Как съдбата на Войнишкия паметник в София се превърна в политически въпрос
Тази история е на близо век. В първите 50-60 години нещата са горе-долу ясни – по царско време е издигнат един паметник, който комунистическото управление разрушава.
Става дума за Войнишкия мемориал, изграден през 1934 г. в памет на войниците, загинали през Сръбско-българската война, Балканските войни и Първата световна. На това място днес е паркът пред НДК.
След свалянето на Тодор Живков започват опити да се възстанови разрушеното. Властите на ГЕРБ провеждат конкурс за това, но той се проваля. През 2024 кметът Васил Терзиев първо спира новия конкурс, а после си оттегля решението за спиране.
Но макар кметът вече да върнал обратно конкурса, във вторник, 16 юли, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) започва проверка на Столичната община – именно заради спирането на конкурса за възстановяване на Войнишкия мемориал в София.
От години се водят спорове за този мемориал – как да бъде възстановен, в какъв вид и къде да бъде разположен. Сред основните въпроси е дали да бъде изграден максимално близо до оригинала или това няма как да се впише в новата среда около НДК.
През последните седмици обаче спорът от архитектурен стана и политически. От ГЕРБ го използваха, за да атакуват кмета Терзиев, който е от ПП-ДБ. След като той прекрати конкурса с аргумента, че е нужно по-широко обществено обсъждане, общинските съветници от ГЕРБ поискаха оставката му.
Националистически сдружения организираха и протест пред общината.
На 9 юли Терзиев оттегли заповедта си за спиране на конкурса, но въпреки това седмица по-късно, на 16 юли, КЗК образува проверка по случая.
В следващите редове събрахме всичко най-важно в тази история.
Какъв е паметникът
Официалното име на на паметника е Мемориал на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк от Първа пехотна софийска дивизия. Той е изграден през 1934 г. при управлението на цар Борис Трети.
Състоял се е от три големи мраморни стени, всяка по около 20 метра дълга и 11 метра висока, разположени във формата на буквата „П“. На тях са били изписани имената на около 3000 от войниците, загинали в Сръбско-българската война (1885 г.), двете Балкански войни (1912 – 1913 г.) и Първата световна война (1914 – 1915 г.).
Пред централната стена е бил поставен на пиедестал бронзов лъв.
Паметникът е частично засегнат по време на бомбардировките през Втората световна война.
След деветосептемврийския преврат комунистическата власт премахва статуята на лъва. През 1979 г. мемориалът е окончателно разрушен при строежа на НДК и на негово място е построен паметникът „1300 години България“.
Откога има опити да бъде възстановен
Дебатът за възстановяването на оригиналния Войнишки мемориал продължава от много години, като започва още през 1989 г. Във времето има и идеи той да бъде изграден наново на друго място – зад музея „Земята и хората“.
Но през 2014 г. Столичният общинският съвет (СОС) взе решение за възстановяване му на оригиналното място, а впоследствие всички фигури от социалистическия паметник „1300 години България“ бяха демонтирани.
През 2017 г. там беше върната една част от стария войнишки паметник – бронзовият лъв.
През 2018 г. се проведе и архитектурен конкурс за възстановяването на монумента, който обаче не успя да отличи нито един проект. През всички тези години общината се управляваше от ГЕРБ и нейния кмет Йорданка Фандъкова.
Последно през май 2023 г. тогавашният СОС взе решение да бъде организиран нов конкурс за проектиране на монумента. Той беше обявен на 6 ноември 2023 г. – само ден след втория тур на местните избори, на които Васил Терзиев беше избран за кмет.
Какви бяха критиките срещу проекта
Само няколко седмици след това, на 1 декември от Съюза на архитектите в България, Камарата на архитектите в България и Съюза на българските художници изпратиха официално писмо до новия кмет Терзиев, в което настояха обществената поръчка да бъде прекратена и да бъде организиран изцяло нов конкурс.
Според трите организации обявените тогава условия са неприемливи, конкурсът е зле съставен, без истинско обществено обсъждане и не е бил съгласуван със съответните институции.
„Всички са изненадани от внезапността на обявата в съвсем неочакван, неподходящ момент на политически преход от досегашното управление към новото след проведените избори“, се казва в писмото.
Трите организации пишат, че е изключително необходимо мемориалът да бъде възстановен като знак на почит към загиналите, но именно заради това процесът трябва да се случи при качествени критерии и условия.
Защо Терзиев първоначално спря конкурса
Конкурсът обаче беше проведен и спечелен през май от студиото „Гебуплан“ на арх. Филипа Гугучкова.
