Как Италия спря “гладиаторската школа” за популисти на Стив Банън

Стив Банън

Помните ли Стив Банън? Беше шеф на предизборната кампания на Доналд Тръмп и негов съветник. Същият Банън, който трябваше да напусне Белия дом през август 2017 г., само седем месеца след назначаването му за главен стратег, след поредица от скандали около разследването на руската намеса в президентските избори в САЩ.

След като безуспешно ръководи кампанията на републиканеца Рой Мур за сенатор на щата Алабама на частичните избори същата есен, Банън реши да се заеме с основаването на глобално националистическо движение. От 2018 г. той обикаля света, и основно Европа в търсене на нов пристан за крайнодесния популизъм.

Той преброди континента надлъж и на шир, опитвайки се да събере под общ чадър десни партии с националистически идеологии – от унгарската “Фидес” до “Истинските финландци”, от “Алтернатива за Германия” до “Националния сбор” във Франция, от полската “Право и справедливост” до австрийската “Партия на свободата”, но никоя от големите националистически партии не го припозна за свой гуру, главно заради скептицизма на някои крайнодесни групи относно американското влияние върху европейската политика. В Брюксел също не се намери желание да бъде подслонен политическият му проект за направляване действията на крайната десница в Европарламента, която си остана разделена в поне две парламентарни групи.

I Училище за гладиатори

През 2019 г. Стив Банън, който се ползва с подкрепата на “Северната лига” на Матео Салвини, тогава част от управляващата коалиция в Италия, обяви, че се мести там, за да създаде училище за “юдео-христиански” политици. Той го нарече “школа за гладиатори”. Смяташе да отглежда там последователи на популистки учения, вкоренени в личните му крайнодесни философии на управление.

За място беше избран 800-годишен католически манастир южно от Рим, а Банън се зае с изготвянето на учебна програма в очакване на студенти, които по собствената му оценка “търсят нещо различно в реториката и стратегията на крайнодесния национализъм”.

С посредничеството на мозъчния тръст Институт за човешко достойнство, е наета бившата обител на монаси картезианци “Трисулти”. Договорът е сключен за 19 години с наем от 112 000 долара годишно. За почетен председател е определен американският кардинал Реймънд Бърк, отдавнашен политически поддръжник на Банън.

Но местните хора, граждански организации и политици не са съгласни. Според тях манастирът, в който има стенописи от XVIII век и безценно изкуство не е място за постигане на политически цели от чуждестранни лица.

„Почти всички са против това“, казва Мауро Бусилиери, кметът на градчето Трисулти, разположено в близост до манастира, пред изданието “Вокс.

    “ На гражданите им е трудно
          да разберат, че (манастирът)
          ще бъде място, където ще се
          обучават бъдещи политици.
          Те гледат на него само
          като на религиозно място

“На гражданите им е трудно да разберат, че (манастирът) ще бъде място, където ще се обучават бъдещи политици. Те гледат на него само като на религиозно място”, добавя Бусилиери.

Така по-малко от два месеца след сключването на сделката, Министерството на културата на Италия, което е собственик на манастира, издава в края на 2019 г. заповед за освобождаване на помещенията. Наемателите оспорват заповедта в съда, слагайки начало на съдебна сага, която засега успешно блокира отварянето на училището.

I Съдебната битка

Банън вижда политически мотиви зад действието на италианската държава, като смята, че лявоцентристкото правителство на Джузепе Конте не желае да даде възможност за развитие на политическите си противници. В същото време Министерството на културата настоява, че договорът не се изпълнява от наемателите, което е достатъчно основание за прекратяването му.

“Политическите мнения нямат нищо общо с нас“, заяви Джанлука Вака, говорител на министерството на културата. „Интересуваме се да се спазва законът и да бъде защитено националното културно наследство, от което манастирът е очевидна част.“

В частност министерството смята, че мозъчният тръст Институт човешко достойнство няма доказан опит в грижата за културни забележителности, каквото е изискването при отдаването на паметници на културата. Наемателите не са платили и дължими такси. Изразяват се опасения, че не са започнали ремонти, които да направят историческата сграда достъпна за обществено ползване.

Допълнително усложнение за плана на Банън е твърдението на италианските власти, че е подправен банков документ, представен от Института за човешко достойнство при придобиване на права за използване на манастира. Банън отхвърли това обвинение, твърдейки, че „всичко всъщност е напълно законно“ и че въпросите за автентичността на банковия документ „са само прах, който се вдига от левицата“.

Миналата седмица втора съдебна инстанция отсъди, че наемателят може да оспори заповедта за принудително изваждане от собствеността, което даде основание на партньора на Банън и шеф на института Бенджамин Харнуел да сравни основанията на италианската държава с банан, залепен на стена.

Въпреки това министерството не се отказва и негов говорител заяви, че съдебната битка продължава, като решението на районния съд ще бъде обжалвано на по-висока инстанция.

Междувременно Банън, макар и да продължава да се ползва от подкрепата на десните популисти в Италия, загуби важна поддръжка от католическата църква. Дългогодишният му приятел американският кардинал Реймънд Бърк, почетен президент на института, напусна начинанието, след като Банън обявява намерение да филмира книга, разказваща за хомосексуалността във Ватикана. Италианският кардинал Ренато Мартино, който смени Бърк, също се оттегли. В открито писмо той призова манастирът да остане достъпен за поклонение и за срещи от всички и че проектът няма да бъде изкривен.

Изправени пред решителността на италианските власти да не допуснат отварянето на “световното училище за национализъм”, съдружникът на Банън Бенджамин Харнуел каза, че засега преподаването ще е само по интернет и ще се води от Съединените щати.

Йовка ДИМИТРОВА Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.