Как се влюбих в Америка

Иво Беров
Бог да благослови Америка… и Доналд Тръмп също

Боже, благослови Америка.. Защото Америка е най-великата страна. Защото Америка е най-човешката страна.
И е най-велика не защото е най-производителната държава, държавата с най-голям брутен вътрешен продукт – толкова колкото този на цяла Европа, почти двойно повече от този на Китай и около десет пъти по-голям от този на Русия. И не защото прати 75 килограма високи технологии на Марс, и не защото по начало е в основата на всички съвременни открития, и не защото повече от една трета от всички нобелисти са американци, и не защото успя да засече гравитационните вълни, и не защото е световно средище на науката и културата, и не защото е способна да приобщи хора от всякакви държави и раси към своя начин на живот /там мюсюлмански гета няма/, и не защото наистина дава възможност на работливите, умните и надарените да успеят, и не защото е страна, която работи, произвежда, съзидава, твори, търси, намира и открива. Макар и заради всичко това по малко. Но има едно съвсем друго и съвсем човешко нещо в тая пуста Америка. То може и в други държави да го има, да се намира отвреме-навреме и тук-там, но в другите държави е пръснато някак, случайно е някак, неприсъщо е, бързо се губи и изчезва в общите явления и впечатления.
…
Но първо – как се влюбих в Америка. Не, не съм ходил там. Влюбих се в Америка след като гледах един филм. Между другото и мен бяха набухали с грубо издяланите от социалистическата пропаганда представи за Америка – там бъкало било от алчни империалисти, от капиталистически акули и експлоататори, там мислели били само за пари, там просяци спели на тротоарите и никой не ги поглеждал, там стреляли се по улиците и прочее глупотевини, знаете ги от писанията на днешните нови левичари, които са уж днешни, но всъщност са досущ като вчерашните и досущ като онзиденшните, и досущ като ония от преди Априлския пленум на Цекато на Бекапето им. После видях филма.
”Апокалипсис сега”. Филм, създаден да разобличи американската военщина и американския империализъм. То затова и комунистическите културтрегери толкова го хвалиха, нямаха досетливостта да предвидят какво въздействие ще има той върху едни току-що излязъл от казармата български момък. Значи – там, във филма някакъв сержант ли беше, какъв ли, около него избухват бомби, но той стои изправен, изважда отнякъде радиостанция и нарежда : „Искам до 15 минути едни въртолет да прибере ранения” / нарочно пиша вЪртолет, а не вЕртолет/. И той, въртолетът дойде. Дойде бе. По дяволите. Пустият му въртолет. Дееба и въртолета му дееба. Не знам дали ме разбирате. Българките – не, те няма как да ме разберат. Днешните млади – и те няма как. Наборите – да, те вече ще разберат. Въртолетът дойде. И то не беше само като на кино, не беше измислена случка, нали филмът беше против военщината и разобличаваше американските нрави. Беше си истина. Беше си вярно. Така си правеха там. Там идваха въртолетите.
Май не разбирате. В БНА /Българската Народна Армия/ никогиж един въртолет не би дошъл да прибере някакъв си там ранен. Никогиж. Дори и половин дузина ранени не би дошъл да прибере. Щот тва нещо, въртолетът, гълта много бензин. А бензинът е ценен. И освен това вразите могат да унищожат въртолета, а той струва по-скъп от бензина даже. И при всички случаи много по-скъпо някакви си там половин дузина ранени. Или пък цяла дузина ранени. Че и от една батарея ранени е по-ценен даже /”служило съм старий кадър артилерия”/. Щото те ранените пата-кюта, ще се домъкнат до лечебницата, пък ако не се домъкнат, вечна има памят и слава, ще ги заместят други ранени, ама това нещо-въртолетът – него мож ли така лесно замести, а?…Дееба и въртолета му дееба. Кво да ви кажа. Остана ми на сърцето тоя въртолет, дето прибира ранените. После го видях и в други филми, този път документални – истина си било, така е – идва въртолет за ранените. Пощя ми се, честно, да послужа в американската армия и да ме ранят даже, само и само да видя как цял един въртолет ще похарчи туба бензин, че и две туби даже, за да дойде да ме прибере мен – някакъв си там ранен кир, перО, смотаняк, хуй сплескан, нещастник / казармени определения за новобранец в Българската Армия/. Разбрахте ли сега. Пак ли не. Америка е най-човешката държава в света. Бог да я благослови.
