Как през юли 1990 г. Желю Желев поиска оставката на Петър Младенов?

След като Петър Младенов направи самопризнание, че е казал: „По-добре танковете да дойдат“, по единствената телевизия тогава бяха прочетени обръщения на Желю Желев, като председател на КС на СДС, на Виктор Вълков, шеф на БЗНС и не си спомням дали имаше и други. В общи линии думите бяха същите. Петър Младенов е изпуснал една фраза, но не е пратил танковете. Да простим и да вървим напред.

[ad id=“225664″]
Бях на гости у една журналистка тази вечер. Като чух изявлението на Желю буквално побеснях. Пък и бях на няколко ракии…Вдигнах телефона и се обадих в Мюнхен(в редакцията на „Свободна Европа”, б.р.). Дежурен беше Георги Кехайов. Казвам му – искам да пусна нещо за късните новини или по-скоро за късния новинарски блок? Давай, казва ми. И на прима виста изстрелях, че с тази позиция

Желев се превръща в политически труп

Защото основният проблем не е, че танковете не са дошли, а че като поддържаше тази лъжа Младенов постави невинни хора на изпитание. Заради неговите лъжи няколко души бяха тормозени. Тогава дори не го познавах Евгений Михайлов. Беше много остър коментар. Георги ми каза, че май прекалявам, но обеща да го пусне. Изглежда е решил друго, защото моята кореспонденция не беше излъчена. В някакъв смисъл дори се зарадвах. Прекалено рязка беше, а и не бях разговарял с Желю, за да чуя позицията му. На сутринта се обадих на Петко Симеонов и му казах, че на всяка цена трябва да видя Желю. Петко веднага ме покани на обяд в ресторант „Червено знаме“ на Витошка, Каза ми, че се събират там няколко души – Желю и негови сътрудници и приятели.
Моят спомен е, че бяха Георги(Жожо) Данаилов, Златко, един философ, близък на Желю, Ивайло Трифонов, Петко Симеонов и Кеворк Кеворкян. Възможно е да е имало и други. Не помня. Сядам на масата срещу Желю и му казвам какво мисля. Дори и терминът „политически труп“ май използвах.
За да бъда пределно точен…Петко си тръгна много рано. Май не чу разговора. Имаше някакви срещи. Та му казвам на Желю какво мисля и че този „Уотъргейт“ не е какво е казал или не е казал Младенов, а

тормозът над невинни хора

[ad id=“263680″]

В очите му видях, че не само схвана какво му казвам, а че беше решил да действа, Кеворк, с присъщата му хлъзгавост се опита да го убеди( както и мен), че българският народ му трябва по-дълго време да възприеме една теза; че не трябва да се бърза. Типично за него. Но беше късно. Желю Желев направи още същата вечер изявление и поиска оставката на Младенов. Моята приятелка журналистка след това ми каза, че буквално е използвал същите доводи като от моята неизлъчена кореспонденция, Не мога да ги намеря двете телевизионнои изказвания на бъдещия президент. В две поредни вечери Желев каза съвсем различни неща. Гот ми е, че имам малка заслуга. А иначе…макар, че съм най-тежко удареният човек от Желю по-късно, не смятам, че е ченге, Просто му бяха разработили модела на психиката. А друго интересно или смешно нещо беше, че в един момент Желю ми казваше, че идеята им е била Петър Берон да стане вицепрзеидент. Тези хора просто не бяха опитни. Отказвам да вярвам в конспиративни теории….въпреки всичко. Колкото до Кево, той знаеше какво върши и защо го върши.

Константин Мишев*, Ню Йорк –Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора.