Categories: Свободна Европа

Как се познава дали са добри промените в една конституция

Все още има достатъчно време за критическо и рационално обсъждане на предложенията за промени в Конституцията. Те бяха внесени на 28 юли и при сериозен подход могат да прераснат в един максимално разумен пакет.

Но какво е „разумен“?

Тези, които ще участват в тази дълга дискусия, могат да подложат идеите си на проверка по четири основни въпроса.

Първо, какъв проблем ще може да се реши с изменението

Това е нещо като проектен подход: констатира се проблем, той се анализира, дават се варианти за решение, те се обсъждат, стига се до конкретното решение. Но водещо е установяването на проблем.

Въпреки че по-голямата част от пакета е мислен като решение на големи структурни проблеми, мотивите не са формулирани в такава посока. Вместо това ударението пада върху „утвърждаване на българската държавност“, което е смислово кух политически текст.

На този критерий не отговаря създаването на цяла длъжностна характеристика в чл. 131 с цели 5 алинеи, описващи ролята на министъра на правосъдието. Не отговаря и определянето на 24 май за национален празник с мотива да се укрепи т.нар. идентичност.

Продължава да се спори за ограничаване на мандатите на кметовете. Мотив е борбата с корупцията на равнище местна власт. Конституцията обаче не е инструмент за такава цел и няма да реши подобен проблем. Предложението внушава, че проблемът е в институцията на кмета. Но това не е коректно. Законът за местната власт дава много повече правомощия на общинските съвети.

Индивидуалната жалба пред Конституционния съд в чл. 150 решава частично първоначален проблем с профила на съда и ще го доближи до първичната му задача. Вместо да се занимава с тълкувателни решения (а това правомощие е уместно да се премисли цялостно) той би се върнал към едно от двете начала на Конституцията – основните права. Специален закон би ограничил до минимум броя на делата, така че съдът би разглеждал само стратегически важните казуси.

Второ, кои предложения имат конституционен характер

Или още по-точно: кои текстове са подходящи за изписване като конституционни норми и кои не?

В момента по-голямата част от предложенията отговарят на този критерий.

На това изискване не отговарят промените в чл. 23, които казват, че образование, наука, култура и така нататък са национални приоритети. Това е характерно политическо многословие, от което нищо не следва, освен зацапване на конституционния текст с екстра-нормативни положения. От такива текстове просто нищо не следва. Има ги и сега: Конституцията гарантира правото на труд, държавата осигурява условията за това право, но… това е пожелателно социалистическо изказване.

На същото изискване, мисля, не отговаря и издигането на национален празник до конституционно равнище. Може, не е изключено, но това е политическа маневра с излишно конституционно разширение.

Текстовете, описващи длъжностната характеристика на министъра на правосъдието, също не са за Конституцията. В тях има и други проблеми, но изобщо присъствие на министър в Конституцията е ненужно и неуместно. Алинеята, според която даден министър управлява имоти на съдебната власт, е нелепа като конституционна норма. Тези положения засягат Министерския съвет, изпълнителната власт. А дали изобщо има или не министър на правосъдието не е конституционен въпрос. Може и да няма, независимо, че и сега е предвиден в Конституцията.

Трето, „икономичен“ ли е текстът на новите предложения

Има текстове, които са необходими по принцип, но конституционната им формулировка трябва да е максимално икономична (кратка).

Повечето текстове в проекта може още да бъдат изчистени. Излишно напоителният текст за съдебната власт изисква специално усилие в тази посока. Тези предложения са несъмнено най-нужните и най-очакваните. И все пак изписването им в около 5 страници е неудачен вариант.

Разбирам инициатори и вносители, които искат максимално ясно и в подробности да се определи структура и функциониране в организация на съдебната власт. Въпреки това нека помислят как след 10 години студентите по конституционно право ще се чудят какъв е този гигантски разказ. Той може да се побере в една страница, т. е. да се съкрати 3 до 5 пъти.

Четвърто, има ли противоречие в предложените изменения

Тоест, консистентно ли са изписани текстовете?

Недоумение пораждат противоречията в чл. 129, алинея 2 и чл. 130б, алинея 1, според които мандатът на председателите на Върховен касационен и административен съд, както и на главния прокурор се намаляват от 7 на 5 години, но с възможност за втори мандат. Така промяната води до увеличение на мандатите от 7 на 10 години.

Противоречията в един конституционен текст са тясна специалност на конституционни юристи. Група от такива експерти може да бъде назначена и внимателно да огледа голямата промяна конкретно в съдебната власт. Трябва добре да обмислят премахването на общия Висш съдебен съвет. Ликвидацията му се прави, за да е ясно, че съдът и съдебната власт нормативно и буквално на думи е отъждествена с институциите на съда. Въпреки това има правомощия на ВСС, които засягат цялата съдебна власт (бюджет и др.).

Не изглежда консистентен и чл. 126, алинея 2, според която главният прокурор е административен ръководител на върховната прокуратура. Главният прокурор и върховната прокуратура не могат да не упражняват това, което в момента се нарича „методическо ръководство“, което следва да осигурява еднакво прилагане на закони от прокурори и следователи.