Католици и православни заедно: защо в Румъния може, а тук – не?

На 31 май папа Франциск ще се срещне с румънския патриарх Даниил и постоянния Синод. Заедно ще отидат в новата православна църква за молитвата „Отче наш“, съобщава пресцентърът на Ватикана. Молитвата ще се състои по време на тридневната папска визита в Румъния.

Новината поражда само един въпрос, но той пък е за един милион долара: защо в Румъния това е възможно, а в България – не?

На българска почва

БПЦ отказа да извършва общо богослужение с папата, като се позова на забрани, залегнали от столетия в канона. Така тя може и да не беше права, но поне се показа единна. В края на втория ден от посещението на папата обаче се оказа, че БПЦ не говори с единен глас. Някои нейни представители успяха да замесят в оценките си за папата самия Антихрист. Пловдивският митрополит Николай например смята, че посещението на римския папа е политически акт, чиято цел е „да се обединят всички църкви около Рим и когато дойде Антихристът, папата да го посрещне“.

Пловдивският митрополит често попада под светлините на прожекторите с острите си изказвания. Той заклейми европейската интеграция на България по време на Божествената Света литургия в Кърджали през 2008 година, обяви се против концерта на Мадона и анатемоса сурогатството и съжителството без брак. През 2013 г. митрополит Николай обяви часовника си “Ролекс” на търг за повече от 11 хиляди лева, за да може да плати високата сметка за ток в храма „Св. Марина“ в Пловдив.

„Умишлена самоизолация“
„Всички искаме християнските църкви да се обединят. Това обаче може да стане само от църковни хора, когато епископите се съберат и обсъдят как да стане това“, казва дядо Николай.Обединението на християните е въпрос, който занимава представителите на различните деноминации отдавна. Съществува комисия за диалог между православната и католическата църква. На последните две срещи Българската православна църква не е изпратила свои представители. Според Момчил Методиев – историк и главен редактор на списание “Християнство и култура”, Светият синод на българската църква умишлено се изолира от богословския диалог. “Като добавим към това и отсъствието на БПЦ от Всеправославния събор, вече става дума за една последователна политика на самоизолация от православния свят. Поне така изглежда”, коментира Методиев пред Свободна Европа.

Изказването на митрополит Николай след литургия по случай Гергьовден предизвика още по-остра обществена реакция дори от решението на Българската православна църква да не участва в обща молитва с папа Франциск. Въпреки че отказът от общо богослужение беше обяснен с каноните и догмите, в православния свят има прецеденти в това отношение. „В края на май папа Франциск ще пътува за Румъния, където в програмата е планирана съвместна молитва “Отче наш” с румънския патриарх.

Историкът твърди, че реакцията на Българската православна църква е по-скоро последователна и неизненадваща, но “не беше отиграна по възможно най-приемливия публичен начин”.

Светият синод – разделен по въпроса за папата
Представителите на Синода не са единодушни в отношението си към папската визита, става ясно от думите на русенския митрополит Наум. Решението на Св. Синод да посрещне госта „протоколно” е било взето с мнозинство, въпреки различните мнения на един или друг митрополит, “така че всички бяхме длъжни да се съобразим с това, независимо от своите лични разбирания”, написа митрополитът в своя фейсбук профил.

“Знаем, че неговото посещение в родината ни, в никакъв случай нямаше за цел да направи българите католици, както не бе необходимо и някои сънародници, определящи се за „строго ортодоксални”, да стоварват върху плещите на Римския епископ всякакви обвинения за „световна конспирация” и „виртуална демонизация”, коментира русенският митрополит.

“В Родината ни папа Франциск се помоли за мир и разбирателство между човеците, за това се молим и всички ние по време на св. литургия. А онези които сеят ветрове, ще пожънат бури, както е казано премъдро!“

Иван Дарийков