През Втората Световна генерал Патън първо вкарва в огъня всичката си железария – бомбардировачи, оръдия, танкове, каквото има, и чак след тях пуска хората си – пази ги.  Генерал Жуков /редовите го прекоросват на генерал Смърт/- първо пуска хората да разминират минните полета и чак после вкарва в боя танковете – пази ги. Щото хора бол, те като загинат „жените други ще изпонараждат” – буквално изявление на Жуков.  Жуков, Жуков, генерал Смърт, ако не беше победил с победа извоювана с цената на милиони излишни жертви, неизбежно щеше да бъдеш съден редом с Химлер като военнопрестъпник и масов убиец. А пък един български кмет му издигна и паметник. Нейсе запуши я, гадост…
И не пред виетнамците отстъпи Америка във Виетнамската война, пред американските жени отстъпи. „Не си даваме синовете да гинат на другия край на света” – рекоха те, когато Никсън привика в армията вече не наемници-професионалисти, а младежи от гражданския набор.
…
Не, не съм бил в Америка, но гледам филми за Америка. Не от ония, с бумканиците, трясканиците, голотиите, преследваниците с коли, пищовите и всякаквите простонародни простотии /ама пак по-добре изпипани от европейските простонародни простотии/. Гледам документални филми в които няма никаква преднамереност и изкуственост. Гледам, подскачам, не вярвам на очите си, обикалям развълнувано нагоре надолу и си пея „Борн ин ди Юесей”- пак антиамериканска уж песен. Един младеж на около двайсетина години решава да търси злато в Аляска. Взима пари назаем от банките и от баща си, залага някакво наследство от дядо си, продава си къщЕто, купува остаряла, но яка драга, събира другари за бачкане и печалби, купува концесии и почва. И при всичките му тия действие въобще никак не стана дума за пари по програми за насърчаване на регионалното развитие, за пари по програми за развитие на средния и дребния бизнес, за пари по програма за подкрепа на млади предприемачи, за пари по програми за преодоляване на безработицата, за пари по каквито и да било програми, а също така и за това какво е длъжна да направи държавата за да му помогне, какъв подкуп трябва да даде на общинските чиновници за получаване на концесия и всякакви там резрешения – то концесията се купува от притежателите на земята, между другото, какви ти тук чиновници и общинари, какви ти подкупи.
Нещо повече. Този простоват американски младеж /простоват, простоват, ама умее да се оправя/ дори не би имал необходимото въображение за да си представи всичките тези програмни чудесии и всичките тези неволи с държавни и общински чиновници. Нито пък би могло да му хрумне дори, че държавата е длъжна да му помага с каквото и да било. Въобще при всичките тези негови действия сякаш въобще го нямаше това прочуто нещо – държавата Юесей. И младежът сякаш дори не би се досетил за какво би могло да послужи това прочуто нещо-държавата Юесей. И поради тази причина примерно, не знае името на президента– къв тъп американец само, ще си кажат нашенските дълбокоумници. Само че това, също като вашият ум е само привидност, милички ми нашенски дълбокоумници. Защото при добива на злато не стана и дума за това, че разни бандити, мутри, гангстери, общинари, чиновници, или каквито там гаднярска сган си имат в Америка, би могла да го набарат из пущинаците и да го обере.
Може да не знае името на президента си американският младеж, но пък знае, много добре знае за какво служи това нещо – държавата Юесей.
