Моника Маковей е бивш румънски министър на правосъдието и може би най-известният съдебен реформатор в постсоциалистическия свят. В периода 2004-2007 Маковей на практика реорганизира съдебната система в Румъния, за да я подготви за влизането на страната в ЕС. Тя въведе всички електронни форми на прозрачност и разформирова тайната служба на министерството, която съществува от времето на Секуритате и комунистическия режим. Може би най-важното й постижение е, че успя да реформира неработещия орган за борба с корупцията по високите етажи на властта. Попитахме я „Как правосъдната реформа промени Румъния?“, за да потърсим отговори и за реформирането на нашата българска съдебна система.
Текстът е част от сборникa „Право и ред: Справедливост в пет стъпки“.
През октомври 2004 доклад на Европейската комисия за Румъния (във връзка с амбициозната цел страната да се присъедини към ЕС) подчерта „неефективността на борбата с корупцията и ниското качество на правораздаването“. В него се спомена, че това са двете основни пречки пред членството на Румъния в ЕС. Ситуацията в страната обаче не предразполагаше за това пречките да бъдат преодолени преди 2007 – датата на приемане на страната в Съюза. Поради това Европейската комисия наложи изключително строги условия – т.нар. „червени флагове“ – към новото правителство, водено от Калин Попеску-Търичану. До пролетта на 2005 управляващите трябваше да представят четири важни документа – антикорупционна стратегия, стратегия за реформа на съдебната система и съответни планове за действие. В противен случай приемането на страната щеше да бъде отложено.
През декември 2004 Моника Маковей стана министър на правосъдието. Тя беше независим министър; непринадлежащ към никоя политическа партия. На нея ѝ бе възложена почти непостижимата задача да се справи с всички правосъдни предизвикателства и да подготви първите сериозни стъпки към европейския път на страната.
Първите ѝ думи като министър по време на пресконференцията по нейното назначение бяха: „Положението е горещо“.
Маковей започна незабавно своята работа. Тя разпусна тайната служба на правосъдното министерство, която е подслушвала съдии и политици и е събирала информация, за която Маковей казва: „Ние не знаехме за къде е и при кого е“. С това си действие за пръв път в Румъния тайна служба е преустановила своята дейност.
Също така тя въведе нови процедури за проверка на обвързаността на съдиите и прокурорите с разпуснатата Секуритате. Налага забрана на магистратите да си сътрудничат по какъвто и да било начин с разузнавателните служби. В допълнение се въвежда ново законодателство срещу имунитета на хора, заемали високи позиции във властта, и се криминализира укриването на данъци.
Същевременно тя подсигурява независимостта на магистратите, като увеличава техните заплати, за да се намали възможността те да приемат подкуп. Създава Националната антикорупционна дирекция и насочва дейността й към борба с корупцията по високите етажи. За първи път в историята на румънската посткомунистическа съдебна власт народни представители и висши държавници са разследвани и са им повдигнати обвинения. Най-знаменито е осъждането на бившия министър-председател Адриан Нъстасе, чието обвинение е заведено от бившия ръководител на Дирекцията – прокурор Даниел Морар.
Тя също така задължава със закон политиците да декларират своите доходи, а конфликтът на интереси бива криминализиран. На 18 април 2005, националната стратегия за борба с корупцията и стратегията за реформа на съдебната система биват публикувани.
На 23 април 2005 в Люксембург Румъния подписва Договора за присъединяване към Европейския съюз и тогава бившият комисар по разширяването Оли Рен заявява, че „Румъния предприе значими действия по отношение на присъединителните задължения, особено по отношение на правосъдната система и борбата с корупцията. Радвам се да споделя, че днес всички стратегически документи в тази област, изискани по време на преговорния процес, са предадени от румънското правителство навреме”. Тези документи засягат борбата с корупцията, съдебната реформа и охраната на границите.
Така девет години по-късно Моника Маковей поглежда назад към съдебната реформа и говори за промените, които тази реформа е донесла на страната ѝ, и последствията от нея за обществото.
Как се промени съдебната система?
Всяка промяна отвътре е невъзможна. Нужно е да се намери агент на промяната отвън. Дълбоките реформи са трудни за осъществяване, защото първият, който ще се противопостави, е самата система, нуждаеща се от реформа. Има съдии и прокурори, които дори днес продължават да бъдат против опитите за промяна в системата.
