Как Путин оправда действията си в Украйна – цялото му обръщение

Снимка: EPA/ALEKSEY NIKOLSKYI/SPUTNIK/KREMLIN / POOL

Граждани на Русия, приятели!

Смятам за необходимо днес отново да говоря за трагичните събития в Донбас и за ключовите аспекти на гарантирането на сигурността на Русия.

Ще започна с това, което казах в обръщението си на 21 февруари 2022 г. Говорих за най-големите ни притеснения и тревоги, както и за основните заплахи, които безотговорните западни политици създават за Русия последователно, грубо и безцеремонно от година на година. Имам предвид разширяването на НАТО на изток, което придвижва военната си инфраструктура все по-близо до руската граница.

Факт е, че през последните 30 години ние търпеливо се опитвахме да постигнем споразумение с водещите страни от НАТО относно принципите на равноправна и неделима сигурност в Европа. В отговор на нашите предложения неизменно се сблъсквахме или с цинични измами и лъжи, или с опити за натиск и изнудване, докато Северноатлантическият алианс продължаваше да се разширява въпреки нашите протести и опасения. Военната му машина се движи и, както казах, се приближава до самата ни граница.

Защо се случва това? Откъде се взе този нагъл маниер на говорене от висотата на тяхната изключителност, непогрешимост и всепозволеност? Какво е обяснението за това презрително и пренебрежително отношение към нашите интереси и абсолютно законни искания?

Отговорът е прост. Всичко е ясно и очевидно. В края на 80-те години на миналия век Съветският съюз отслабна и впоследствие се разпадна. Това трябва да ни послужи като добър урок, защото ни показа, че парализата на властта и волята е първата стъпка към пълната деградация и забрава. Загубихме увереност само за един миг, но той беше достатъчен, за да наруши баланса на силите в света.

В резултат на това старите договори и споразумения вече не са ефективни. Умоляванията и молбите не помагат. Всичко, което не устройва господстващата държава, силите, които са на власт, се заклеймява като архаично, остаряло и безполезно. В същото време всичко, което тя смята за полезно, се представя за абсолютна истина и се налага на другите независимо от цената, със злоупотреба и с всички налични средства. Онези, които отказват да се подчинят, са подложени на тактиката на силната ръка.

Това, което казвам сега, не се отнася само за Русия и тя не е единствената страна, която се притеснява от това. Това е свързано с цялата система на международните отношения, а понякога дори и със съюзниците на САЩ. Разпадането на Съветския съюз доведе до ново разделение на света, а нормите на международното право, които се развиха дотогава – и най-важните от тях, основните норми, които бяха приети след Втората световна война и до голяма степен формализираха нейния резултат – се изпречиха на пътя на онези, които се обявиха за победители в Студената война.

Разбира се, практиката, международните отношения и нормите, които ги регулират, трябваше да се съобразяват с промените, настъпили в света и в баланса на силите. Това обаче трябваше да се прави професионално, плавно, търпеливо, с необходимото внимание и уважение към интересите на всички държави и към собствената отговорност. Вместо това станахме свидетели на състояние на еуфория, породено от чувството за абсолютно превъзходство, един вид съвременен абсолютизъм, съчетан с ниските културни стандарти и арогантността на онези, които формулираха и прокарваха решения, които устройваха единствено тях самите. Ситуацията се обърна по друг начин.

Има много примери за това. Първо, срещу Белград беше проведена кървава военна операция без санкцията на Съвета за сигурност на ООН, но с бойни самолети и ракети, използвани в сърцето на Европа. Бомбардировките на мирни градове и жизненоважна инфраструктура продължиха няколко седмици. Налага се да припомня тези факти, защото някои западни колеги предпочитат да ги забравят, а когато споменем събитието, те предпочитат да избягват да говорят за международното право, като вместо това наблягат на обстоятелствата, които тълкуват както намерят за добре.

След това дойде ред на Ирак, Либия и Сирия. Незаконното използване на военна сила срещу Либия и изопачаването на всички решения на Съвета за сигурност на ООН относно Либия разрушиха държавата, създадоха огромно средище на международния тероризъм и тласнаха страната към хуманитарна катастрофа, във вихъра на гражданска война, която продължава там вече години наред. Трагедията, която бе създадена за стотици хиляди и дори милиони хора не само в Либия, но и в целия регион, доведе до мащабно изселване от Близкия изток и Северна Африка към Европа.

