Categories: Свободна Европа

Калина Биюкова, която спечели първа награда на многоезичната олимпиада на Германия

Тя учи чужди езици, откакто се помни. Родена е в България, но още когато е съвсем малка семейството ѝ се мести във Великобритания. Няколко години по-късно отиват в Швейцария, а последно през 2020 г. – в Германия.

Честото местене означава и принудителна смяна на езика. Но за Калина Биюкова това никога не се оказва проблем. Сега говори перфектно български, английски, немски и френски, учи испански, италиански и японски, но си е набелязала и още един език, с който да започне скоро – гръцки.

„Харесва ми, че когато учиш един чужд език правилно, нямаш чувството, че учиш нещо, а че просто живееш, комуникираш с хората“, казва тя в интервю за Свободна Европа.

„Един език не е само правила и граматика. Той е средство, за да комуникираш с други хора, и на мен като социален човек това много ми харесва. Един нов език е като врата за мен, за да говоря с още и още нови и различни хора“, добавя тя.

Калина Биюкова

Именно любовта ѝ към чуждите езици я довежда и до най-голямото многоезично състезание в Германия – Bundeswettbewerb Fremdsprachen, или германската национална многоезична олимпиада за ученици. Миналия месец 15-годишната Биюкова получи първа награда от състезанието, като се нареди пред общо 400 участици от цялата страна. Там тя участва с два езика – английски и френски.

„Наистина не мислех, че ще го спечеля. Мислех си: „не, не това е симулация, аз сънувам, не е възможно“. Защото дори учителите ми казваха, че принципно печелят само деца от 12 или 13 клас“, споделя вълнението си Биюкова, която в момента е в 10 клас.

Националната многоезична олимпиада на Германия е състезание, което съществува още от 1979 г. Целта му е освен да оцени знанията на учениците, да окуражи и интереса им към чужди култури и история.

Всяка година то се провежда в два формата – екипен и индивидуален, като в екипния участват само ученици от по-малките класове. През последните три години, когато е съответно в 7-и, 8-и и 9-и клас, Биюкова събира опит и заедно със свои съученички успяват да спечелят няколко малки награди в екипния формат.

Тази година учителите ѝ вече ь окуражават да опита и в индивидуалния, но я предупреждават да не е разочарована, ако не постигне особен успех, защото челните места обикновено се заемат от по-големите ученици.

Биюкова обаче ги опровергава и взима първата награда – пълна стипендия за цялото си следване в университета, дадена от най-престижната германска образователна институция – държавната академична фондация Studienstiftung des deutschen Volkes.

„Много съм благодарна на учителите си“, казва Биюкова и посочва, че е намерила много подкрепа и помощ от своите преподаватели от училището в Майнц, където живее от 2020 г. По думите ѝ разликата в нивото на преподаване на чужди езици е осезаема, сравнена с нивото в предишното ѝ училище в Швейцария.

Първата награда от многоезичната олимпиада обаче не е първият ѝ успех, свързан с езика. Преди няколко години, отново в Майнц, българката участва в конкурс за ученическа творба. Тогава нейно стихотворение е избрано сред творбите на още само 27 млади автори и авторки, които да бъдат публикувани в общо издание. Конкурсът е организиран от регионалното културно министерство на провинция Райнланд-Пфалц.

Биюкова обаче казва, че все още не знае как ще използва езиковия си и литературен талант в бъдеще. Обмисля работа като преводачка, а може би и като преподавателка, но вярва, че има още достатъчно време, за да реши.

Не знае и колко общо езика иска да овладее, защото по думите ѝ никога не си е поставяла това като някаква цел. Това, което знае със сигурност е, че в най-скоро време иска да увеличи бройката с още един език – гръцки. Казва, че от всички езици, които е учила досега, няма любим. Намира нещо красиво и интересно във всеки един от тях.

„Немският, например, е езикът, който в момента владея най-добре, защото последните години живея и уча в Германия“, казва тя.

И добавя, че гръцкият просто привлича любопитството ѝ. А българският винаги ще си остане специален за нея, защото ѝ е роден.

„Мисля, че той е едно от малкото неща, които винаги съм имала в живота си. Защото често сме се местили, а това значи нов град, нов език, нови приятели, всичко е ново. Но благодарение на родителите ми българският винаги е бил с мен“.

Arhiv