За да ви дам пример, уеднаквяването на съдебната практика беше важно предизвикателство и все още има проблеми. В началото част от съдиите се противопоставиха на процеса по уеднаквяване, изтъквайки довода, че той ограничава тяхната независимост. След това разбраха, че това не е вярно и навсякъде по света е нужна единна съдебна практика. Правосъдието не е лотария. На него му трябват ясни и обстойни закони, които да бъдат следвани от всички. В противен случай хората нямат доверие на съдебната власт.
Независимостта на съда не предполага правото на съдията и прокурора да правят каквото си искат. То е право на хората да получат независими съдии и прокурори.
Също така хората вътре в системата са много важни. Не всеки може да бъде съдия или прокурор; това е професия, за която са нужни особени качества и умения. Освен солидните знания човекът трябва да е силен, умерен и способен да предприема рискове.
Днес има повече съдии и прокурори, работещи по сложни корупционни дела. Те се превръщат в модели за поведение за останалите и продължават да градят доверие към системата. Фактът, че са независими и могат да разследват, повдигат обвинения и обвиняват олигарси и политици, независимо от политическите им пристрастия, е огромна стъпка напред. Мисля, че това е най-голямата полза от това, че в Румъния имаме правосъдна реформа. В интерес на истината магистратите не трябва да чакат някой да ги направи независими; те сами трябва да отстоят своята независимост!
Как се промени държавата?
Държавата – заложник на корупция, групи със скрити интереси и организирана престъпност, – частично се завърна на гражданите и им даде истинска свобода чрез реформата в съдебната система. По време на този процес държавата стана по-силна; създаде се солидна почва за изграждане на демократични ценности.
Държава с върховенство на закона е тази, в която както крадецът, така и корумпираният трябва да се изправят пред закона – премиер, политик, народен представител, министър, съдия, прокурор, кмет, собственик на футболен клуб – по същия начин, както всеки друг гражданин. Те трябва да се подчиняват на същите правила. Това наричам „здравословното състояние на демокрацията.
Как се промени обществото?
Обществото започна да обръща повече внимание както на политиците и техните решения, така и на делата, касаещи корупция по високите етажи. Очакванията по отношение на времето за решаване на едно дело или за непротиворечива практика са по-високи отколкото бяха преди 10 години. Отчетността се увеличи. Така както говорим, доверието в DNA и Националната антикорупционна дирекция е 70%.
Хората осъзнават все по-ясно колко струва корупцията и от какво значение е ефективността и независимостта на съда. Това са задължителни условия за успешната борба срещу корупцията.
Корупцията подкопава институционалните устои на държавността. Корупцията води до бедност. Корупцията убива. Обществото ни вече не желае да страда от нейните последствия.
В Румъния след престрелка в букурещки клуб 63 младежи умират. В случката се оказва, че са замесени корумпирани местни власти. Хората разбират това и излизат на улицата, настоявайки за нова политическа класа. Падна правителство а министър-председател беше освободен от длъжност. Значи е възможно.
Това беше основополагаща промяна в начина на реагиране на гражданите и на обществото като цяло; и това е обвързано с реформите. С всички реформи.
И как всичко това е обвързано с правосъдната реформа?
Силната съдебна система води до силно общество. Правилното функциониране на всички останали власти е основано на правния ред. Справедливостта е последният съдник за това кой е прав. Частният сектор също зависи от правосъдието и неговата независимост.
Ако правосъдната система се очисти, то тя впоследствие ще прочисти и политическата сцена и страната, тя ще премахне корупцията.
Това е и причината всички усилия за премахване на корупцията да трябва да започват със самата съдебна система. Тогава провалите на съдебната система ще въздействат върху съдебното сътрудничество между ЕС и САЩ.
Ако имате нереформирана система – неефективна, – това ще окаже сериозно влияние върху международното сътрудничество при борба с организираната престъпност, трансграничната корупция, прането на пари, борбата срещу тероризма (който е финансиран от организираната престъпност), поради липсата на доверие. Изключително важни дела не се разглеждат правилно и това поставя нашата сигурност под риск.
Поради всички тези причини ние се нуждаем от независима и професионална съдебна система. Винаги помнете: там където няма право, не може да има каквото и да било!
Източник: move.bg
