Много мюсюлмани в САЩ посочват 11 септември 2001 г. като денят, в който отношенията им със страната се променят.
Ислямофобията винаги е съществувала, но терористичните атаки в Ню Йорк, Пенсилвания и Вирджиния правят ситуацията много по-лоша.
Мюсюлмани от всички слоеве – граждани, имигранти и бежанци – се сблъскват с незабавната реакция. Много от тях са гонени и тормозени, някои физически нападнати и дори убити. Натоварената реторика, последователните войни и атаки допълнително разпалват ситуацията.
Чувствайки се осъдени за престъпления, които не са извършили, някои мюсюлмани сменят имената и дори дрехите си, за да скрият самоличността си. Докато се придържат още по-здраво към вярата си. Няколко стават откровени защитници на общността.
Всеки мюсюлманин в Америка има да разкаже история. Ето някои от тях.
Рува Роман
28-годишната Рува Роман е организатор и политически анализатор от палестинско-американската общност, живееща в Дулут, Джорджия.
Когато терористите удрят кулите близнаци, тя е едва на 8 години и съвсем наскоро е имигрирала в САЩ с родителите си. Мечтата й да изгради нов живот в Америка бързо се превъръща в кошмар.
„Спомням си коридорите, денят изглеждаше по-тъмен, въпреки че навън беше слънчево“, разказва Роман пред CNN за момента, в който е отишла на училище в този ден. „Не мисля, че напълно разбрах какво се случва, тъй като едва говорех английски.“
И все пак тя си спомня дългия списък с обиди, отправени към нея като дете, най-вече думата „терорист“. Някои дори я питат дали е свързана с Осама бин Ладен, организаторът на Ал Кайда, който стои зад атаките.
Роман казва, че не може да си спомни нито един ден в началното училище, когато тормозът е спирал. В гимназията също не е много по-добре. Един учител я извежда от час, за да попита дали семейството й принадлежи към терористична група.
Несгоди има и извън училище – семейството на близък приятел й забранява да влиза в дома им, защото тя е мюсюлманка и е „опасна“. Когато пътува със самолет, тя преминава през много проверки на багажа – понякога три пъти по време на едно пътуване.
Тормозът карат Роман да желае да се образова и да се застъпи за общността си, дори в ранна възраст.
„Изпитвах чувство на дълг никога да не отговарям на всеки ужасен коментар, отправен към мен, а вместо това да се опитвам да образовам хората“, обяснява Роман. „Поглеждайки назад към по-младото си аз, аз съм толкова ядосана и тъжен за нея. Не трябваше да правя нищо от това. Бях дете, което се опитваше да порасне и да разбере живота си. Но изведнъж станах посланик на милиард хора по света“.
„Спомням си, че толкова много се опитвах да накарам хората просто да ме възприемат като човек“, добавя тя.
През 2016 г. Роман се присъединява към Съвета по американско-ислямски отношения (CAIR), най-голямата в страната организация за граждански права и застъпничество. Тя започва като директор по комуникациите, но оттогава става и организатор на общността, политически анализатор и консултант, работещ по свързани въпроси.
Роман казва, че застъпничеството за американските мюсюлмани и проблемите, с които се сблъскват, е обезсърчително, но вижда надежда във всяка малка победа. „Ще продължим да бъдем политически ангажирани“, казва Роман. „Мюсюлманите вече не желаят да носят това бреме. Никой от нас не е извършил 11 септември. Защо трябва да носим това бреме?“
Касим Рашид
39-годишният Касим Рашид е американски адвокат по правата на човека от пакистански произход адвокат, живеещ в Стафорд, Вирджиния.
Той си спомня, че в деня на атаката стои с колеги пред телевизора в офиса и наблюдава срива на Световния търговски център. Подобно на останалите, той е шокиран от новината, но след това чува как един негов колега прошепва „парцалени глави“ и у него настъпва чувство на страх.
„Преместих се тук, когато бях на четири, така че това е единственият дом, който съм познавал“, казва Рашид пред CNN. „Аз съм американец във всеки смисъл на думата. Но бях на 19, мюсюлманин, с голяма брада. Изведнъж хората не можеха да ме видят като американец.“
Случайните полицейски проверки се превръщат в норма за него. Расовите клевети, които някога са били толкова дразнещи, в крайна сметка стават предвидими. И всеки път, когато Рашид срещне някой нов човек, той се подготвя за момента, в който той неизбежно ще започне да говори за 11-ти септември.