…
И всичко това ставаше по подвижното телефонче. Всичко това-тоест, приказките, уговорките, заемите, сделките, договорите, плащанията, разплащанията, сроковете, часовете, вземанията и даванията – никакви документи, никакви нотариуси и чиновници, само телефончето – нали наоколо пустош, борове, мечки и може би злато.
Каменотрошачката отказва, златотърсачите се ядосват, младежът вдига телефончето –единият от монтьорите е зает, другият няма необходимите части, третият обаче обещава, че след два дена ще дойде, идва на следващия ден, всички въздъхват с облекчение, но ги е яд, че са загубили цял един ден – те не искат да почиват, искат да работят и да печелят. Става въпрос за дадената дума, обещанията и лъжите. Вас колко пъти ви излъгаха тази седмица ? Искам споделя колко пъти ме излъгаха мен. Една приятелка обеща да ми преведе разказ на английски, за да участвам в международен конкурс за разкази – тц, не го преведе, изпуснах всички срокове. /То и аз си бях виновен, като исках да мина тънко, признавам/ Друга приятелка, която отдавна живее в Америка, вече полуамериканка обеща да преведе друг един разказ, пак за международен конкурс. И го преведе. До половината, нали е полуамериканка. Е, и затова благодарско, макар че пак изпуснах срока, нищо, догодина ще стане – тази година полупроводници, догодина – цели проводници. Написах сценарий по една повест на Андрей Платонов – чудесна повест, просто създадена за кино, някой ден някой друг несъмнено ще направи страхотен, вечен филм по тази повест, но този някой друг няма да е българин, защото подобни неща в България не стават, не се получават, тук работи филмовата мафия, а иначе двамина тъкмо продуценти обещаха, че най-късно до седмица ще се обадят за да се срещнем за да им разкажа за сценария и за повестта на Платонов. Не се обадиха, разбира се. Не, в България нещата не стават и не се получават. Споделих с различни хора – все добронамерени и отзивчиви желанието си да създадем независим вестник и всичките тези добронамерени и отзивчиви хора съвсем добронамерено и отзивчиво, а също така приятелски и убедително заобясняваха защо няма да стане тая работа, как точно няма да стане и в какви срокове няма да стане. /В Америка обикновено обясняват как би могло да стане и питат с какво да помогнат за да стане. И то става. Може би не винаги, може би само понякога – но става/. А в България, ако случайно поради вълшебство някакво стане работата, то тя неминуемо и заслужено ще получи известното наименование „българска работа”
Ама да не помислите, че хваля Америка, защото получавам пари от „Америка за България”. Не, не получавам. Не че не поисках пари от фондацията – поисках. За един сайт, не политически, а откривателски – за откритите лично от мен исторически и всякакви забележителности. И някакъв си там Ласло Ласлов, или нещо подобно – американец от български произход може би, каза, че този мой замисъл не е лош и обеща до седмица ще се обади за да видим какво може да се направи / „Работата се урежда, човекът рече ще видим – стар български лаф”/. Същият този Ласло Ласлов или нещото подобно не се обади. И съм сигурен, че не е никакъв американец от български произход този Ласло Ласлов, ами си е чист българин. / То първо на Софийска община предложих този си замисъл си, ама там предпочетоха К. Воденирачов. Не че направи нещо свястно, ама нали има връзки и го дават по телевизора…Така че сега на никого няма да кажа за откритията си, нека вилнеят иманярите, нека пропаднат и се забравят/
И един политик ме излъга, не от телевизора, с това вече всички са свикнали, лично ме излъга. Ще ви кажа как. Стоях си кротко в една зала и слушах изказванията на един сказчик. Политикът мина покрай мен, спря се, излъга ме и си отиде. Просто така – спря се, излъга, ме и си отиде /venit, mentitr, vade/. Може би да поддържа политическото в себе си, не знам.
