Как управлението на Джо Байдън ще се отрази на България

Избраният за президент на САЩ Джо Байдън

Промяната на политиката на САЩ спрямо останалия свят, която се очаква при управление на Джо Байдън, ще има пряко отражение и върху България. Държавата ще бъде засегната в няколко насоки – като член на НАТО и на Европейския съюз (ЕС), като терен на един от основните руски енергийни проекти в Европа – газопровода „Турски поток“, и като държава, в която САЩ виждат проблеми в борбата с корупцията.

Това са очакванията на двама бивши министри на външните работи на България, които Свободна Европа потърси – Ивайло Калфин, който беше външен министър в правителството на Сергей Станишев (2005-2009) и вицепремиер и социален министър във втория кабинет на Бойко Борисов (2014-2016), и Даниел Митов, който беше външен министър в същото правителство от 2014 до 2017 г.

Влизането на Джо Байдън в Белия дом се очаква да доведе до възстановяване на силните връзки със съюзниците в Европа, по-твърд тон към Русия и утвърждаване на САЩ като лидер сред демократичните държави.

I Отношенията с Европа и НАТО

Двамата бивши първи дипломати говорят за няколко насоки, в които може да се очаква промяна на външната политика на САЩ след влизането на Джо Байдън в Белия дом, която да се отрази и върху България. Една от тези насоки е отношенията на САЩ със съюзниците си от Европа и НАТО.

      “ Бъдещата администрация на
          Джо Байдън ще се стреми
          да възстанови силната
          трансатлантическа връзка.

Даниел Митов

Според Даниел Митов бъдещата администрация на Байдън ще бъде по-ангажирана с отношенията със съюзниците и ще се опита да поправи щетите, нанесени по времето на Доналд Тръмп. „Държавният департамент, Конгресът и други институции се стремяха да поддържат нормални отношения с Европа. Но лично президентът Тръмп неглижираше тези отношения. Бъдеща администрация на Джо Байдън ще се стреми да възстанови силната трансатлантическа връзка. Можем да очакваме и засилване на връзките вътре в НАТО“, коментира Митов в телефонно интервю.

Според него обаче не може да се очаква бъдеща администрация на Байдън да прави компромиси с поетия от държавите от НАТО ангажимент разходите им за оттбрана да са поне 2% от брутния им вътрешен продукт (БВП). „Това ще си остане в сила при всички отношения и една администрация на Джо Байдън по никакъв начин няма да се отнася с по-малко внимание към това задължение“, коментира Митов.

Доналд Тръмп често изтъкваше, че САЩ харчат много по-голям дял от своя БВП за отбрана в сравнение с другите държави от алианса и ги критикуваше остро за това. България надмина границата от 2% от БВП за отбранителни разходи през 2019 г., когато купи изтребители F-16. Преди дни София подписа и сделка за два военни кораба за почти 1 милиард лева.

Ивайло Калфин очаква при влизането на Джо Байдън в Белия дом тонът към партньорските държави да стане „по-мек, не толкова търговки ориентиран“ и да бъдат препотвърдени ценностите, които са в основата на трансатлантическите отношения. Той смята също, че отношенията с Европа могат да бъдат възстановени „на нова основа“.

„Досега те стоят на инерцията на това, което се е случило след Втората световна война и особено след Студената война. Оттук нататък има доста сфери като технологии, наука, миграция, климат, които би трябвало да бъдат в основата на това сътрудничество“, каза Калфин в телефонно интервю.

Той очаква търговското напрежение между САЩ и ЕС, което доведе до взаимно налагане на мита върху вноса от двете страни на Атлантическия океан, да бъде свалено и да се потърси общия интерес.

„Това, което не очаквам, е да има коренна промяна [във външната политика на САЩ]. Трябва да е ясно, че появата на Тръмп в Белия дом не е случайно събитие. Има достатъчно икономически и всякакви други интереси за по-агресивна, по-самостоятелна и по-националистическа политика на САЩ, и това нещо трябва да се отчете. Тези сили ще продължат да действат и при президентството на Байдън“, каза още Калфин.

I Русия и „потоците“

Отношението на САЩ спрямо Русия обаче ще стане по-остро при бъдещата администрация на Джо Байдън, смятат двамата бивши външни министри.

