Катастрофата край Своге: Колко щеше да е лесно само шофьорът да е обвиняем

Обвинението не си е дало особен труд да докаже твърденията си за калпавия ремонт на пътя

Неясноти и нарушения, които водят до невъзможност да се разбере какво точно е обвинението. С тези аргументи преди дни Софийският апелативен съд (САС) върна на прокуратурата делото за катастрофата край Своге през 2018 г., която тогава прикова обществения интерес не само заради 20-те загинали, а и поради скандални разкрития за целия комплекс от проблеми, свързани с пътното строителство, контрол и мерки за безопасност, пише Mediapool.bg.

Трагедията се случи на новоремонтираната отсечка от пътя. Появиха се твърденият, че ремонтът е бил некачествен, а пътят – хлъзгав. Двама министри – на вътрешните работи Валентин Радев и на регионалното развитие Николай Нанков – бяха принудени да подадат оставки.

Първоначално прокуратурата обвини шофьора на катастрофиралия автобус Григор Григоров заради движение с превишена скорост. Малко след това обаче започнаха да излизат все повече подробности за ремонта, извършен от фирма „Трейс“. Така в крайна сметка се стигна до привличането към отговорност на още петима души – Бисер Иванов, изпълнителен директор в „Трейс“, Иван Иванов, технически ръководител на ремонта, Светослав Трифонов, шеф на асфалтова база в Костинброд, Михаела Томова, строителен инженер от фирмата за надзор и Стела Попниколова, шеф в дирекция в агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ).

Катастрофата даде повод за завеждането на още едно дело – срещу бившите началници в АПИ Дончо Атанасов и Светослав Глосов. Това дело обаче бе прекратено, а сега същата съдба сполетя и първото.

Почти всичко е неясно

Обвиненията срещу петимата свързани в ремонта са неясни, пише в определението на САС. Единственото ясно обвинение е срещу шофьора Григоров.

Тази формулировка може и да звучи странно на първо четене, но всъщност не е. Обвинението срещу Григоров е просто – шофирал с превишена скорост, нарушил правилата за движение, вследствие на което станала катастрофа и загинали хора. Такова обвинение всеки прокурор може да напише и поддържа.

При по-сложните конструкции обаче нещата изглеждат по по-различен начин. За да се докаже вината на останалите петима, трябва да се събере цялата фактическа обстановка около ремонта и по-специално действията на обвиняемите. И след това съдът да бъде убеден, че именно определи действия или бездействия са довели до некачествен ремонт, който пък би спомогнал да стане подобна трагедия. Точно тук обосновката на прокуратурата се къса.

Къде точно е бил ръководител?

Бисер Иванов е обвинен като ръководител на „Администрация“ и „Направление строителство“ в „Трейс“, става ясно от съдебното определение. Още в самото начало на съдиите им се налага сами да стигат до определени изводи в обвинението, макар че не би следвало да е така.

Прокуратурата представя трудовия договор на Иванов. Той е изпълнителен директор на „Трейс София“ ЕАД, но договорът му е с „Трейс Груп Холд„. Изпълнител на ремонта е първата фирма. Затова съдът стига до извода, че към трудовия договор е имало допълнителни споразумения.

„Прокурорът не е описал никакви факти, за да се разбере какво точно е имал предвид, когато твърди, че подсъдимият е бил „ръководител проект“, какво точно означава това, с какъв акт е бил назначен като ръководител на проекта за обект, който е бил изграждан от друго дружество –“Трейс София“ ЕАД, а не това, в което той е бил „ръководител проект“ („Трейс Груп Холд“ АД)„, пише в съдебното определение.

Освен това задълженията на Иванов са описани най-общо и не е посочено в кое длъжностно качество е обвиненен – дали като директор или ръководител на проект.

Става все по-сложно

Всъщност изпълнител на проекта е обединението „Трейс Своге„, в което влизат „Трейс Груп Холд“ и бившата „Пътно поддържане“ – Дупница. „Трейс Груп“ представя на АПИ договор за наем на асфалтова база в Костинброд, сключен с „Трейс София“. В същото време обаче обвинението твърди, че базата продължава да се експлоатира от наемодателя, т.е. от „Трейс София“.

