Как нещо, по-малко от бонбон, успя да спъне световната индустрия

Прилича на парченце пластмаса, малко по-голямо от грахово зърно. От година обаче то спъва технологичната индустрия в целия свят. Казва се „полупроводников чип“ и може да задвижи всичко – от електронна гривна до автомобил.

Само че го няма в достатъчни количества на глобалния пазар.

Симеон Метев се е сблъскал челно с резултата от този дефицит – искал е да си купи точно определен телефон, но не е могъл. „Всичко се изкупува с предварителни заявки и дори не могат да отделят една бройка, която да покажат“, каза той за Свободна Европа.

Телефонът, който си търси Симеон, е на китайската марка Шаоми, но проблемът засяга всякакви производства и на всички континенти. Продуктите се сглобяват, а не могат да се задвижат, без да я има тази малка силициева плоскост. Така че те изобщо не стигат до доставчици, които после да ги дадат на търговците, за да може хора като Симеон да могат да си купят това, което им трябва.

„Стрес тест“

Най-често се твърди, че производството на чипове е пострадало заради пандемията. И че непрекъснатото затваряне на различни държави от началото на 2020 г. е довело до два основни резултата – хората са започнали да търсят все повече предмети, с които да работят или да се забавляват от вкъщи, а доставките на абсолютно всичко са се забавили.

Тук обаче възниква един логичен въпрос – защо да пострадат именно доставките на този елемент, а не на някой друг? Чиповете са малки по размер и са много по-лесно преносими от един автомобилен двигател например.

Според много експерти пандемията е само катализатор на отдавна съществуващ проблем. Ола Келениус, председател на Даймлер, определя пред Би Би Си пандемията като „стрес тест“ за автомобилната индустрия. Според Келениус ситуацията е добър повод да се преразгледа веригата на доставки, в която липсва баланс.

На първо място фабриките за производство на микрочипове струват милиарди. И тъй като голяма част от съществуващите производители се намират в Азия, вероятно ще отнеме много време, докато световното производство се разпредели по-равномерно.

Сред основните имена на производители на чипове са тайванската TSMC, Самсунг, както и китайската SMIC, срещу която САЩ наложи санкции. Напрежението между двете най-големи икономически сили също допринася за кризата в търговията на чипове.

Комбинацията от всички тези фактори показва недостатъка „на това в света да има много малък брой компании и заводи, които могат да произвеждат високотехнологични полупроводници”, пише Капитал. С тях се произвеждат най-вече новите модели компютри, смартфони и видеоигри, докато за автомобилите се използват “чипове с по-стара технология”.

Как да си купим компютри за офиса

Трудности има не само при индивидуалното пазаруване. Освен продукти с развлекателна цел като телефони и видеоигри, през пандемията се увеличи търсенето на лаптопи и друг вид техника, необходима при дистанционна работа. Това означава, че цели учебни заведения, институции и корпорации разчитат на колективни поръчки.

„Става по-трудно изпълнението на различни договори, които сме сключили“, казва пред Свободна Европа Калоян Митев.

Той е ръководител „Инфраструктурни решения“ в „СТЕМО“, една от най-големите технологични компании в България. Тя предлага най-различни услуги – от доставка на компютърна техника до производство на софтуер, и е златен партньор на Сиско системс, партньор на Хюлет Пакард Ентърпрайс и Пало Алто Нетуъркс.

Забавянето в доставките в „СТЕМО“ започва през септември 2020.

„Допреди година, когато клиент поискаше да купи например 100 лаптопа, в рамките на месец можеше да ги получи. Комуникационното оборудване също отнемаше до два месеца за доставка. Сега за някои компоненти се чака дори по шест до девет месеца“, казва Митев.

По негови думи в такива случаи клиентите са склонни да направят компромис с качеството, като си поръчат друг продукт, който ще пристигне по-бързо.

„За екстри за колата трябваше да чакаме 7-8 месеца“

Полупроводникови части са необходими за всевъзможни команди, които изпълнява колата – от запалването на двигателя до електронното регулиране на седалката. Те могат да са над 1000 за един автомобил.

Често автомобилните производители прибягват до това да оборудват колата с най-необходимото, а когато потребителят изисква допълнителни, по специфични функции, да му се налага да изчаква с месеци.

„Баща ми беше склонен да си плати за още няколко допълнителни екстри“, казва Стефан Стефанов. Става дума за автомобил на марката Рейндж Роувър, която отказва услугата, „просто защото чипът, който управлява модула, не е достъпен. Заради един чип трябваше да чакаме 7-8 месеца“.

Подобен период на изчакване има и при Рено и Дачия според Илияна Славчева, представител на вносителя за България.

„Поне още година“

ЕС и САЩ вече са съсредоточили усилията си в това да започнат по-активно производство на чипове. Администрацията на американския президент Джо Байдън например е планирала близо 50 милиарда долара за инвестиции в сферата.

По време на тазгодишната си реч пред Европейския парламент председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също наблегна върху необходимостта от „технологичен суверенитет“ спрямо Азия, включително и при производството на чипове.

Прогнозите за близкото бъдеще обаче остават несигурни.

„По информация от нашите партньори се очаква [кризата с чиповете] да продължи до средата на 2023 година. Има и по-оптимистични прогнози за подобрение към третото тримесечие на 2022, но като цяло се очаква това да продължи поне още година“, казва Калоян Митев.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036………. .