Второ и трето място не бяха присъдени, тъй като останалите четири участника не получиха минималния брой точки за класиране.
От документите за спечелилия идеен проект се вижда, че той запазва духа на оригиналния мемориал – с дълги, високи стени, разположени във формата на буква „П“.
На 2 юли, малко повече от месец след обявяването на победителя, кметът Васил Терзиев обаче съобщи, че е прекратил обществената поръчка и ще възложи нова.
Като причина той посочи, че е нужно по-широко обсъждане, тъй като става дума за „за историята ни като общество“.
„Без съмнения в легитимността на конкурса, без напрежения между общности. Без да си противостоим, а като се обединим в почитането на паметта на всички жертви, които сме дали като народ“, написа тогава Терзиев.
През следващите дни той добави и че в конкурса не са били въвлечени едни от най-важните съсловни организации – Съюза на архитектите в България, Камарата на архитектите в България и Съюза на българските художници.
Когато на подобен тип състезания, макар и архитектурни, се получат само пет проекта, а само един премине през изискванията за максимален брой точки, „на нас ни светва червена лампа, че този конкурс не е проведен както трябва“, коментира и главният архитект на София Здравко Здравков.
Критики и искания за оставка
Веднага след това последва реакция от страна на общинските съветници от ГЕРБ, които поискаха оставката на Терзиев.
„Поколения българи чакат възстановяването на нашата памет, унищожена от безродните комунисти, наследници, на които днес виждаме в управата на столицата ни. Това е обидно“, казаха от партията и нападнаха Терзиев заради работата на негови роднини в някогашната Държавна сигурност (ДС).
От ГЕРБ обаче не коментираха защо възстановяването не се е случило през управлението на партията от 2009 до 2023 г.
Критики за решението се чуха обаче и от съпартийци на Терзиев като депутатката Елисавета Белобрадова. Тя написа в социалните мрежи, че решението на кмета е дошло „изневиделица“ и без ясно обяснение защо.
„Никой не разбра откъде и как този проект стана неприемлив, несъвременен, неподходящ и въобще, започна да пречи“, написа Белобрадова.
Оттеглянето на заповедта
Впоследствие на 9 юли, Терзиев съобщи, че е решил да оттегли заповедта си за прекратяване на конкурса.
Мотивът за това е било извънредното заседание на две от комисиите към Столичния общински съвет, което се състоя на 5 юли. На него общинските съветници от опозицията отново го призоваха да върне проекта.
Въпреки че оттегли заповедта си обаче, Терзиев повтори, че продължава да има опасения за конкурса – като например, че според историци, с които се е консултирал, са установени 4100 загинали, а върху паметника ще бъдат изписани имената на около 3000 от тях.
Освен това по думите му има и съмнения за качеството на конструкцията – „ако има силен вятър или земетресение, дали тези стени биха били достатъчно устойчиви“.
Защо тогава КЗК започна проверка
Така във вторник дойде и новината, че въпреки оттеглената заповед за спирането на конкурса Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е започнала проверка – именно заради прекратяването.
Пред Свободна Европа от комисията казаха, че проверката е по жалба на спечелилото дружество „Гебуплан“. Тя е била подадена на 11 юли – два дни след съобщението на Терзиев, че ще оттегли заповедта си, и ден преди той да подпише самото решение.
Затова и от КЗК твърдят, че е трябвало да спазят процедурата и да образуват проверка.
„Ако влезе в сила решението на кмета, ще се прекрати производството“, казаха от пресцентъра на КЗК.
В какъв момент идва проверката
Производството, заведено от КЗК, всъщност идва в момент на засилени проверки срещу Столичната община.
По думите на Терзиев тя се проверява от ДАНС, икономическата полиция, прокуратурата, Агенцията за държавна финансова инспекция, Комисията за защита на личните данни, РИОСВ и други.
„Натискът е очеваден и всекидневен. Върху цялата администрация и върху конкретни хора“, каза той пред БНТ в събота.
„Всички служби, които не са стъпвали в общината от години, сега са ни гости едновременно“, добави той.
Това се случва и в момент, в който опозицията в Общинския съвет се обедини срещу спечелилите изборите ПП – ДБ -„Спаси София“. Само преди дни съветниците на ГЕРБ, БСП, ИТН, отцепниците от „Възраждане“, Карлос Контрера и изключеният от ПП-ДБ Благовест Георгиев гласуваха смяната на 26 души от ръководствата на 6 общински дружества.
Тези дружества разполагат с над 3 млрд. лв., а от дейността им зависи цената и качеството на ключови местни публични услуги, като транспорт, чистота, озеленяване, строителство, комунални услуги. бюджет.
Recent Posts