„И доколкото твърдението по-натам е за некачествени материали от въпросната асфалтова база, то прокурорът следва еднозначно да изясни от кого и по силата на какъв акт е била експлоатирана асфалтовата база като осигуряваща съответните материали за обекта„, пише съдът.

Не е достатъчно да се каже „технически ръководител“

Със сходни мотиви съдът е разкритикувал обвинението и срещу техническия ръководител на обекта Иван Иванов. Не е описано какви са били задълженията му, а нарушенията са посочени декларативно.

Например – на Иванов се вменява вина, че не е оказал достатъчно контрол върху строителството и че не е изпълнил задължения като „контрол върху вземането на проби за лабораторни изследвания след асфалтополагащата машина преди уплътняването, контрол и вземане на проби от уплътнената смес със сонда за вадене на ядки, запознаване с характеристиките и качеството на асфалтовата смес„.

Всички тези изисквания обаче са предмет на договора между изпълнител и възложител, т.е. АПИ и строителя. Или както съдът пише:

„Те са били все пак част от договора между други лица, към които подсъдимият като технически ръководител не се числи„.

Рецептата на асфалта

Светослав Трифонов е обвиняем като началник на асфалтовата база в Костинброд. И в неговия случай има неяснота, заключава съдът. Общо е посочено, че като такъв е имал задължение да контролира цялата дейност.

Основното обвинение срещу него е, че е поръчвал определена фракция скална маса, която се влага при произвеждането на асфалта. В случая нужната фракция била 8/16, но в базата работели с фракция 8/12.5. С това била нарушена рецептата за асфалта (липса на по-едър скален материал), твърди прокурорът. Последствията са ускорено полиране на пътната настилка, а оттам и лошо сцепление с автомобилните гуми.

Всъщност фракциите скална маса идват чрез поръчка от друга фирма. Защо обаче въпросната фракция не е доставяна и доколко вината за това е у Трифонов, не може да се разбере, посочва съдът. Не става ясно дали изобщо е било в неговите компетенции да поръчва материали и от кого и какво е трябвало да направи, ако получи различна фракция.

Какво означава „изобщо не е контролирала“?

Строителният инженер Михаела Томова от фирмата за надзор е обвиняема заради пълна липса на контрол върху изпълняваните дейности. Според прокурора тя изобщо не е контролирала работата, нито влаганите материали.

Макар че в случая задълженията ѝ са добре описани, все пак съдът намира пропуски и в това обвинение. Отново става дума за липса на конкретни факти.

„Прокурорът така е формулирал обвинителните факти, че налага да се мисли, че подсъдимата, що се отнася до изпълнение на служебните ѝ задължения е бездействала абсолютно и пълно. Ако е така, то за нуждите на доказване, както и за провеждане на защитата, е това да се заяви еднозначно. Ако все пак подсъдимата е имала някакво изпълнение, което обаче като количество или качество е незадоволително, то прокурорът все пак следва да опише тази конкретика, така че да се знае и конкретиката на съответното бездействие„, пише съдът.

Каква система?

Шестият обвиняем по това дело е Стела Попниколова, шеф в дирекция в АПИ. Според прокуратурата тя е била длъжна да следи как се изпълнява договорът за контрол между строителя на пътя и частната фирма-надзорник, но не го направила. Обвинението е, че Попниколова е трябвало да въведе система за наблюдение и отчитане, но изобщо не става ясно каква.

Твърди се още, че строителните дейности трябвало да се контролират всеки ден, влаганите материали също, но изобщо не става ясно как – лично или чрез други служители.

Защо ремонтът е некачествен?

В крайния си извод съдът посочва, че така и не се разбира в какво точно се състои лошото качество на настилката, следователно и ускореното полиране на асфалта.

„Без да се знае конкретната причина за качеството на асфалтовата настилка довело до настъпването и на ПТП, е невъзможно да се установи и изискуемата от закона причинно-следствена връзка между неизпълнените задължения на служителите по транспорта и настъпилия резултат„, посочва съдът.

източник www.dunavmost.com