Как Словакия се оказа с най-ниска смъртност от COVID-19 в Европа

С 1384 случая и 8 нови заразени от началото на седмицата, Словакия публикува анализи на здравното министерство, според които скоростта на разпространение на инфекцията е под критичните нива, т.е. епидемията в е овладяна.

Данните на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията показват, че разпространението на епидемията е най-слабо в България с потвърдени 19,4 случая на 100 хиляди население (473/100 хил. в Испания), но по отношение на смъртността от коронавируса Словакия има най-малко починали спрямо броя на жителите си в Европа.

С население от 5,4 милиона души и територия наполовина по-малка от българската Словакия има почти същия брой (1400) потвърдени случаи като България (1399). Заради по-малкия брой на население степента на разпространение на заразата е 25 на 100 хил. население (19,4/100 хил. в България), но починалите са едва 20, което е 0,3 на 100 хил. жители, докато в България те са 58 (0,8/100 хил.).

След като на 10 март Световната здравна организация обяви COVID-19 за пандемия, потвърдените инфектирани са над 3 милиона, а починалите – надхвърлиха 210 хиляди. В Европа над 1 милиона души са заболелите, а жертвите са над 120 хил.

I Каква е тайната на Словакия?

Според местните власти – навреме взетите мерки за ограничение и строгото следене за спазването им. Словаците се оказаха по-дисциплинирани, а властите им – по-мотивирани да следят за спазването на ограниченията, отколкото другаде в Европа.

Първият случай на COVID-19 е регистриран в Словакия на 6 март, денят, в който България обяви грипна епидемия и два дни преди да бъде съобщено за първите четири случая на коронавирусна инфекция. Още тогава правителството (което се смени в разгара на кризата) предупреди, че бавното разпространение на епидемията в страната означава, че тя ще продължи поне три месеца, като пикът се очаква през лятото.

„Взехме много стриктни мерки на твърде ранен етап и резултатите започват да си личат“, казва шефката на катедрата по епидемиеология към факултета за обществено здраве на Словашкия здравен университет Зузана Крищуфкова пред всекидневника The Slovak Spectator.

Една от първите мерки е забрана на събиранията на открито, която е въведена на четвъртия ден от потвърждаването на първия заболял. В Словения, която е сред най-засегнатите в региона, събиранията с до 100 души все още са възможни. На седмия ден в Словакия са затворени границите и баровете, преустановен е международният транспорт, а училищата спират работа на 10-ия ден.

I Ромите, които служат за пример

Усилията на властите се фокусират върху най-рисковите групи. Като такива са идентифицирани ромите и хората над 70 г. Словакия има третата по големина ромска общност в Източна Европа след Румъния и България – около половин милион души. За първия месец в населените с роми селища не е потвърден нито един случай на инфекция. А когато в началото на април бяха открити над 30 положителни случая в пет села в източната част на страната, те бяха незабавно карантинирани, като властите осигуриха дори доставки на храни, за да попречат на излизането, и повикаха армията, за да контролира движението. В началото на април започна масово тестване сред ромите и в старческите домове, а премиерът Игор Матович обясни, че това не е враждебен акт, а начин да бъдат защитени гражданите. Според властите стотици роми, които работят в Западна Европа, са се върнали у дома и така инфекцията е била внесена в техните общности в Словакия.

16 дни по-късно Матович благодари на ромите за спазването на препоръките и обяви за сваляне на карантината. Той заяви, че ромското село Бустрани се е превърнало в модел за подражание за цяла Словакия. Главният здравен инспектор Ян Микас съобщи в събота, че от петте села остава затворено само едно – Жехра, където беше открит един нов случай на COVID-19.

“Хората казаха, че ще бъдат отговорни, че ще спазват правилата и не се нуждаят нито от армията, нито от полицията, за да си останат вкъщи. Те успяха да се отърват от вируса като общество. Ако ние, като словаци, вземем поведението на ромите за пример и се отнасяме така отговорно, ще успеем да направим същото малко чудо, което направиха хората в Бистрани”, каза Матович.

I Пенсионерите си останаха вкъщи

Бързата реакция на властите не допусна инфекцията да навлезе в старческите домове, където по данни на СЗО са регистрирани половината от смъртните случаи в Европа.

“Обърнахме се към най-рисковите групи – над 65 г., от самото начало”, казва Мария Авдичова, епидемиолог от регионалния здравен офис в Банска Бистрица пред The Slovak Spectator.

Посещенията в домовете са забранени, дневните центрове – затворени.

Правителството призова възрастните да не ползват обществен транспорт и да не излизат от домовете си, освен ако не е абсолютно необходимо и да избягват срещи с роднини. Общините бяха мобилизирани да организират доставки на хранителни стоки и лекарства. Въведен беше час за пазаруване от 9 до 12 часа. Националните радио и телевизия излъчват всяка вечер в 18 ч религиозните служби, за да не се налага възрастните да ходят в църквите. По договорка с правителството телекомоператорите изпращат SMS-и на пенсионерите да им напомнят за ограниченията.

