Красимир Каракачанов каза нещо знаменателно, а никой не го чу. Става дума за интервю от 24 юли за македонската телевизия „Канал 5“ ?1, в което вицепремиерът и министър на отбраната повтори някои обичайни тези, но каза и нещо, неизразявано досега.
Сред обичайните бяха и досега повтаряните от българска страна твърдения срещу „фалшифицирането на общата ни история“; срещу наричането на българите в югозападната ни съседка „окупатори“ и „фашисти“; срещу подхода в Комисията по исторически и образователни въпроси на търсене на невъзможния компромис между „фалшивите факти“ от след 1945 г. и „историческите факти, такива каквито са“.
Но заедно с това българският вицепремиер, военен министър и лидер на ВМРО-СМД определено поздрави изказването на македонския президент Стево Пендаровски, който преди време беше заявил, че Гоце Делчев „се е определял за българин“, но се е „борил за македонска държава“.2
Каракачанов наистина добави как Делчев не се е борил само за „автономия на Македония“, а и за „автономия на Македония и Одринска Тракия“. Той подчерта как Организацията в Македония и Одринска Тракия е обща, как уставите от 1896 г. говорят за „свободата на Македония“, за „автономия на Македония и Одринска Тракия“. Но точно в този ход на мисли лидерът на българското ВМРО-СМД отрони и следните думи за спорната историческа фигура за София и Скопие: „Никога той не е казвал „Аз се боря за „Велика България“!“.
Има ли единство във ВМРО по този въпрос?
Изреченото от Каракачанов се откроява веднага при едно сравнение със заявеното седмици по-рано по БНТ от Ангел Джамбазки.3 Тогава българският евродепутат, макар и поздравявайки изявлението на македонския президент Ст. Пендаровски, заяви още, че твърдението му, дето Гоце Делчев се борел за „самостоятелна Македония“ било „абсолютно невярно“.
Според Джамбазки документите показват, че политическата цел на Организацията се базира на чл. 23 от Берлинския договор – „автономия на Македония и Одринско“ в рамките тогава на Османската империя. Ставало дума „за автономна Македония, за никаква независима държава“ не ставало дума. И точно тук Джамбазки не остана само до споменаването на д-р Христо Татарчев и не остави като Каракачанов нещата на комисията и „историчарите“, а заяви с категоричност – „целта е била много проста, първа стъпка автономия, после Съединение“. Дейците на ВМОРО са се борели – онагледи образно Джамбазки мисълта си – за „обединение на отечеството от Охрид до Черно море“.
Във ВМРО има обрат в интерпретацията на миналото и отношенията ни спрямо Македония
?Ето защо в този смисъл, макар и да не бе забелязано от медиите в София и Скопие, изявлението на дългогодишния лидер на ВМРО-СМД от 24 юли е важно събитие и обрат в линията на българската политическа сила към интерпретацията на миналото и отношенията ни спрямо югозападната ни съседка. Каракачанов каза, че Гоце никога не е казвал, че се бори за това („Велика България“), което му приписа само преди седмици съпартиецът му Джамбазки.
Стъпка напред на ВМРО
С изявлението на българския вицепремиер видимо приключва цял един етап, в който организация му беше сякаш твърде „скарана“ с дейността на историческото ВМОРО от края на 19 и началото на 20 в. (както и Груевското ВМРО-ДПМНЕ в югозападната ни съседка, тръгнало по линия на антиквизация и силен антибългаризъм). Защото от „възстановяването“ си в България в края на 1989 г. Организацията винаги е подчертавала, че самата тя почита идеала „Санстефанска България“.
Оттогава по митинги и събрания ярко афишираната нейна карта е символизирала разбиранията на „войводите“ за истински патриотизъм. На събитията, организирани от тях, българският трибагреник често е бил развяван с изписани на него „Мизия, Тракия, Македония“.
Налага се да напомним, че въпреки някои изявления за приемане на съвременните реалности, ВМРО-СМД винаги е била, така да се каже, именно на великобългарски позиции. Така я възприема и българската общественост, както и тази в самата Република Северна Македония. В този смисъл сегашното изказване на лидера пред македонска телевизия, че Делчев никога не е заявявал, че се бори за „Велика България“ е определено събитие, на което си струваше българските и македонските медии да обърнат по-голямо внимание.
Сегашното изказване на Каракачанов определено заслужаваше да му се обърне по-голямо внимание и в двете държави
?И важността на изказването ни най-малко не се намалява от добавените мисли от Каракачанов: „Но ако вземете спомените на революционерите и на първия председател Христо Татарчев той казва какви са целите на тая организация и защо формулират идеята за автономия. Но това да го оставим на историчарите.“
Добавката на Каракачанов „да го оставим на историчарите“ също никак не е маловажна. Видимо някои политици усещат, че е крайно време България да спре да разглежда идеята за „автономия“ само и единствено като тактически прийом на вътрешните дейци. Точно „документите“, точно „изворите“, точно „фактите“, и то немалко, говорят в полза на това, че в известен смисъл става дума и за един алтернативен политически проект. Защото не са един и два примерите, в които ръководители и активисти на Организацията говорят в началото на 20 в. срещу „Велика България“, срещу „Санстефанска България“ и кога метафорично, кога съвсем практически за бъдещата „автономна Македония“ като за една друга „държава“, „държавица“, „държавичка“ на Балканите.
Българската историография от 60-те години насам старателно подминава тези факти, а македонската пък ги представя като дело на все още несъществуващи етнически македонци (поне сред ВМОРО и последователите й), които се борят срещу някаква българска асимилация.
Ето защо изявлението на Каракачанов е обрат спрямо историографията от времето на Тодор Живков и постнационалкомунистическия период по темата „Македонски въпрос“.
Тъжното тук е, че както в Северна Македония, така и в България, политиката отново изпреварва историческата наука.
За съжаление, политиката отново изпревари историческата наука – както в Северна Македония, така и в България
?Каракачанов може и да напомни пред „Канал 5“, че освен политик е и историк по образование, но вън от всякакво съмнение е, че неговото изявление в случая е именно изявление на политик. А и до днес е трудно да срещнем категорични изявления от историци в Скопие за етническата идентичност на лидерите на Организацията в края на 19 и началото на 20 в., както и на историци в София за съотнасянето на политическия й проект тогава към българския държавен национализъм и проектите за „Велика България“. И докато политическото изявление на президента Пендаровски легитимира в Северна Македония българската национална идентичност на Делчев, с това си изявление на практика Каракачанов ясно легитимира в София т. нар. политически македонизъм.
Какво да очакваме?
Ще започнат ли най-после историците в двете държави истински експертен, професионален дебат, без предразсъдъците от последните десетилетия? Засега безспорно, с пренебрежими изключения, двете историографии се бавят да посрещнат без предубеждения историческите факти. Но изявлението на Каракачанов показва, че видимо българо-македонските преговори са обречени на успех (някой някъде го е решил) и политиците не са готови да чакат нито българските, нито македонските историци.
Всъщност политиците, без помощта на историците, не само стигнаха сами до извода, че Гоце се е декларирал българин, но се е борел за Македония. Те сякаш разбраха, че и това не пречи по-късно през Балканската и Първата световна война, когато Гоце вече е покойник, Организацията да е плътно до София и българската армия. Неслучайно вчера премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев откриваха възстановения паметник на полк. Константин Каварналиев, загинал при отбраната на Дойран на 23 юни 1913 г.
Автор: Стефан Дечев www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
