Как ще се променят отношенията между Турция и Русия, ако Ердоган загуби изборите

Неотдавна, през април руският президент Владимир Путин и турският му колега Реджеп Тайип Ердоган отпразнуваха откриването на първия граждански ядрен проект на Турция – мащабна електроцентрала, финансирана от руската държавна „Росатом“.

През 2022 г. Русия преведе милиарди долари на турското подразделение на „Росатом“ за бъдещи строителни работи, като това стана много по-рано от предвиденото.

Инвестицията на Путин в Ердоган се случва на фона на руската инвазия в Украйна, която икономически изолира Русия от много държави по света, както и на тежка икономическа криза в Турция, за която енергийното сътрудничество с Русия може да е от помощ.

Това партньорство обаче изглежда застрашено от евентуална загуба на турския президент на изборите на 14 май. Според някои експерти тя би била тежко поражение за руския президент. Според други обаче връзките на Турция с Русия са твърде тесни, за да му позволят да направи силен завой на Запад.

„Би било удар“

Опонентът на турския президент Кемал Кълъчдароглу каза, че ако спечели, ще се стреми да възстанови отношенията с Европа и САЩ, които Ердоган подкопа чрез политическите си репресии и намесата си в Сирия и Нагорни Карабах. Това би могло също да помогне Швеция да се присъедини по-бързо към НАТО.

„Поражението на Ердоган няма да е добро за Путин“, казва Марк Кац, професор по политически науки в университета „Джордж Мейсън“. „Путин няма да има друг избор, освен да ухажва Кълъчдароглу, ако той е победителят. Ще трябва да приеме до известна степен приближаването на Кълъчдароглу към Запада, за да го разубеди да се приближи още повече“.

От началото на века Вашингтон и Брюксел са обезпокоени от възхода на авторитарни лидери като Ердоган и Путин, след като плуралистичният напредък, постигнат през 90-те години в Централна и Източна Европа, се забави. Поражението на Ердоган би показало, че демократичните сили по света продължават да бъдат „стабилни“, каза Стивън Кук, старши сътрудник по въпросите на Близкия изток и Африка в базирания в Ню Йорк Съвет за международни отношения.

„Това би било удар по този вид глобален, популистки авторитаризъм, чийто лидер очевидно е Путин“, каза Кук. Той добави, че турската демокрация все още няма да е се е оттласнала от дъното след отслабването на институциите при Ердоган.

Путин вероятно се е срещал с Ердоган по-често, отколкото с който и да е друг чуждестранен лидер извън бившия Съветски съюз. Откакто Ердоган стана министър-председател през 2003 г., по време на първия президентски мандат на Путин, двамата изградиха добри работни отношения, които някои определят като „братска любов“.

Имало е случаи, в които Путин и Ердоган са били в дълбоки противоречия. През 2015 г. Путин каза, че свалянето на руски военен самолет от турски изтребители близо до сирийско-турската граница е „удар в гърба“. Понякога също са заемали противоположни страни по няколко ключови външнополитически въпроса. Основният е руската инвазия в Украйна, на фона на която Анкара продължава да доставя дронове на Киев.

Свързва ги обаче обща опозиция срещу това, което те наричат доминиран от Запада глобален ред, и общо презрение към някои от ценностите, отстоявани широко на Запад.

„И двамата виждат себе си като [лидери на] пострадали велики сили, които не са достатъчно уважавани, и двамата имат претенции към Запада. Ето къде се намериха Ердоган и Путин“, казва Кац. „Каквито и различия да съществуваха между тях, щом Ердоган беше антизападен, това беше основното за Путин“.

Проучванията на общественото мнение дават на Кълъчдароглу, който е подкрепян от шестпартиен алианс, лека преднина пред Ердоган. Ако нито един от тримата кандидати не получи повече от 50 процента от гласовете, на 28 май ще се проведе втори тур на изборите.

През 2000 г., докато изпълняваше длъжността министър-председател – тогава най-високият пост в Турция – Ердоган се радваше на широка популярност, тъй като икономиката процъфтяваше. Нарастващата инфлация и спадащият жизнен стандарт през последните години обаче се отразиха на много избиратели.

Обтегнати отношения

Ердоган влоши отношенията си със Запада, като силно ограничи демокрацията, подкопа свободата на медиите, отслаби държавните институции, включително съдилищата, и провеждаше „агресивна“ независима външна политика по думите на анализатори. По-близките връзки с Кремъл също влошиха отношенията на Анкара с Вашингтон и Брюксел.

