Как ще изглежда пътят на САЩ обратно към 2% инфлация?

Снимка: Bloomberg

След като данните за индекса на потребителските цени (CPI) за октомври (+6,2% на годишна база – бел. прев.) шокираха пазарите, икономистите, администрацията на Байдън и ръководителите на Федералния резерв, нямаше шанс публикуването на индекса за ноември да хване някой неподготвен. Времевата му близост до срещата на централната банка само добави още повече напрежение, пише за Bloomberg Брайън Чъпата, CFA.

Потребителската инфлация през ноември бе 0,8% на месечна и 6,8% на годишна база. Базовата инфлация (без волатилните цени на храните и енергията) бе съответно 0,5% и 4,9%.

CPI нарасна с най-бързия си годишен темп от 1982 г. Това не е изненада. Въпросът беше дали инфлацията ще продължи да поддържа месечните си увеличения, които, според оценката на председателя на Фед Джером Пауъл, трябваше да утихнат. Вместо това рязко по-високите цени през октомври го накараха да признае, че „вероятно е добър момент да се оттегли“ епитетът „преходна“ относно инфлацията.

Първоначалната реакция на пазарите – по-скъпи фючърси върху американските акции и по-ниска доходност на държавните облигации – сочи известно облекчение, че инфлацията не успя да надхвърли очакванията. Но това не е победа за регулаторите или американските работници. Данните също така напомнят, че реалните средни почасови доходи са се понижили с 1,9% спрямо година по-рано.

Повечето икономисти са съгласни, че инфлацията в САЩ вероятно е на или близо до своя пик, като Bloomberg Economics очаква ръстът на основния CPI да се движи около 7% в продължение на няколко месеца, докато базовият може да достигне пик през февруари или март от 5,5-6%. Дори президентът Джо Байдън подчерта, че данните за ноемврийската инфлация не отразяват скорошния спад в цените на енергията. Тогава належащият въпрос е как ще се върнем към нивото от около 2%, което Фед преследва като ценова стабилност?

Най-новото проучване на Bloomberg сред икономисти показва очакване основният CPI индекс да снижи ръста си до 3,7% през 2022 г. и след това до 2,3% през 2023 г., докато индексът на разходите за лично потребление (PCE) ще спадне съответно до 3,2% и 2,2% през следващите две години. В същото проучване респондентите средно очакват вдигане на лихвите от Фед през декември 2022 г. и след това още три пъти през 2023 г., което е приблизително в съответствие с пътя, който централните банкери очертаха през септември.

Това отразява забележителното доверие в автоматичното коригиране на инфлацията без много належащи действия от Фед. Но централната банка ще актуализира своите очаквания за лихвите през тази седмица – и някои очакват големи промени. Наскоро бившият президент на клона на Фед в Ню Йорк Бил Дъдли написа статия в Bloomberg Opinion, в която подробно описва защо очаква монетарните власти да прогнозират средно три увеличения на лихвите през следващата година, още четири през 2023 г. и след това още няколко през 2024 г., довеждайки лихвата по федералните фондове (основната лихва на Фед – бел. прев.) до дългосрочното й неутрално ниво от 2,5%. Обикновено, след като централната банка започне да затяга политиката си, тя продължава, докато основната лихва не превиши инфлацията.

Не съм убеден, че ръководителите на Фед ще се втурнат да прогнозират три увеличения на лихвите през 2022 г., в сравнение със средно по-малко от едно в септемврийската им прогноза, особено след рязкото намаляване покупките на активи. По-вероятно е средната стойност в прогнозата да сочи две увеличения на лихвите през 2022 г., предоставяйки гъвкавост на регулаторите да действат още през март, ако е необходимо, в който момент биха могли да повишат перспективите си за останалата част от годината.

Рискът от този постепенен подход е, че той не би могъл да направи почти нищо за промяна на траекторията на инфлацията. Вярно е, че както спомена Байдън, има известно облекчаване на разходите за енергия, което би трябвало да помогне за потискането на основния CPI. Но пък жилищата започват да причиняват главоболие. Наемите и това, което е известно като „еквивалентен наем на собствениците“, се повишиха с 0,4% през ноември на месечна база, което е равно на почти 5% годишен ръст.

Според Дейвид Уилкокс от Bloomberg Economics, бивш директор на отдела за изследвания и статистика на Фед, нещата може да се влошат. Основните части на CPI, които измерват жилищните разходи, които представляват почти една трета от общата стойност на индекса, могат да отчетат годишен ръст от 6-7% до средата на следващата година – най-високият от три десетилетия. „Освен да потопят икономиката, регулаторите не биха могли да направят кой знае какво, за да предотвратят пренасянето на днешното увеличение на наемите в основната инфлация“, написа Уилкокс. „Тяхната работа ще бъде да предотвратят еднократното увеличение на наемите да предизвика продължителен инфлационен процес. Това може да наложи по-големи увеличения на лихвите.“

Заявената политика на Фед е да повишава лихвените проценти, когато инфлацията достигне 2% и също така „е на път да надвиши умерено този праг за известно време“. Дори ако CPI сега е на или близо до своя пик, това е далеч от заявеното ниво, което е в съответствие с ценовата стабилност. Ще предприеме ли Фед по-агресивни действия през първата половина на 2022 г., когато неговият тест от три части за напускане на нулевата долна граница очевидно ще бъде изпълнен? Или, както беше през по-голямата част от тази година, Пауъл и колегите му ще говорят за това как ръстът на цените в крайна сметка ще се забави без всъщност да правят много за затягане на паричната политика?

И двата пътя крият опасности. Най-доброто, което Фед може да направи, е да остане гъвкав. Акцентът върху намаляване покупките на активи през последните седмици беше добро начало, но покачването на лихвите ще бъде много по-трудна задача.

източник https://www.investor.bg/…………