„Външната политика [при администрацията на президента Тръмп] беше съсредоточена върху противопоставянето на Китай във всички възможни сфери – икономическата, военната, политическата. Това до голяма степен помогна на Русия да затвърди позициите си на международната сцена. Значителна конфронтация между САЩ и Русия нямаше по време на президентството на Тръмп“, коментира Ивайло Калфин. „Очаквам, че Байдън ще балансира тези отношения с по-малко яростно противопоставяне на Китай и търсене на някои възможности за общи действия, и по-целенасочено и на моменти по-остро отношение към Русия и към това, което се случва в Русия.“

„Фокусът на една администрация на Байдън към Русия ще е свързан с много по-сериозно търсене на възможности за това Русия да промени поведението си в международните отношения. Няма как след откровените намеси на Русия в изборите в САЩ да се случи нещо друго освен новата американска администрация да се фокусира върху геополитическите амбиции на Кремъл и да вземе много по-сериозни мерки от досегашните в това тези амбиции да бъдат ограничавани“, каза Даниел Митов.

Отношението спрямо руските енергийни проекти като газопроводите „Северен поток 2“ и „Турски поток“ на Вашингтон няма да стане по-благосклонно при бъдещото управление на Джо Байдън, дори напротив – може да стане по-остро, смята Митов.

„Администрацията на Тръмп на практика спря строежа на „Северен поток 2“ и удари силно по „Турски поток“, както и да го преименуваме тук. Това няма да се промени, даже напротив, може сериозно да се засили.“

Митов допълва, че по тази тема има консенсус между републиканците и демократите. „Няма да има никаква съпротива за мерките, които да бъдат взети, за да бъдат спрени тези два проекта. Или най-малкото, ако все пак бъдат построени, да функционират на пазарен принцип“, коментира той. Целта на САЩ е да се избегне руски монопол върху енергийните ресурси, смята още Митов.

      “ Сътрудничеството със САЩ
          следва да се търси в нови
          източници на енергия.

Ивайло Калфин

Ивайло Калфин смята, че двата газопровода ще бъдат построени. „Те биха се случили и ако Тръмп остане на власт, но тогава би било с цената на допълнителни търговски напрежения. Не виждам подмяна на руските доставки с американски доставки. Аргументът, който администрацията на Тръмп използваше: „Ние ще ви доставим газ, той е по-скъп, но той е свободен газ“ – не е убедителен в икономически смисъл“, коментира Калфин.

„По-големият въпрос е стратегическата независимост на Европа. Сътрудничеството [със САЩ] следва да се търси в нови източници на енергия и намаляване на зависимостта от изкопаемите енергийни ресурси. Там има широко поле за разговор със САЩ и мисля, че Европа трябва да търси връзки със в тази насока“, смята още Калфин.

I САЩ и борбата с корупцията в България

В своите предизборни прояви Джо Байдън многократно каза, че иска Америка отново да заеме централното си място на масата, когато става дума за демокрацията и свободата. Той обяви план през първата си година в Белия дом да организира световна Среща за демокрация, на която да обяви нова стратегия на външната политика на САЩ, която поставя в центъра борбата с корупцията.

Даниел Митов очаква бъдещата администрация на Джо Байдън да инициира „много сериозен разговор между демокрациите за това къде се намират, какви са дефицитите им и как да бъдат поправени те. „Очаквам и разговор за това как да бъде даден шанс на демокрацията в държави, които в момента са управлявани от клептократични режими с авторитарни тенденции“, допълни той.

Митов смята също, че може да се очаква САЩ да обърнат повече внимание на проблемите с върховенството на правото, борбата с корупцията и медийната среда в България.

„Специално по отношение на България съм убеден, че ще се обърне много по-сериозно внимание на проблема, който у нас продължава да съществува и хората протестират заради него – а именно как се осъществява върховенството на правото и как се осъществява борбата с корупцията“, каза той.

„Очаквам и фокус върху медийната среда що се отнася до плурализма, свободата, прозрачността на собствеността, както и върху изграждането на капацитет за съпротива срещу пропаганда и фалшиви новини в обществото, които се разпространяват, а държавата не се стреми да противодейства.“

Елица СИМЕОНОВА Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.