Как се стигна до кризата с природния газ в Европа?

Снимка: Bloomberg LP

През последните месеци цената на природния газ в Европа преодолява рекордни върхове. На 6 октомври достигна невижданите до този момент 1900 долара за 1000 куб. метра и макар и по-късно търговията да се успокои, цената на големите европейски хъбове се върти около нивото от 1000 долара за 1000 куб. метра.

В Европа има много обяснения за ситуацията – липсващи доставки, бързо възстановяване на икономиката и в резултат – газохранилища, пълни до 75% от капацитета им. Това ниво е достатъчно за зимата, но дали ще покрие пиковете? Тази несигурност предизвиква и паника на пазарите. Често анализатори виждат и дългата ръка на Кремъл, която предизвиква сътресения в опит да накара европейците да вярват, че имат нужда от все повече и повече природен газ от „Газпром“.

Какви обаче са обясненията в самата Русия на случващото се на европейските газови пазари? От „Газпром“ са категорични – изпълняваме изцяло договорните отношения. В Европа допълват – и нищо повече, затова и цените растат. По искане на група европейски депутати Брюксел анализира поведението на руския газов гигант и заключението беше, че доставките по договорите се изпълняват стриктно.

От ТАСС също правят опит да обяснят ситуацията с цената днес.

Дълги години европейските страни купуваха газ от СССР по дългосрочни договори, припомнят от агенцията. Често цените в тях бяха фиксирани или следващи движението на цената на петрола. Интересите на доставчика бяха защитени от клаузата take-or-pay, или неустойка за поръчан, но непотребен газ.

По време на финансовата криза през 2008-2009 година търсенето на природен газ намаля съществено и цената на суровината на борсите се срина. Така тя стана значително по-ниска от фиксираното в дългосрочните контракти. Тогава и основните доставчици на газ в Европа – Русия и Норвегия, промениха цените по настояване на вносителите – европейските държави, и референтни за определянето на цената станаха газовите борси.

На 3 март 2020 година „Газпром“ промени условията и в договора за доставка на газ за България, включвайки във формулата за изчисление цената на най-голямата газова борса в Европа – нидерландската TTF, като целта е преминаване към пазарния принцип. Така част от цената (70%) вече зависи от случващото се на газовите пазари, а другият компонент са цените на алтернативните горива, тоест зависи от случващото се на петролните пазари. В онзи момент цената намаля с 40%. Но пазарът днес е различен.

В момента цената на газа в страните от ЕС се определя именно на пазарен принцип – при недостиг се повишава, при излишък – намалява.

А в Европа газ в момента липсва. През септември газохранилищата бяха запълнени на ниво от едва 70% спрямо над 80% в началото на зимния сезон на 2020 година. Причините за това са необичайно студената зима и пролет, обяснява бившият директор на OMV Райнер Зеле. Това означава не само по-големи количества, черпени от хранилищата, но и забавяне на нагнетяването с поне месец от обичайното.

Освен от студената зима Европа беше обхваната и от необичайно горещо лято, при това почти без ветрове, което също повиши търсенето на газ за производството на електроенергия.

Сега прогнозите са за студена зима и затова природният газ става още по-съществен за енергийния микс на Европа, особено на фона на отказа от въглища или мазут, които не се вписват в прехода към зелена икономика. В същото време това са само прогнози и ако зимата се окаже мека, то няма никакъв смисъл да се правят покупки на газ при това рекордно ниво на цените.

Това също подхранва несигурността на газовия фронт.

Влияние на цените оказва и липсата на доставки на втечнен газ – те отиват към гладната за енергия Азия, където цената на суровината е дори и по-висока.

Високите цени на борсите тежат на потребителите. Според изчисленията на финансовия министър на Франция Брюно льо Мер годишните сметки за енергия на французите ще скочат с 400-500 евро. А Франция разчита основно на ядрена енергия за производството на ток. Много анализатори се опасяват от сериозни социални сътресения на фона на енергийната криза.

През миналата седмица по време на дискусия в Европейския парламент се чуха различни коментари и идеи за ситуацията, а очакванията са, че по-късно тази седмица ЕК ще предложи пакет за компенсиране на високите енергийни цени. Това ще стане на 13 октомври, денят в който и руският президент Владимир Путин ще произнесе „важна реч“, по думите на говорителя му, по време на руската енергийна седмица.

Цената на газа дава още един интересен щрих за енергийния преход на Европа, а именно – ядрената енергетика. И повдига въпросите възможно ли е да има разделение по повод нейното използване? Франция, която е и една от водещите ядрени страни в света, настоява в условията на енергиен преход ядрените централи да бъдат признати за зелен източник на енергия. Към нея се присъединяват още девет държави, включително и България.

В Германия обаче не смятат така и по закон страната трябва да затвори и последния си реактор догодина.

източник https://www.investor.bg/…………