Как трябва да гласуваме – за или против хартиения и машинен вот?

Съставът на Централната избирателна комисия трябва да съответства на парламентарно представените партии. Това заяви пред БГНЕС юристът Александър Андреев, бивш председател и дългогодишен член на Централната избирателна комисия (ЦИК).

С него разговаряме за или против хартиеното и машинно гласуване, за състава на ЦИК, дали е етично и правилно в нея да присъстват представители на партии, които са извън парламента и дори са на път да изчезнат от политическата сцена, какъвто е случаят с председателя на ЦИК Камелия Нейкова, излъчена от „Има такъв народ“ или нейният заместник Росица Матева, предложена от „Изправи се! Мутри вън!“.

Александър Андреев припомни, че след изборите през април 2021 г. изцяло се промени начинът на формиране на ЦИК. Беше променен както броят на членовете, така и начинът на избирането и назначаването им.

„Един от основните въпроси, който стои е, че беше нарушен принципът на постоянно действащият държавен орган, а именно ЦИК, като в този случай влязоха членове на партиите, които към момента бяха представени Народното събрание. Следователно прецедент в тази насока има. Би следвало, тъй като членовете се номинират от парламентарно представените партии и коалиции, които се предлагат на президента, и в случая съставът на ЦИК трябва да съответства на парламентарно представените партии в НС“, каза Андреев.

В резултат на следващите предсрочни парламентарни избори, които през 2021 г. се проведоха на два пъти, а през тази година отидохме до урните още веднъж, една част от политическите партии вече не присъстват в парламента, но техните представители все още са членове на ЦИК. В същото време се появиха нови политически сили, които не са представени.

Според Андреев, тези „партии и коалиции би следвало да бъдат представени, за да могат да участват в процеса на формиране на държавните органи, каквато е целта и на целия изборен процес, защото чрез изборите се формират органите на държавно управление и местно самоуправление“.

Той обърна внимание на факта, че в момента нямаме съотношение и съответствие между състава на ЦИК и съставите на РИК, а през следващата 2023 г. ще имаме и местни избори. „Тогава ще имаме и местни избирателни комисии, които също ще се формират на основата на парламентарно представените партии и коалиции. Би следвало принципът, който е актуален за РИК и ОИК да бъде приложен и към ЦИК, където политическите сили, които в момента не са представени да имат своите представители в него“, заяви Андреев.

Бившият председател на ЦИК отбеляза, че такъв проект е внесен в рамките на предложенията, които бяха направени преди първото четене на промените в Изборния кодекс. Според него тук може би поради други причини това предложение не е успяло да получи достатъчно подкрепа.

Александър Андреев обърна внимание на това, че попълването с представители на парламентарно представените партии се е случвало и друг път. „В ЦИК с мандат 2014-2015 г. беше попълнен съставът с представители на „Воля“, АБВ и на други парламентарно представени партии и коалиции“, даде за пример юристът и университетски преподавател.

Коментирайки начина на гласуване, според Андреев проблемът е, че до момента не е направен един обстоен анализ и една проверка на резултатите от машинното гласуване на национално ниво.

„ЦИК прие едно решение да бъдат преброени разписките на национално ниво, не от СИК, а от ЦИК след обявяване на резултатите. Това не се случи на предходните избори. Бяха взети преброяванията, направени от СИК. Само след като бъде направен един по-обстоен анализ и обществено обсъждане дали машинното гласуване е постигнало резултатите и целите, които си поставяше, а именно да няма купен или контролиран вот, да няма недействителни бюлетини, да има по-голяма активност, тогава вече ще може да се говори и преценява за или против хартиената бюлетина, или машинното гласуване“, каза Андреев.

В световен мащаб не навсякъде машинното гласуване продължи да функционира след подобни анализи.

„Ние знаем за държави, които са се отказали. Това не би следвало да бъде водещ мотив при обсъждането дали да остане машинното гласуване или не. Всяка една от формите има своите плюсове и минуси. Ако трябва да говорим за повишаване на активността, то виждаме, че на последните избори тази активност все повече и повече намалява, което от своя страна води до непредставителност на държавните органи. Това е въпрос и явление, което трябва да бъде добре обсъдено и анализирано“, подчерта Александър Андреев.

 

https://www.dnes.bg/ …