След опита за преврат през 2016 г., за който обвини базиран в САЩ духовник, Ердоган постигна споразумение с Путин за закупуване на руска противовъздушна ракетна система С-400. Това предизвика санкции от американската отбранителна индустрия.

САЩ се противопоставиха на сделката на стойност 2,5 млрд. долара, опасявайки се, че руската платформа потенциално би позволила на Москва да събира разузнавателни данни за американските изтребители F-35, които Турция поръча.

Ердоган разгневи и някои страни от Европейския съюз. Той влезе в конфликт с Франция вследствие на турската намеса в Либия, както и с Гърция и Кипър във връзка с енергийните залежи и морските граници в Източното Средиземноморие.

Неотдавна Ердоган възпрепятства усилията на Швеция и Финландия да се присъединят към НАТО след пълномащабното руско нахлуване в Украйна, като обвини скандинавските страни, че са приютили кюрдски „терористични организации“. В края на март Турция одобри членството на Финландия в НАТО, но продължава да блокира влизането на Швеция.

Войната в Украйна

На фона на напрежението със Запада Ердоган изигра важна роля за това Москва и Киев да се споразумеят за сделка, позволяваща на Украйна да изнася зърно през Черно море. Русия беше блокирала пристанищата на Украйна в опит да задуши нейната икономика, като това доведе до рязко повишаване на световните цени на зърното.

Поражение на Ердоган на изборите би могло да повдигне въпроси относно устойчивостта на споразумението, каза Кук. Срокът на действие на споразумението изтича само няколко дни след изборите на 14 май.

„Ще бъде по-трудно да се запази тази сделка за зърно, защото част от нея е свързана с отношенията между Путин и Ердоган и степента на доверие, която те са установили помежду си“, каза той. „Когато говорим за силни мъже, мисля, че сме склонни да подценяваме личната химия между тях“, каза Кук.

Кълъчдароглу е описван като технократ с меко говорене, на когото липсва харизмата на Ердоган. Той е лидер на лявоцентристката Народнорепубликанска партия (НРП) и бивш бюрократ, който е ръководил националната агенция за социално осигуряване.

Откакто Русия нахлу в Украйна, Ердоган опитва да пази баланс между Русия и Запада, като нарича агресията на Москва „неприемлива“ и снабдява Украйна със дронове, но същевременно продължава да прави бизнес с Москва. Турция също така е ключов канал за търговия на западни стоки, които не са налични в Русия вследствие на санкциите.

Дори Кълъчдароглу да победи, Турция ще продължи да балансира между украинските и руските интереси, включително да се противопоставя на западните санкции срещу Москва, смятат експерти.

Част от причините за това са затруднената икономика на Турция и голямата ѝ зависимост от руските енергийни ресурси и инвестиции. Икономиката страда от най-силния пристъп на инфлация от десетилетия насам, което я прави много податлива на външни сътресения, като например ново покачване на цените на енергията.

Турция получава от Русия около 45% от необходимия ѝ природен газ и значителни количества нефт и въглища. Нейната развиваща се гражданска ядрена индустрия също ще зависи от Русия за захранване на електроцентралите.

Миналата година Путин намали енергийните потоци към ЕС, след като той наложи мащабни санкции на Русия, което доведе до рязко покачване на цените.

Санкциите на Запада направиха Турция по-привлекателна дестинация за руските туристи и предприятия, които внасят необходимите парични средства и инвестиции в страната, а търговията между двете страни рязко нарасна след налагането им.

Без „цветя и рози“

Макар че Кълъчдароглу ще се съсредоточи върху Европа непосредствено след изборната си победа, той няма да остави Путин да виси дълго, казва Асли Айдънташбаш, сътрудник в института „Брукингс“ във Вашингтон.

„Рано или късно той ще протегне ръка на Путин, (за да му покаже,) че не планира да застраши интересите на Русия в Турция. Ключовият въпрос е как Путин ще отговори на това“, каза тя.

Дори и връзките с Русия да останат стабилни при Кълъчдароглу, всеки напредък по възстановяването на върховенството на закона все пак ще бъде много важен за оправянето на сегашните „нефункционални“ отношения със САЩ, каза Айдинтасбаш.

„Това е нещо, което за една нощ премахва някои от дразнителите в двустранните отношения“, каза тя. Но тя добави, че някои от тях ще останат, под влияние на антиамериканските и антинатовските настроения в страната, което ще намали перспективите за значително подобряване на двустранните отношения при нов лидер в Анкара.

Кук от Съвета за международни отношения се съгласи с нея. „Просто не мисля, че след изборите отношенията между САЩ и Турция ще са цветя и рози, независимо от резултата“, каза той.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036