“Благодарение на факта, че пенсионерите бяха защитени от самото начало на епидемията, сега по-голямата част от заразените са хора в сравнително добра възраст – млади и на средна възраст, които прекарват заболяването по-леко”, казва председателят на Словашкото общество на инфектолозите Павол Ярчушка.

Маргинализираните ромски групи и старческите домове остават най-големият здравен риск според публикуван в четвъртък анализ на Института за здравна политика. Според института те не само са най-вероятни потенциални огнища, но и членовете им са и в най-голяма степен застрашени от тежко прекарване на заболяването, ето защо мерките трябва да бъдат насочени така, че да ги защитават в максимална степен.

I Спазване на мерките

Според Ярчушка обаче главната причина страната да успее да контролира епидемията е фактът, че словаците следват дисциплинирано мерките.

Правителството показа решимост като забрани всякакви пътувания в страната около Великден. Всички международни летища бяха затворени, а влаковете и автобусите – спрени. Карантината за всички словаци, връщащи се от чужбина е задължителна и се следи с GPS позициониране.

В Словакия маските станаха задължителни в края на март, тъй като властите смятат, че носенето им намалятва дозата на вируса, която би била вдишана при среща със заразен и че тя ограничава изпусканите във въздуха вируси от инфектирани. Инициативата за носенето им тръгна от журналистите, които още след първата седмица от извънредното положение подканиха гражданите към отговорно поведение, а политиците да дадат пример.Седмица по-късно президентката Зузана Чапутова се появи с маска на политически консултации с основните партии, а новото правителство се закле с маски на лицата.

В Словакия всички магазини са затворени в неделя, за да бъдат дезинфекцирани. На входа на магазините, болниците и предприятията се измерва температурата на влизащите. Някои заводи предлагат пакетиран обяд на работниците си, за да ограничат възможностите за заразяване.

Правителството реорганизира изцяло здравната система, като в страната бяха обособени три болници, които лекуват само COVID-19 пациенти. Останалите здравни заведения имат по един сектор за преглед на подозрителни случаи. Тестването се извършва в мобилни лаборатории пред болниците. До момента са направени над 76 хиляди теста, с които са потвърдени 1400-те заразени, като капацитетът за тестване за един месец се увеличи от 400 до 5000 дневно, а средно за денонощие се правят над 1700 проби. В усилието са включени и частните лаборатории, които доставят данни за оформяне на националната статистика. Братислава сертифицира собствен тест за изследване на коронавирус.

Срещите с приятели и роднини не са забранени, но властите настойчиво съветват те да се избягват. На специално създадената интернет страница се препоръчва още и познатото в България поведение – спазване на дистанция от 2 метра, излизане само при неотложна нужда и миене на ръцете веднага след прибиране вкъщи.

От 22 април бяха отворени малките магазинчета, откритите пазари, малките доставчици на услуги, спортните съоръжения на открито и ресторантите, които приготвят храна за вкъщи. Ако през следващите две седмици, броят на новозаболелите бъде задържан под 100 дневно, правителството ще премахне и ограниченията върху фризьорските салони и такситата, работата на хотелите, туристическите атракции на открито. Докато мерките за бизнеса се разхлабват, правителството смята да затегне още реда за възрастните, като ги допуска да пазаруват само в определените за тях часове и ги изключи от допусканите в магазините през почивните дни, когато се струпват повече хора. Премиерът Матович представи план за излизане от ограниченията в четири фази, всяка, от които се задейства при успех на предходните. Според плана третият етап от облекчения ще позволи да се отворят отново спортните клубове, музеите и магазините до 1000 кв.м, а за последния са оставени моловете, плувните басейни, кината и училищата.

I Нетърпение и предпазливост

Въпреки че има най-ниската смъртност в Европа и втората най-ниска разпространеност на заразата, правителството не парадира с тях, тъй като смята, че това би намалило мотивацията на населението да спазва ограниченията.

“Още е твърде рано да правим заключения за позитивна тенденция”, казва Мария Адичова от регионалната здравна инспекция в Банска Бистрица.

Здравният министър Марек Крайчи очаква пика на епидемията на 110-ия ден от въвеждането на ограниченията, т.е. в началото на юли. От началото на кризата правителството вече е публикувало три прогнози за нейното развитие, като първоначалните очаквания, че около 10 процента от населението ще бъде заразено, бяха намалени до 3 на сто.

„Към този момент очакваме 7000 души да бъдат хоспитализирани с тежки симптоми”, каза Крайчи на пресконференция на 30 март. Месец по-късно властите прогнозират не повече от 5500 заразени, а пикът се отмества още – до средата на септември. Успехът или провалът зависят изцяло от това дали ограниченията ще продължат да бъдат спазвани, казва в прогнозата си Институтът за здравна политика.

Йовка ДИМИТРОВА Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.