[ad id=“225664″]
Отсядаме за обяд в хасковски ресторант. С градина , шадравани и прочие атрибути, които в летните горещини са радост за душата. Менюто – достатъчно разнообразно, за да го четем и изучаваме, а заедно с това и да провеждаме оживена дискусия на тема пилешка пържола или телешко печено, както и дали студената бира ще е по-добро решение от студена кока кола, разредена с минерална вода. Увлечен в разговора не усетих как бутнах вилицата от масата и тя падна с дрънчене на цимента. Вдигнах я на секундата – все пак не е стояла пет минути, за да могат да се изкачат микробите и продължихме с обсъжданията на менюто. В това време изневиделица се появи сервитьор и попита: “ Коя вилица падна преди малко на земята?“ посочих му я. Той я взе и на нейното място постави друга, която беше донесъл предварително. Само с този жест човекът започна с два лева бакшиш, преди още да е взел поръчката. Огледах се наоколо и видях, че има не малко клиенти в заведението, което ми даде де разбера, че вниманието на персонала е насочено към всички клиенти. Попитах човека за името – казваше се Хубен. Името на ресторанта е Каменец в гр Хасково.
Прилагам и снимка на сервитьора.
Проф.Костадин Ангелов го обяви във фейсбук...
Опростяването на учебния материал нямало да промени нищо...
Възрастта има значение и когато става въпрос за вталяване...
Може да се стигне до рязане на капиталови разходи...
КЗК била боксовата круша за политическите сили...