Как да пишеш за Севлиево се оказа по-трудно от това да пишеш за Москва

От февруари 2022 г. той е в изгнание и работи извън държавата, за която пише. Тя цял живот е регионален журналист в града, в който живее. Неговата медия има средно по 1 милион четения на ден. Нейната – по 4 хиляди. Той е работил в Москва, преди да напусне Русия заради войната в Украйна. Тя е в Севлиево.

Той е Алексей Ковальов, разследващ редактор в базираната в Рига руска медия „Медуза“. В интервю за Свободна Европа Ковальов споделя, че работата му сега не е много по-различна от тази преди войната:

„Ние все още имаме източници на информация, които помагат – в руското правителство, в министерствата, дори в кръговете, близки до президентската администрация. Въпреки че сега, разбираемо, много от тях са уплашени да говорят“.

Тя е Емилия Димитрова-Данкова, издател на „Севлиево Онлайн“ и автор в платформата за регионални разследвания „За истината“. Въпреки значително по-малкия мащаб на работата си, тя среща големи трудности при намирането на информация, защото вътрешни хора няма.

„Аз с местните власти не комуникирам, мен не ме канят на публични събития, аз не получавам прессъобщения“, казва Данкова.

След началото на войната

Алексей Ковальов живее и работи почти през целия си живот в Москва. В началото на 2022 г. му се налага да емигрира. Въпреки това той казва, че работата му не се е променила особено. Просто сега прекарва голяма част от времето си в разговори онлайн.

Ковальов разказва, че журналистите от „Медуза“ продължават да използват свободно достъпните бази данни, както и информатори от Кремъл.

Интересното е, че той не намира информатори, а те сами се свързват с него. По думите му това са най-вече мениджъри на средно ниво в държавните предприятия и в министерствата в Русия.

„Те са по-добре информирани от служителите на ниските нива и са по-добре информирани от министрите, които са откъснати от реалността. И тъй като знаят по-добре от всички останали какво е действителното състояние на Русия и са много разочаровани, говоренето с журналисти за тях е нещо като емоционален отдушник“, казва Ковальов.

Още при създаването му през 2014 г. разследващият сайт „Медуза“ е базиран в Рига, Латвия. През 2021 г. руското Министерство на правосъдието определя „Медуза“ като „чуждестранен агент“. От началото на войната медията е изцяло блокирана в Русия.

В „Медуза“ обаче очакват това и се подготвят. От една страна, обучават аудиторията си как да заобикаля цензурата в интернет. Затова след блокирането на уебсайта за кратък период от време има спад в посещенията, но ситуацията бързо се нормализира. Сега медията има дори повече читатели, отколкото преди, като част от тях са неочаквани.

„Знам със сигурност, че ние сме източник на фактологична информация дори за хората в Кремъл, защото те не могат да се доверят на своята собствена телевизия, а трябва да се доверят на някого“, казва Ковальов.

Скъсаната връзка между медиите и управлението

От другата страна е Емилия Димитрова-Данкова, която цял живот живее и работи в Севлиево. Създава сайта „Севлиево Онлайн“ преди 7 години и работи сама.

„Работя много. Работя и в събота, и в неделя. Лягам късно вечер и ставам сутрин рано. Справям се“, казва тя.

Медията ѝ се разпространява свободно, но има други фактори, които ѝ пречат. Данкова прави редица разследвания срещу местната власт. В резултат достъпът ѝ до информация е затруднен.

„Връзката между регионалните медии и местното управление е тотално скъсана“, казва тя.

Данкова посочва, че когато медията е подчертано критична, тя не комуникира изобщо с местните власти или с териториалните структури на изпълнителната власт.

„Когато аз изпращам въпроси – нямам отговор. Изпращам заявление по закона за достъп до информация, защото съм установила, че това е най-сигурният начин да получа данните, които търся, а ми се отговаря нещо, което изобщо не съм питала. Принудена съм да водя съдебни дела“, разказва журналистката.

Именно заради активното използване на Закона за достъп до обществена информацията през 2018 г. Данкова получава наградата „Златен ключ“ на Фондация „Програма достъп до информация“. За разлика от Крeмъл обаче, в община Севлиево няма никакви пролуки. Данкова казва, че няма вътрешни хора в управлението.

Пропаганда и корупция

И в двете медии грешките на властта дават повод за едни от най-сериозните разследвания. В момента оборването на руската пропаганда е една от основните задачи на „Медуза“.

Ковальов разказва, че пропагандата в Русия не предлага един-единствен, последователен и логически свързан разказ. Тя се променя всеки ден, което затруднява работата на журналистите. Той дава пример с твърдението, че Русия не таргетира цивилни цели във войната:

„Това очевидно не е вярно. Но прекарваш дни и нощи в опити да обориш твърдението и старателно събираш информация“, обяснява журналистът. Няколко месеца по-късно обаче официалната позиция на правителството в Москва е, че атакува цивилни цели, за да накара украинците да се предадат.

„Руската държавна пропаганда не се опитва да те убеди в нещо конкретно, а точно обратното. Там казват: „Всеки лъже, включително и ние. Но ние го правим в интерес на нашата държава и всеки друг го прави в интерес на своята собствена държава. Така че на коя страна сте?“, разказва Ковальов.

И руснаците са пред избор – да приемат случващото се или да се опитат да не се съгласят и да понесат последствията. А това днес значи, както посочва Ковальов, от 5 до 7 години затвор.

Работата на Емилия Данкова е свързана предимно със злоупотреби на местно ниво. Преди 2 години тя изнася данни от годишна среща, която община Севлиево организира заедно с всички институции, които имат отношение към зимната обстановка.

„След тази среща излезе информация, че предишната зима сняг в Севлиево почти не е падал, а бяха платени към 118 хиляди лева за снегопочистване. Беше странно къде са отишли тези пари“, казва тя.

Журналистката публикува материал по темата. Резултатът е, че на следващата година разбира за годишната среща в общината от колеги. За провеждането ѝ няма информация дори на сайта на общината.

Медийната грамотност

Разликите в работата на Алексей Ковальов и Емилия Димитрова-Данкова са съществени, но има един основен проблем, който ги свързва – ниските нива на медийна грамотност както в България, така и в Русия. Според изследване от 2021 г. България е на последно място в Европейския съюз в Индекса за медийна грамотност, като поддържа това ниво и предишните четири години.

Данкова казва, че критично мислещи хора има навсякъде, но отбелязва, че в Севлиево това са предимно представителите на по-старото поколение.

Ковальов от своя страна споделя, че през последните 8 години в Русия няма реални опити да се създаде медийна грамотност.

„Негативната страна на критичното мислене е, че Кремъл го е превърнал в оръжие и трябва да си критичен към всичко. Това води до краен цинизъм и недоверие“, казва Ковальов.

Ситуацията в България не е по-различна. Според проучване на американската агенция „Галъп“ от 2019 г., цитирано от Дневник, недоверието в България спрямо политиците, медиите и неправителствените организации е значително.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036