Как да разпознаем дислексията?

В предучилищна възраст не е възможно формално диагностициране на дислексията, защото процесът на ограмотяване не е стартирал или е в много начална фаза. По-скоро на това образователно ниво следва да можем да открием индикаторите за възможни бъдещи дислексични трудности и да вземем мерки преди началото на формалното ограмотяване. Идеята е да се действа превантивно и детето да бъде подкрепено, преди да започне да изживява провали при опитите си да се научи да чете и пише.

Индикаторите, описани по-долу, ще ви дадат идея за типовете силни и слаби страни, които се проявяват в ранна възраст в случай на дислексичнен тип затруднения. Важно е да отбележим, че това в никакъв случай не е контролен списък (чек лист) и че всяко дете, срещащо дислексични трудности, съчетава различни силни и слаби страни у себе си.

Ролята на учителя е да изготви учебен профил на детето и да адаптира подходите си на преподаване, така че да го подкрепя максимално в процеса на учене. Очевидно е, че не всички деца ще покажат всички от изброените индикатори. В допълнение на това, няма точен брой от индикатори, които трябва да са налице, за да се говори с абсолютна сигурност за дислексия.

Маркерите са събрани от различни източници в сферата на дислексията и отразяват широко разпространени схващания от световната теория и практика.

Възможни индикатори в предучилищна възраст

Възможни силни страни

– творчески заложби – умее да рисува, да пее и свири, показва усет за цветовете и мелодиите;

– добро боравене с играчки за конструиране – често предпочита дейности, които да извършва с ръцете си вместо само да гледа нещата в учебниците;

– бързо мислене и съобразяване – често стига до отговора, докато останалите деца все още работят по задачата.

Възможни трудности, свързани с езика и речта

– разменя реда на думите в изречението;

– произношение на многосрични думи – затруднява се в произнасянето на многосрични думи като обърква местата на сричките или ги изпуска;

– трудности при употребата на познати думи (както когато думата сякаш „ни е избягала”).

Други ранни индикатори

– случай на дислексия в семейството или на други специфични затруднения – трябва да се има предвид, че самият родител може да не знае, че има дислексия и да не е диагностициран, но да проявява дислексични затруднения;

– липса на доминираща ръка – използва еднакво добре и дясната, и лявата си ръка;

– слаб контрол на движенията – трудности, както с грубата, така и с фината моторика.

Трудности с вниманието

– затруднения при следването на инструкции;

– трудности при последователността на събития, месеци, т.н.;

– забавена обработка на информацията.

Възможни затруднения с паметта

– затруднения с кратковременната памет;

– затруднения с активната работна памет;

– затруднения със запомнянето на последователности (последователността на дните от седмицата, месеците от годината, на буквите в азбуката).

Възможни затруднения със слуховата преработка на информацията

– трудно чува рими – например в редицата кон, слон, трон, море ще се затрудни да каже коя е излишната дума;

– трудности при тактуването и пляскането в ритъм;

– затруднения със слуховата дискриминация – чува поп вместо боб;

– затруднения със слуховата памет – например не може да запомни съобщение, чуто по телефона.

Възможни затруднения със зрителната преработка на информацията

– нарушения в зрителната конвергенция;

– погледът не остава стабилен на страницата;

– зрителна чувствителност (затруднения при четене на черен шрифт на бял фон);

– слаба ориентация ляво-дясно;

– бъркане на подобно изглеждащи букви и цифри. Напр., „я” написано като английското “R”, бъркане на „З” голямо ръкописно и „Е” голямо ръкописно и цифрата три;

– затруднения с визуалната памет.

Други трудности

– с координацията –тромавост на движенията;

– с организационните умения;

– при следването на инструкции;

– с концепцията за време;

– бъркане на ляво и дясно;

– трудности с последователността;

– с фината моторика – пише твърде нечетливо;

– трудности при запомнянето на таблицата за умножение;

– сънуване с отворени очи / изключване – най-вече, когато задачата му е трудна;

– фрустрация/ недоволство от себе си/ ниска самооценка/ бягане от час – децата се чувстват зле и не могат да си обяснят какво не е наред с тях.