Тъкмо писах това и една нова лъжа съвсем прясна-прясна. Калфин излъга по телевизора, че е отпуснал 6 милиона за преквалификация на безработни над 52 години – проверих и в Бюрото по заетостта и в Социалното министерство – никой за никакви курсове не беше чувал – и за милионите не беше чувал, може би защото вече са откраднати, а пък може би и защото тепърва се готви да ги открадне някой от обкръжението на министър Калфин, самият министър едва ли би се забъркал. Ама после може да си делне със забърканите и синът му да си построи хотел, както направи синът на съпартиеца му Първанов. То тия шест милиона са си за журналистическа проверка, но като няма в България журналисти, лесно ще ги откраднат. Всъщност не ме излъгали чак толкова много хора, като ги пресметна. Пет-шест души за двайсетина дена. Може би защото и аз с толкова общувах през тия дни. Ако бях общувал с повече и повече щяха да ме излъжат. И всъщност те не са ме излъгали, ако ги питаш. Внезапно им са се появили други грижи, били са възпрепрятствани, настинали са били, дошли са им неочаквани гости от село, или просто са забравили, ама не са излъгали. И не са се обадили да се извинят, че уж нещо си там се е случило, а то пък какво ли да се извиняват, като всъщност не са излъгали, нали…

В благословената Америка можеш да наречеш някого мадърфакър, или бастард, можеш да му кажеш, или че майка му е дебела, че си онодил сестра му също – обидата няма да е голяма. Но кажеш ли му „лъжец” бива да очакваш юмрук. „Ю кол ми лайър!” – това си е изконна американска заплаха след кръвна обида. Тук ако излъжеш някого, ако го минеш, ако го прецакаш, ти завиждат и ти се възхищават. „Евала на туй момче, всичките ни излъга” – казва юнакът на Алеко Константинов.
Свободните хора се договарят помежду си за общо дело и не се лъжат един друг, за да не провалят общото си дело, робите чакат нарежданията на началника и на партийния секретар, след което лъжат и тях и себе си.
Та ми се ще да им кажа на милите мои сънародници : „ Вие ме лъжете бе. Вие сте лъжци. Какво ме грее, че миризливите диваци от вашата уж вековна история издебнали някакъв византийски император в едно дере за да му отсекат главата и да пият вино от черепната му кутия – какво величие само, какъв повод за възвишено родолюбство, хайде стига простотии, всъщност вашата държава въобще не е по-древна от юесейската, лъжци такива. Вие нямате държава, лъжците нямат държава.
…
Човешкото общество започва с договор между двама души. После те стават трима, после стават хиляди и милиони. Никакви учредителни устави, никакви конституции, никакви правила, никакви закони нямат смисъл и не могат да създадат общество и държава, ако управниците лъжат хората, ако хората лъжат управниците и ако хората, също както и управниците се лъжат един друг. Ако договорът между двама души е невъзможен, как ще бъде той възможен между милиони. Нашето общество е кухо, спойката му е лабава, законите ни, учредителният ни устав, конституцията ни са само хартия. Лъжем се един друг, лъжем и себе си, а Бойко Борисов лъже за всички и затова всички го обичат /или, повечето/. И се чувстваме зле заедно, защото освен, че се лъжем, гледаме да се прецакаме един друг и да се измамим. Лъжите са обезсмислили говоренето ни, отвсякъде се чува само дуднене, ломотене и празнословие, понятията се обезценяват, губят смисъл и значение, общуването ни е привидно. Живеем в лъжа, а лъжата е разпад и на обществото, и на държавата. И не е само разпад на обществото и на държавата, тя е разпад на всемира, тя е пряк и могъщ принос към вселенския хаос, към ентропията, към неподредеността и безвидността. „И земята беше безвидна и пуста” – така започва вселенската история, а пък човешката история започва с един вехт договор между вселенските сили и човечеството и когото договорът не се спазва настъпва крах, идва разложението, идва безвидността и най-доброто, което може да ни се случи е апокалипсисът – барем 40 хиляди да оживеят. Всяка лъжа всъщност е един малък апокалипсис – подготовка за големия.