Подобна съдба беше подготвена и за Сирия. Бойните операции, проведени от западната коалиция в тази страна без одобрението на сирийското правителство или санкцията на Съвета за сигурност на ООН, могат да бъдат определени единствено като агресия и интервенция.

Но примерът, който се отличава от горните събития, е, разбира се, нахлуването в Ирак без никакви правни основания. Използван бе претекстът за уж достоверна информация, с която разполагаха Съединените щати, за наличието на оръжия за масово унищожение в Ирак. За да докаже това твърдение, държавният секретар на САЩ публично, за да го види целият свят, вдигна флакон с бяло вещество, уверявайки международната общност, че това е химическо бойно вещество, създадено в Ирак. По-късно се оказа, че всичко това е било фалшиво и наужким и че Ирак не е разполагал с никакви химически оръжия. Невероятно и шокиращо, но истина. Станахме свидетели на лъжи, направени на най-високо държавно ниво и изказани от високата трибуна на ООН. В резултат на това станахме свидетели на огромни загуби на човешки живот, щети, разрушения и колосален ръст на тероризма.

Като цяло изглежда, че почти навсякъде, в много региони на света, където Съединените щати въведоха своя закон и ред, това създаде кървави, незаздравяващи рани и проклятието на международния тероризъм и екстремизъм. Споменах само най-ярките, но далеч не единствените примери за пренебрегване на международното право.

Това включва обещанията да не се разширява НАТО на изток дори с един сантиметър. За да повторя: те ни измамиха или, казано по-просто, изиграха ни. Разбира се, често се чува, че политиката е мръсна работа. Може и да е така, но не би трябвало да е толкова мръсна, колкото е сега, не и в такава степен. Подобно поведение на измамници противоречи не само на принципите на международните отношения, но и преди всичко на общоприетите норми на морала и етиката. Къде е справедливостта и истината тук? Навсякъде само лъжи и лицемерие.

Между другото, американски политици, политолози и журналисти пишат и казват, че през последните години в Съединените щати е създадена истинска „империя на лъжата“. Трудно е да не се съгласим с това – наистина е така. Но не бива да се скромничи: Съединените щати все още са велика държава и сила, която формира системата. Всички нейни сателити не само смирено и послушно ѝ казват „да“ и ѝ папагалстват при най-малкия повод, но и имитират нейното поведение и ентусиазирано приемат правилата, които тя им предлага. Ето защо с пълно основание и увереност може да се каже, че целият така наречен Западен блок, формиран от Съединените щати по техен образ и подобие, е в своята цялост същата „империя на лъжата“.

Що се отнася до нашата страна, след разпадането на СССР, като се има предвид цялата безпрецедентна откритост на новата, модерна Русия, нейната готовност да работи честно със Съединените щати и другите западни партньори и нейното практически едностранно разоръжаване, те веднага се опитаха да ни притиснат окончателно, да ни довършат и напълно да ни унищожат. Така беше и през 90-те години на ХХ век и началото на XXI век, когато така нареченият колективен Запад активно подкрепяше сепаратизма и бандите от наемници в Южна Русия. Какви жертви, какви загуби трябваше да понесем и през какви изпитания трябваше да преминем по онова време, преди да пречупим гръбнака на международния тероризъм в Кавказ! Ние помним това и никога няма да го забравим.

По-точно казано, опитите да ни използват в свой интерес не са спирали до съвсем скоро: те се стремяха да унищожат нашите традиционни ценности и да ни наложат своите фалшиви ценности, които да ерозират нас, нашия народ отвътре, нагласите, които те агресивно налагат в своите страни, нагласи, които водят пряко до деградация и изродяване, защото противоречат на човешката природа. Това няма да се случи. Никой никога не е успявал да го направи, няма да успее и сега.

Въпреки всичко това през декември 2021 г. направихме още един опит да постигнем споразумение със Съединените щати и техните съюзници относно принципите на европейската сигурност и неразширяването на НАТО. Усилията ни бяха напразни. Съединените щати не са променили позицията си. Те не смятат за необходимо да се договарят с Русия по въпрос, който е от решаващо значение за нас. Съединените щати преследват собствените си цели, като пренебрегват нашите интереси.

