Полезни съвети

Как да възпитаме дъщерите си, така че да не стават жертва на домашно насилие

Домашното насилие е сред най-лошите прояви на човешката същност.

Да причиняваш болка и страдание на човек, когото обичаш, да нараняваш жената, която ти е родила дете…едва ли някой може да даде логично обяснение на това поведение.

Но за да имат „поле за изява“ тези насилници, трябва да срещнат своята жертва. И всеки, който има момиче, си задава въпроса „А ако това е моята дъщеря?“.

Грешно е да мислим, че жертвите на домашно насилие са жени, дошли от такива семейства – когато баща е насилник например, трудно можеш да си представиш друго поведение спрямо теб.

Как да обясним случаите, в които момичета от добри (на пръв поглед) семейства също се озовават във връзка с насилник.

Истината е, че отношението на цялото общество, включително на собствените им семейства ги „подготвя“ за лапите на насилниците.

1. Бъди модел за подражание на дъщеря си. Ако не искаш да я мачкат, й покажи как да отстоява мнението си. Не да е арогантна или груба, а просто твърда и ясна.

2. Подлагайте под съмнение заедно всички стереотипи, които все още царуват в нашето общество – „чистенето е женска работа“, „мъжете никога не плачат“, „радвай се, че си млада, защото после никой няма да те погледне“ и т.н.

3. Научи я да заявява ясно желанията си, но не тези, свързани с купуването на нов телефон, а тези, свързани с тялото й, чувствата й, самата нея. Не е нужно да се съгласява с неща, които й се струват плашещи, гадни, отблъскващи или страни.

4. Хвали постиженията й, а не външния й вид. Важното за един човек е каква е душата му, а не как изглежда. Особено настоятелно трябва да се говори за това в епохата на Инстаграм, когато в звезди се превръщат хора, които просто са открили идеалния ъгъл за снимане.

5. „Да си намериш съпруг“ не е най-голямото постижение. В нашето традиционно общество семейството е ценност. Толкова голяма, че понякога става по-ценна от самия живот. Много майки учат момичетата си на „ще търпиш, нали ти е мъж“. Побоят, обидите, държането на сметка за всяка крачка, ограничението да се виждаш с близките си, забраната да излизаш сама вечер – това не трябва да се „търпи“, а да се прекрати възможно най-бързо.

6. Жената е пълноценна и сама. Това е посланието, което цялото ни общество е длъжно да отправи. Бабешките глупости с „кога ще се ожениш и кога ще имаш деца“ не трябва да стоя по-горе от това една жена да бъде финансово независима, добре образована и правилно възпитана, за да бъде пълноценен човек такава, каквато е. Децата и съпругът не са самоцел.

7. Ясно й обясни кое мъжко поведение е приемливо и кое – не. Не спирай да й повтаряш, че тялото, мислите и свободата са си нейни и всеки, който се опитва да й ги вземе, е насилник.

edna.bg

Румяна Иванова

Аз мога