…
Бог да благослови Америка – държавата, която работи, произвежда, твори, създава, съзидава, преобразява, търси, намира, открива и върви напред. Страната където човекът е най-голямата ценност
И нека Доналд Тръмп бъде простак, нека да е палячо, нека да е зрелищник, нека да е смехурко, нека и да е малко чалнат дори.
Неговото възможно президентство би ли било заплаха за същността на Америка – за онова което я прави творческа, жива, предприемчива, свободна, деятелна и велика ? Ами не. Никак даже. Той дори е знак, символ тъкмо на тази Америка. И какви толкова кусури и махни му намират? Това, че се закани да издигне двойно по-голяма стена между САЩ и Мексико ли. Да в тази закана има нещо гнило. Защо стена само срещу Мексико. Защо не срещу всички дърдорковци изпозавършили така наречените хуманитарни науки, срещу всички левичари, хайлази и тунеядци, срещу всякакви там социолози, журналисти, политици, измислени професори, джихадисти и цялата асталная сволач, стена срещу цялата оная настръхнала паплач, която се пука от завист към Америка, която злобее, която я оплюва, хули я, проклетисва я и й се заканва, а в същото време, също като Путин, Лавров и останалите руски олигарси влага парите си в американски банки и праща децата си да учат на Запад. Руснаците презирали били и мразели гнилата Америка. Да, ама през миналата година Русия отбеляза национален рекорд по търсене на зелени карти, гиди лицемери азиатски…Ами щял бил Доналд Тръмп да изхвърли от НАТО ония източноевропейски държави, които не си плащат членския внос, разбирай България. Ами да я изхвърли тая България. Стига лицемерие. Замязахме всички на онова тарикатче – президента Първанов, който отначало митингуваше против НАТО, а после, като стана президент, побърза да се курдиса за снимки под натовските знамена биз бизе с натовските генерали.
И въобще що за дребен, мижав и обиден тарикатлък – държава в която има една националсоциалистическа руска партия /Атака/, една проруска партия /БСП /, една партия, която уж е а за Европа, обаче вождът й е почитател на Тодор Живков и Южния поток /щял да го прокара, ако не го били свалили за малко от власт/ и една дясна партия /ДСБ/, чиито водачи дума не смеят до обелят срещу Русия от страх да не се нахвърлят върху тях медийните хиени. Държава, която иска да мине тънко, да не се харчи за въоръжение, държава в която всички, освен президентът викат и мърморят срещу НАТО, че защо му е на Тръмп тази държава–да върви пОврага, да й тегли шута и толкова – тя си го заслужава. Нямало било Доналд Тръмп да харчи пари за Европейска сигурност – ами правилно, щото и тия европейци нещо се побългариха, откакто приеха и България в съюза си – и те хем искат да са независими и да водят своя си политика, хем не стават и не ги бива, защото са мижитурчести и никакви, хем искат САЩ да плаща 70 процента от разходите за въоръжаване, въобще – хем боли, хем сърби, хем и мама не дава. И защо Тръмп да се товари с европейските дертове, че и да плаща на всичкото отгоре. Само за Украйна е жалко – юначен народ, ама нА, немА късмет с тоя своя отмъстителен и отвратителен съсед и с кекавите си европейски приятели, сега ако и САЩ на Доналд Тръмп оттегли подкрепата си за тази юначна страна, с нея свършено – ще я погълне азиатското блато, ще изчезне в азиатския безпредел– край на трогателните й и неистови усилия да се превърне в съвременна европейска държава.
Разбира се, по-добре е за всички не Доналд Тръмп, а Хилари Клинтън да стане президент. Но Америка – трудолюбивата, съзидателната, творческата, предприемчивата, свободната, уверената, могъщата, истинската, великата, ще издържи и на Тръмп, какво толкова. Бог да я благослови и него също, пукайте се!

Източник:  Иво Беров