Разбира се, тази ситуация поражда въпроса: какво следва, какво да очакваме? Ако историята е някакъв пътеводител, знаем, че през 1940 г. и в началото на 1941 г. Съветският съюз положи много усилия, за да предотврати войната или поне да забави нейното избухване. За тази цел СССР се стремеше да не провокира потенциалния агресор до самия край, като се въздържаше или отлагаше най-спешните и очевидни приготовления, които трябваше да извърши, за да се защити от предстоящо нападение. Когато най-накрая предприе действия, вече беше твърде късно.

В резултат на това страната не беше подготвена да се противопостави на инвазията на нацистка Германия, която нападна нашата родина на 22 юни 1941 г., без да обяви война. Страната спря врага и продължи да го побеждава, но това ѝ струваше огромна цена. Опитът за успокояване на агресора преди началото на Великата отечествена война се оказа грешка, която струваше скъпо на нашия народ. В първите месеци след началото на военните действия загубихме огромни територии със стратегическо значение, както и милиони човешки животи. Няма да допуснем тази грешка втори път. Нямаме право да го правим.

Тези, които се стремят към глобално господство, публично посочиха Русия като свой враг. Те направиха това безнаказано. Не се заблуждавайте, те нямаха причина да действат по този начин. Вярно е, че те разполагат със значителни финансови, научни, технологични и военни възможности. Ние сме наясно с това и имаме обективен поглед върху икономическите заплахи, които чуваме, както и върху способността ни да се противопоставим на този нагъл и безкраен шантаж. Позволете ми да повторя, че не храним илюзии в това отношение и сме изключително реалистични в оценките си.с

Що се отнася до военните въпроси, дори и след разпадането на СССР и загубата на значителна част от неговия потенциал, днешна Русия остава една от най-мощните ядрени държави. Нещо повече, тя има известно предимство в няколко най-съвременни оръжия. В този контекст за никого не бива да има съмнение, че всеки потенциален агресор ще се сблъска с поражение и зловещи последици, ако атакува пряко нашата страна.

В същото време технологиите, включително в сектора на отбраната, се променят бързо. Един ден има един лидер, а утре – друг, но военното присъствие в граничещите с Русия територии, ако позволим то да продължи, ще остане за десетилетия напред, а може би и завинаги, създавайки постоянно нарастваща и напълно неприемлива заплаха за Русия.

Дори сега, с разширяването на НАТО на изток, ситуацията за Русия става все по-лоша и опасна с всяка изминала година. Нещо повече, през последните дни ръководството на НАТО открито заявява, че трябва да ускори и увеличи усилията за приближаване на инфраструктурата на алианса до границите на Русия. С други думи, те затвърждават позицията си. Не можем да останем безучастни и пасивно да наблюдаваме тези събития. Това би било абсолютно безотговорно за нас.

Всяко по-нататъшно разширяване на инфраструктурата на Северноатлантическия алианс или продължаващите усилия за военно утвърждаване на украинска територия са неприемливи за нас. Разбира се, въпросът не е за самата НАТО. Той служи само като инструмент на външната политика на САЩ. Проблемът е в това, че в съседните на Русия територии, които трябва да отбележа, че са наша историческа земя, се оформя враждебна „антируска“ вълна. Напълно контролирана отвън, тя прави всичко възможно, за да привлече въоръжените сили на НАТО и да се сдобие с най-съвременни оръжия.

За Съединените щати и техните съюзници това е политика на сдържане на Русия с очевидни геополитически дивиденти. За нашата страна това е въпрос на живот и смърт, въпрос на историческото ни бъдеще като нация. Това не е преувеличение, това е факт. Това е не само съвсем реална заплаха за нашите интереси, но и за самото съществуване на нашата държава и за нейния суверенитет. Това е червената линия, за която сме говорили многократно. Те я пресякоха.

Това ме връща към ситуацията в Донбас. Виждаме, че силите, които извършиха преврата в Украйна през 2014 г., са завзели властта, задържат я с помощта на декоративни изборни процедури и са изоставили пътя на мирното уреждане на конфликта. В продължение на осем години, на осем безкрайни години, ние правим всичко възможно, за да разрешим ситуацията с мирни политически средства. Всичко беше напразно.

Както казах в предишното си обръщение, не можете да гледате без състрадание на това, което се случва там. Стана невъзможно да го търпим. Трябваше да спрем това зверство, този геноцид над милионите хора, които живеят там и които възлагаха надеждите си на Русия, на всички нас. Именно техните стремежи, чувствата и болката на тези хора бяха основната движеща сила за решението ни да признаем независимостта на народните републики в Донбас.

