Как крупен старозагорски търговец беше надхитрен от ликвидатора на фалиралата му фирма

След 36 години юридически стаж оползотворено време, както сам казва Стефан Саранеделчев, сега съм свободен гражданин.

Така започва разговорът с убедения демократ и пламенен местен патриот Стефан Саранеделчев. Магистратът е роден в Казанлък, преминава през стаж в Ямбол, 3 години работи като съдия-изпълнител в Районен съд-Стара Загора, юристконсулт е в няколко старозагорски предприятия, после в Арбитражния съд и в Окръжния съд е зам.-председател на Търговското отделение. От 2012 г. се пенсионира, но ново занимание го вдъхновява и запълва времето му изцяло. Какво е то?

Срещаме се с г-н Саранеделчев по повод издаването на новата му книга „Зад превръзката Темида закачливо ни намига“. Той е автор на още няколко книги с различна тематика, но естествено най-интересни, взети от извора, са историите от кулоарите на съда.

Освен творчеството, мисия на Саранеделчев е отстояването на общественозначими идеи и битката за тяхната реализация. По негово настояване се осъществява Празникът на цъфналите вишни в родния Казанлък, както и връщането на историческото име на връх Шипка – Св. Никола.

Защо един юрист пише книги, е въпрос, който няма как да не бъде зададен. Саранеделчев се усмихва и отговаря, че винаги е имал влечение към писменото слово, не е поетичен, но пък го впечатляват различни случки от живота и му е приятно да ги запечатва върху белия лист. Нямам претенции, не съм писател, но съм събирал през годините стотици материали за историята на правораздаването в Старозагорско, някои от които влязоха в книгата ми за 111 местни юристи. И в нея, и в сегашната, която предстои да издам, някои случки са забавни, други не толкова, но определено са интересни и се надявам да бъдат увлекателни за читателите, казва бившият съдия.

Подхващаме любимата тема на Стефан Саранеделчев – неговото родословно дърво. В „Да съхраним зелените клонки“, той е събрал част от историята на своя род Саранеделчеви. Това е поредица от 3 книги, в които магистратът описва във всяка по около 300 от своите родственици. Истории от проучвания, от записани разговори. Интересът му започва още в детските години, когато разпитва възрастните си роднини.

Аз съм осмо поколение с тази фамилия, блесват очите на Саранеделчев, пренасяйки се назад във времето, на което не е бил свидетел, но е включил в своите записки. Дядо ми Неделчо, от когото тръгва името ни, е роден накъде около 1770 г. Той е бил човек на реда и неслучайно неговите съмахленци са се допитвали до него, когато е трябвало да се разреши някакъв проблем. Отсъждал е в конфликтните ситуации правдиво и добре, затова започнали да го наричат Сара Неделчо.

Местният цар Соломон? – защо не, отново с усмивка се съгласява моят събеседник.

Много дълги години търсих произхода на думата „сара“. Прегледах различни арабски и турски речници, но не я намирах. Има „саръ“ от турски, но тя означава „жълт“. И в поп Минчовата „Видрица“ открих думичката! Оказва се, че „сара“ е архаична, диалектна дума, използвана в онези времена в Югоизточна България. И наистина означава „ред“.

В днешно време сме останали само трима с тази фамилия, макар че разрояването ни води и към друго име, тясно свързано със Саранеделчеви. Тримата братя Георгиеви, например, основатели на музикалната фабрика „Кремона“ в Казанлък, всъщност са братя на моя дядо.

Връщаме се към неиздадената още книга на г-н Саранеделчев за намигващата Темида. За ЗАРАТА той повдигна завесата с една забавна история, сблъскала двама хитреци от Стара Загора, много подобна на шопския хумор.

Преди 15 години крупен старозагорски търговец обявява фирмата си в несъстоятелност и трябва да я предаде на синдик, като съответно му предостави търговските си книги. И тук започват игричките. Сроковете накъсяват, синдикът се жалва в съда, че не ги получава, а търговецът му изпраща препоръчано писмо и представя в съда обратната разписка като доказателство, че е изряден към синдика. Сагата продължава, защото в действителност последният няма нищо налично при себе си. И кой излязъл по-хитър от ситуацията? Синдикът занесъл документа от препоръчаното писмо в съда и го предал с думите: Вие виждали ли сте търговски книги да тежат 5 грама?

Такива и още много различни истории ще можете да прочетете в книгата на Стефан Саранеделчев „Зад превръзката си Темида закачливо ни намига“, която е отпечатана от Издателство „Кота“ през 2017 г.