромските младежи те им обясниха, че не могат веднага да започнат работа в Германия. Първо трябва да преминат курс по немски език, после да се обучат за дадена професия, да си уредят всички документи и едва тогава могат да започнат работа.

Някои действително го правят. По данни на дортмундските организации, за една година около триста роми са започнали работа по този легален начин. Точно те са и хората, които, връщайки се за отпуската си в Столипиново, показват нов модел на поведение. Има обаче и много други, които нямат търпение и възможност да преминат през ситото. „Отидохме с мъжа и децата в Германия, но издържахме само четири месеца. Нямахме документи, лелята на мъжа ми ни искаше по 150 евро наем за стаята. Откъде да ги вземем? Не можахме да си намерим работа. Върнахме се“, разказва Нигяр. Тя и семейството ѝ са се върнали, но мнозина остават в Германия и работят. В заведения или в строителството – много често при турски работодатели. Една част от тях – нелегално.

„Германският шанс“ в Пловдив

Фани, Нигяр и още четири жени в момента получават своя „германски шанс“ в Пловдив – в Социалната шивашка работилница, създадена преди четири години от Националния алианс за работа с доброволци и с помощта на няколко германски организации, включително „Ротари клуб Дортмунд“. В продължение на шест месеца жени от Столипиново, регистрирани в Бюрото по труда, се обучават за работа в шивашкото производство. В края на курса три от участничките в него получават и работно място.

Фани е на 30 години, има четири деца, мъжът ѝ работи и тя няма никакво намерение да ходи в чужбина. За следващия курс, който ще започне в началото на април, са се записали вече 20 жени. Шевните машини са осем.

Откакто ромите започнаха да пътуват към Дортмунд и други градове в Западна Европа, в Столипиново започнаха да се появяват все повече нови къщи. Повечето от тях – построени незаконно с пари от гурбета. Най-новата мода сред изселниците е да купуват апартаменти в околните на квартала блокове, в които живеят българи. Така хем са в общността, когато си дойдат през лятото, хем са „на чисто“. Цената на 60 кв.м. жилище е 57 000 лева, поне това е последната оферта. Около тези блокове е чисто. Така лека-полека около „боклук-блоковете“, заобиколени от нови постройки, в които условията са далеч по-добри, се създава съвсем нов пояс –  българските блокове, в които вече пребивават и „германци“. Само временно, както уверяват те самите. Само през лятото.

През зимата кварталът, който прилича на огромен пазар с магазини, сергии и импровизирани щандове, е по-пуст. Пълни се през лятото. И това е добре дошло за търговците. „Чакаме да дойде лятото. Тогава се връщат “ германците“ и става бизнес“, разказва  Гюлче, която има магазинче за домашни потреби.

В Германия може, а в България – не?

Тогава се усеща и разликата между ромите, останали в Столипиново, и тези, заминали да работят в Германия. И тя далеч не е само в облеклото и в домовете им. Има и още нещо. Казва го един усмихнат Сашо, който е пробвал емиграцията, но се е върнал. „Защо нашите деца тук завършват 12-ти клас и не могат да говорят български, а като идат в Германия за три месеца научават езика?“, пита той. Столипиново се турчее, никой не признава ромския си произход, повечето искат да ги приемат за турци. А защо не ходят тогава да работят в Турция? Нали знаят турски език? „Аааа, там бият. А в Германия помагат“, смее се Сашо.

Опитите за интеграция в Столипиново от последните годините така и не бяха успешни – въпреки опитите за разселване на населението, въпреки училищата и детските градини, въпреки милионите, наливани в ромски неправителствени организации. И въпреки натиска, оказван чрез орязване на детски надбавки и глоби.

И все пак: кварталът се променя. И промяната идва отвътре. Процесът е много сложен и изисква много време. Първите белези обаче са налице. „Како, в Германия една семка да излюпиш, ще дойде полицай да те глоби“, казва Нигяр. В пловдивския ромски квартал няма достатъчно контейнери за боклук, което е общинска политика спрямо Столипиново. Затова Гюлче е закачила пред магазина си два импровизирани коша с черни найлонови чували. За да ѝ е чисто. Видяла го е в Германия. Докато била на гости на чичо си в Дортмунд.

Източник: Дойче Велеhttp://www.dw.com