Бих искал допълнително да подчертая следното. Съсредоточени върху собствените си цели, водещите държави от НАТО подкрепят крайно десните националисти и неонацистите в Украйна – тези, които никога няма да простят на хората от Крим и Севастопол, че свободно са направили избора да се обединят с Русия.

Те несъмнено ще се опитат да пренесат войната в Крим, както направиха в Донбас, да убият невинни хора, както направиха членовете на наказателните отряди на украинските националисти и съучастниците на Хитлер по време на Великата отечествена война. Те открито предявяват претенции и към няколко други руски региона.

Ако погледнем последователността на събитията и постъпващите доклади, сблъсъкът между Русия и тези сили няма как да бъде избегнат. Това е само въпрос на време. Те се подготвят и чакат подходящия момент. Нещо повече, те стигнаха дотам, че се стремят да се сдобият с ядрени оръжия. Ние няма да позволим това да се случи.

Вече казах, че Русия прие новата геополитическа реалност след разпадането на СССР. Отнасяме се с уважение към всички нови постсъветски държави и ще продължим да действаме по този начин. Уважаваме и ще уважаваме техния суверенитет, което се доказва от помощта, която оказахме на Казахстан, когато той беше изправен пред трагични събития и предизвикателство по отношение на своята държавност и цялост. Русия обаче не може да се чувства в безопасност, да се развива и да съществува, докато е изправена пред постоянна заплаха от територията на днешна Украйна.

Позволете ми да ви припомня, че през 2000-2005 г. използвахме военните си сили, за да дадем отпор на терористите в Кавказ и да отстояваме целостта на нашата държава. Ние запазихме Русия. През 2014 г. подкрепихме народа на Крим и Севастопол. През 2015 г. използвахме въоръжените си сили, за да създадем надежден щит, който не позволи на терористите от Сирия да проникнат в Русия. Това беше въпрос на защита на самите нас. Нямахме друг избор.

Същото се случва и днес. Не ни оставиха никаква друга възможност за защита на Русия и нашия народ, освен тази, която сме принудени да използваме днес. При тези обстоятелства трябва да предприемем смели и незабавни действия. Народните републики на Донбас се обърнаха към Русия с молба за помощ.

В тази връзка, в съответствие с член 51 (глава VII) от Устава на ООН, с разрешение на Съвета на федерацията на Русия и в изпълнение на договорите за приятелство и взаимопомощ с Донецката народна република и Луганската народна република, ратифицирани от Федералното събрание на 22 февруари, взех решение за провеждане на специална военна операция.

Целта на тази операция е да защити хората, които вече осем години са подложени на унижения и геноцид, извършвани от киевския режим. За тази цел ще се стремим да демилитаризираме и денацифицираме Украйна, както и да изправим пред съда онези, които са извършили множество кървави престъпления срещу цивилни граждани, включително срещу граждани на Руската федерация.

Не планираме да окупираме украинската територия. Не възнамеряваме да налагаме нищо на никого със сила. В същото време чуваме все повече изявления, идващи от Запада, че вече не е необходимо да се спазват документите, определящи резултатите от Втората световна война, подписани от тоталитарния съветски режим. Как можем да отговорим на това?

Резултатите от Втората световна война и жертвите, които нашият народ е трябвало да даде, за да победи нацизма, са свещени. Това не противоречи на високите ценности на човешките права и свободи в реалността, възникнала през следвоенните десетилетия. Това не означава, че народите не могат да се ползват от правото на самоопределение, което е залегнало в член 1 от Устава на ООН.

Позволете ми да припомня, че хората, живеещи в териториите, които са част от днешна Украйна, не са били питани как искат да изградят живота си при създаването на СССР или след Втората световна война. Свободата ръководи нашата политика, свободата да избираме самостоятелно нашето бъдеще и бъдещето на нашите деца. Вярваме, че всички народи, живеещи в днешна Украйна, всеки, който иска да направи това, трябва да може да се възползва от това право на свободен избор.

В този контекст бих искал да се обърна към гражданите на Украйна. През 2014 г. Русия беше длъжна да защити жителите на Крим и Севастопол от онези, които вие сами наричате „натовци“. Жителите на Крим и Севастопол направиха своя избор в полза на това да бъдат със своята историческа родина – Русия, и ние подкрепихме техния избор. Както казах, не можехме да действаме по друг начин.