„Независимо дали ми харесваше или не, само като съществувах, изведнъж представлявах 1,6 милиарда мюсюлмани“, казва Рашид. „Знаех, че ако не взема активна роля в написването на моя разказ, моята история, някой друг ще го направи вместо мен и това няма да е истина.“ Той насочва желанието си за истина и справедливост в изучаването на право, а сега работи като адвокат по правата на човека, представляващ мюсюлманите, сред други маргинализирани общности.
„Имаше огромни зверства и ужасяващо насилие, извършени срещу мюсюлманите заради 11 септември. Видяхме неща като Закона за патриотите, нахлуването в Афганистан и Ирак, залива Гуантанамо и безсрочното задържане на хора без надлежен съдебен процес“, обяснява Рашид. „Знаех, че трябва да направя нещо, за да създам такава държава, каквато смятах, че трябва да бъде Америка – такава, основана на справедливост и състрадание. Да стана адвокат беше признание, че тази страна има благородни ценности на равноправно правосъдие и защита и конституция, за която си струва да се бориш.“
Голяма част от работата на Рашид е съсредоточена върху въпросите на имиграцията, убежището и правата на жените.
Борбата за справедливост в съдебната система не беше лесна, признава той, но е вдъхновен от следващото поколение, което става все по-гласно по въпросите относно правата на човека и нетърпимо към омразата.
Що се отнася до младите мюсюлмани, той предлага следните съвети: „Бъдете ожесточени и смели в самоличността си. Не е нужно да се срамувате от това.“
Накибур Рахман
44-годишният Накибур Рахман е американски университетски преподавател от Бангладеш, живеещ във Файетвил, Северна Каролина.
Той емигрира в САЩ само седмици преди 11 септември – млад, уверен и вдъхновен да сбъдне мечтите си. Но всичко се промени в тази съдбоносна сутрин, а бъдещето вече не изглежда толкова светло.
„Първата ми мисъл беше за приятелите и семейството ми в Ню Йорк, работещи в Кулите“, спомня си Рахман пред CNN. „Това беше много травмиращ момент за мен и дори нямах време да помисля какво може да означава това за моята общност.“
Близките му се оказват в безопасност, но страхът и паниката, които е изпитал, остават с него и до днес.
„Ако затворя очи, все едно гледам филм“, казва Рахман. „Мога да видя какво точно се случи от момента, в който се събудих, до момента, в който видях атаката по телевизията. След това сякаш животът ми спря и не можех да си спомня нищо.“
Рахман казва, че е имал късмета да получи много подкрепа от общността си в Мейн, където по това време е бил в аспирантура. И все пак той се замисля два пъти преди да направи или каже нещо, което би могло да се тълкува погрешно като подозрително.
„Имах късмета да бъда заобиколен от доброта, но винаги нещо ме връща в реалността“, споделя той. „Постоянно ми напомня един и същ въпрос: Ще бъда ли обект на реакция, защото мюсюлманска група извърши това?“
Страховете му са подсилени от честите новини за престъпления от омраза, насочени към мюсюлманите. Той казва, че това е довело до ужасяващо осъзнаване за мюсюлманската общност, което в крайна сметка ги обедини.
„Мюсюлманската общност научи, че нещата, които най-много ценим в тази страна, са в Първата поправка – свободата и търсенето на щастие, могат да ни бъдат отнети за секунда“, казва Рахман. „Ние се събрахме заради това.“
В продължение на десетилетия мюсюлманите са живели в сянката на 11 септември, но Рахман вярва, че бъдещето няма да бъде толкова тъмно.
„Мюсюлманските организации, които виждаме днес да процъфтяват, са родени след 11 септември, когато осъзнахме, че ако не започнем да си помагаме, да бъдем активни в общността, да разказваме нашите истории, никой друг няма да го направи за нас. Ние отказваме да бъдем направени изкупителни жертви завинаги.“
Източник: https://www.dnes.bg/……………
