Как и защо дронове успяват да стигат до центъра на Москва

Дронове нанасят удари в Русия от декември 2022 г. Обект на нападение беше например стратегическо летище в района на Саратов. Дронове също редовно летят в района на Москва, но удари там се случват рядко. Последният беше в неделя, 30 юли, когато дори временно беше затворено местното летище „Внуково“. Най-запомнящите се други удари са атаките срещу Сенатския дворец на Кремъл в началото на май и нападението над руската столица и региона на 30 май. Тогава безпилотни апарати удариха две високи сгради на околовръстния път.

На 4 юли дрон падна на територията на военен обект в Кубинка, два безпилотни самолета бяха свалени в село Валуево близо до летище Внуково и полетите и тогава трябваше да бъдат пренасочени и отложени.

На 24 юли дрон падна в центъра на Москва върху комплекс от сгради на Министерството на отбраната. Друг удари строящ се бизнес център на авеню „Лихачов“.

Украйна не е поела официално отговорност за тези нападения. На 30 юли Зеленски обаче каза, че войната се връща обратно на територията на Русия.

На покрива на сградата на руското министерство на отбраната в Москва е монтиран зенитен ракетно-артилерийски комплекс „Панцир-С1“. Това е последната модификация на руската система за противовъздушна отбрана, която е усъвършенствана специално за работа с по-малки обекти и дронове.

Как е възможно тя да пропусне дрон, който лети на 200 метра от нея? И защо дронове стигат до центъра на Москва въпреки множеството системи за противовъздушна отбрана и радари. Рускоезичната телевизия на Радио Свободна Европа „Настоящее время“ разговаря с авиационния експерт Валерий Романенко.

Според него украинските дронове явно са се движили по такава траектория, че да се окажат под радара и той да не може да ги засече.

„Диаграмата на излъчване на радара може да бъде изобразена като капка под ъгъл спрямо хоризонта. Ако обект лети на средна височина, той се вижда на стотици километри. Колкото по-ниско лети, толкова по-трудно е за радара да го забележи“, казва той.

Противовъздушната отбрана не покрива цяла Москва

По думите на експерта ако най-новите руски системи С-400 виждат обекти на 400 километра на големи и средни височини, то според специалистите на НАТО на малка височина те забелязват обектите на разстояние не повече от 20-30 километра.

Тоест почти невъзможно е да се изгради непрекъсната линия на противовъздушната отбрана, казва Романенко.

Предимството на дроновете е, че може да се променя височината на полета и траекторията му – спускане, заобикаляне, изкачване (за да не се удари в дървета). Колкото по-сложна е траекторията, толкова по-големи са шансовете за поразяване на набелязаните цели.

По думите на Романенко има пропуски в противовъздушната отбрана на руската столица и те се използват от дроновете, които атакуват Москва. Въпреки факта, че Москва е покрита с около десет противовъздушни ракетни системи С-400 и множество радари.

„Но все пак това огромно количество зенитно-ракетни системи и радари не е в състояние да осигури стопроцентова защита. При силно желание винаги можете да заобиколите зоните им на покритие“, казва Валерий Романенко.

Той добавя, че е трудно да се разбере откъде са изстреляни дроновете и какви са. И отказва да прави спекулации, тъй като официалните лица не коментират.

Предупредителни дронове

Украйна вече има повече от 20 вида различни видове дронове. Двигателите на някои от тях им позволяват да прелитат над 1000 километра.

„Модерен двигател, дори при скорост от 150 километра в час, позволява непрекъсната работа в продължение на няколко часа. Можете да летите до Феодосия, Севастопол, до Москва. Основното е да се заобиколи зоната на действие на зенитно-ракетните системи“, казва Романенко.

Той посочва и друг много важен момент. Комплексът С-400 притежава и оборудването Rosehip-AERO (средства за радиоелектронна борба), което се включва автоматично – веднага щом радарът на комплекса открие цел.

Този комплекс работи в два режима. Първият режим изкривява GPS сигналите. Московчани често се оплакват, че когато карат по околовръстното, джипиесът им показва грешна локация.

Дронът поддържа връзка със спътника за правилна навигация, за да лети по зададена траектория. Комплексът потиска тази връзка и му дава съвсем други координати.

Все пак остават несвалени и непотиснати от радиоелектронната борба дронове, които достигат целите си и причиняват разрушения.

„Тези дронове всъщност не са в състояние да унищожат цяла сграда. Но това са предупредителни дронове, които начертават маршрути, така че по-мощни дронове да могат да ги следват, ако е необходимо“, казва Валерий Романенко.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036