Настоящите събития нямат нищо общо с желанието да се накърнят интересите на Украйна и украинския народ. Те са свързани със защитата на Русия от онези, които са взели Украйна за заложник и се опитват да я използват срещу нашата страна и нашия народ.

Повтарям: ние действаме, за да се защитим от създадените за нас заплахи и от по-страшна опасност от това, което се случва сега. Моля ви, колкото и да е трудно, да разберете това и да работите заедно с нас, за да обърнем тази трагична страница възможно най-скоро и да продължим напред заедно, без да позволяваме на никого да се намесва в нашите дела и отношения, а да ги развиваме самостоятелно, за да създадем благоприятни условия за преодоляване на всички тези проблеми и да ни укрепим отвътре като едно цяло, въпреки наличието на държавни граници. Вярвам в това, в нашето общо бъдеще.

Бих искал да се обърна и към военнослужещите от украинските въоръжени сили.

Другари офицери,

Вашите бащи, дядовци и прадядовци не са се борили с нацистките окупатори и не са защитавали общата ни Родина, за да позволят на днешните неонацисти да завземат властта в Украйна. Вие положихте клетва за вярност към украинския народ, а не към хунтата, противника на народа, която ограбва Украйна и унижава украинския народ.

Призовавам ви да откажете да изпълнявате техните престъпни заповеди. Призовавам ви незабавно да сложите оръжие и да се приберете у дома. Ще обясня какво означава това: военнослужещите от украинската армия, които направят това, ще могат свободно да напуснат зоната на военните действия и да се върнат при семействата си.

Искам отново да подчертая, че цялата отговорност за евентуалното кръвопролитие ще бъде изцяло и само на управляващия украински режим.

Сега бих искал да кажа нещо много важно за онези, които може да се изкушат да се намесят в тези събития отвън. Независимо кой се опитва да застане на пътя ни или още повече да създаде заплахи за нашата страна и нашия народ, той трябва да знае, че Русия ще реагира незабавно и последствията ще бъдат такива, каквито не сте виждали никога в цялата си история. Независимо как ще се развият събитията, ние сме готови. Взети са всички необходими решения в това отношение. Надявам се, че думите ми ще бъдат чути.

Граждани на Русия,

Културата и ценностите, опитът и традициите на нашите предци неизменно са били мощна основа за благосъстоянието и самото съществуване на цели държави и народи, за техния успех и жизнеспособност. Разбира се, това пряко зависи от способността за бърза адаптация към постоянните промени, от поддържането на социалното единство и от готовността за консолидиране и мобилизиране на всички налични сили, за да се върви напред.

Винаги трябва да сме силни, но тази сила може да приема различни форми. „Империята на лъжата“, за която споменах в началото на речта си, изхожда в своята политика преди всичко от грубата, пряка сила. Именно тогава важи нашата поговорка за това, че сме „само мускули, без мозък“.

Всички знаем, че справедливостта и истината на наша страна са това, което ни прави истински силни. Ако това е така, трудно бихме могли да не се съгласим с факта, че именно нашата сила и готовност за борба са в основата на независимостта и суверенитета и осигуряват необходимата основа за изграждане на надеждно бъдеще за вашия дом, вашето семейство и вашата Родина.

Уважаеми сънародници,

Сигурен съм, че преданите войници и офицери от Въоръжените сили на Русия ще изпълняват своя дълг с професионализъм и смелост. Не се съмнявам, че държавните институции на всички нива и специалистите ще работят ефективно, за да гарантират стабилността на нашата икономика, финансова система и социално благополучие, като същото се отнася и за ръководителите на компаниите и цялата бизнес общност. Надявам се, че всички парламентарно представени партии и гражданското общество ще заемат консолидирана, патриотична позиция.

В крайна сметка бъдещето на Русия е в ръцете на нейния многонационален народ, както винаги е било в нашата история. Това означава, че решенията, които взех, ще бъдат изпълнени, че ще постигнем целите, които сме си поставили, и надеждно ще гарантираме сигурността на нашата Родина.

Вярвам във вашата подкрепа и в непобедимата сила, вкоренена в любовта към Отечеството ни.

https://www.investor.bg/