„Като в миналия век“. Какво е да живееш без вода повече от 20 часа в денонощието

Таня Маринова живее в типична селска къща. На първия етаж – стая с две легла, маса, пералня, баня, на втория етаж – кухня, спалня, на двора – чешма, няколко големи сини бидона, градина със зеленчуци, малък навес с какво ли не под него.

Има обаче и нещо нетипично: във всяка от стаите, до всяка от мивките вътре, по пода, под масата, до чешмата отвън – навсякъде са наредени шишета, туби, канчета, легени с вода.

Големите бидони на двора са пълни не със сливи, а пак с вода. В същото време от чешмите не капе нито капка.

„Нямаме вода. Това е положението“, казва Маринова. Това обяснява всичките съдове.

„Чакаме водата да дойде в 17 часа, но я дойде, я не. И като дойде, почваме да тичаме като финикийци да наливаме, защото не се знае кога ще спре“, добавя тя.

Маринова живее в тетевенското село Глогово. Тук хората официално са на воден режим от 2 август, но неофициално – от повече от 20 години.

Ситуацията се повтаря всяко лято, често вода не достига дори през зимата.

През последните седмици обаче положението е особено тежко. От местното ВиК дружество съобщиха, че ще пускат водата в Глогово само за 5 часа на ден, от 15:30 до 20:30 ч. Хората казват, че водата обикновено идва чак към 17 ч и понякога я има само за около час, понякога и за по-малко – зависи дали къщата им е в по-високата или по-ниската част на селото.

„При мен, както съм на третия етаж, от една седмица няма вода“, включва се и съседката на Маринова – Мирослава Манева, която живее от другата страна на улицата.

„Капка няма на чешмата отгоре. Само на чешмата отвън има вода и то за някакви си минути, даже няма и час“, разказва тя.

Ситуацията в Глогово не е изключение. От началото на лятото досега от режим на водата са били засегнати над 500 населени места в България по данни на „Зелено движение“. Тъй като не всички ВиК оператори публикуват официална информация, е трудно да се каже колко точно са тези села и градове.

Става дума обаче за стотици хиляди хора, принудени да живеят без нормален достъп до вода. Преди повече от седмица бившият министър на околната среда и водите от „Зелено движение“ Борислав Сандов каза, че това са 345 000 души или повече от 5% от населението.

Оттогава съобщенията за още и още населени места с режим на водата само се увеличават.

Какви тогава са причините за безводието? Само в липсата на валежи ли е проблемът? И какво е решението?

Живот „като в миналия век“

Когато пристигаме в Глогово, от небето ръси ситен дъжд. От чешмите на хората обаче вода не тече.

Пред Свободна Европа Мирослава Манева, която цял живот живее в селото, разказва, че ситуацията е такава, откакто се помни.

„Аз съм на 34 години и положението е все така всяка година. Няма никаква промяна“, казва тя.

В кратките часове следобед, в които от ВиК дружеството пускат водата, хората са принудени да дебнат всяка капка и да пестят.

„Наливаме с тубите, перем на ръка дрехите, мием си паниците бързо, пак така за някакви си минути, за да остава вода за пиене“, разказва Манева.

„Живеем като в миналия век“, намесва се и съседката Таня Маринова. За да ни покаже какво има предвид, ни развежда в къщата си. На пода в банята стои леген, пълен с вода, до него кофа и канче – няма как да си вземем душ, гребем и се поливаме, казва Маринова.

В съседната стая е пералнята. За да работи обаче, жената ръчно долива вода през чекмеджето за прах, иначе няма как да се напълни. По думите ѝ заради ниското налягане през последните години са ѝ изгорели няколко бойлера и пералня.

Глогово не е малко село – в него живеят 1500 души, има детската градина и основно училище. Как се справят те, питаме.

„Как, на бидони са“, отговаря Маринова. През месеците на воден режим дори и там децата и техните учители са принудени да се справят без течаща вода.

През годините местните жители на няколко пъти са протестирали заради липсата на действия на властите. Според хората основният проблем е неадекватната ВиК инфраструктура – селото има само един работещ резервоар, който е с твърде малък обем, за да обслужи населеното място.

Имало е няколко обществени поръчки за изграждането на втори, но години наред те се провалят, включително заради отказ впоследствие на избраната фирма.

В крайна сметка такъв втори резервоар е изграден през 2024 г., но той все още не е пуснат в експлоатация.

„Всеки казва: „чакат за някакъв документ, чакат за пречиствателен филтър и не може да се пусне“. Сега в него не се влива и капка“, казва Маринова.

Пред Свободна Европа кметът на селото – Иво Милчев от ГЕРБ, каза, че резервоарът ще започне да се ползва „до две седмици“. Той каза, че заема поста отскоро (от октомври 2023 г.) и затова няма как да отговори защо изграждането на това съоръжение е отнело десетки години.

А как е другаде в България

Според инж. Иван Иванов, който е председател на Българската асоциация по водите, примерът с Глогово се вписва до голяма степен в тенденция, валидна за хиляди малки населени места в страната.

Там съответните ВиК оператори смятат, че нямат икономически интерес да инвестират, а държавата дълги години не им помага с необходимите стимули за подобряване на инфраструктурата, казва Иванов за Свободна Европа.

Това обаче е само малка част от обяснението за принудителните режими на водата в стотици населени места това лято, включително по-големи градове като Ловеч, Плевен, Радомир.

В национален план по думите на Иванов трябва да бъдат откроени две основни причини:

• засушаването и
• големите загуби по водоснабдителните системи.

С други думи – валежите действително са по-малко, но вода има, просто не се използва рационално.

Такъв беше изводът и от среща по темата на четири министерства в четвъртък – на регионалното развитие, на околната среда, на енергетиката и на икономиката.

На нея бяха цитирани данни от Националния институт по метеорология и хидрология, че 2024 г. е третата поред суха и гореща година. Месец юни е бил най-горещият от 1930 г. насам, като тази година периодът на засушаване е и най-дълъг и продължава повече от три месеца.

В резултат има спад на водните количества с 87% в Северна България в сравнение с миналата година.

Множество важни за водоснабдяването язовири достигнаха критично ниски нива – сред тях са „Камчия“ и „Ясна поляна“, които осигуряват питейна вода за Черноморието, „Тича“, който осигурява вода за Шумен и Търговище, язовир „Бели Искър“ край Самоков, язовир „Копринка“.

Освен по-малкото валежи обаче България има сериозен проблем с управлението на водоснабдителните си мрежи, посочва Иван Иванов. Всяка година между 70 и 50% от водата се губи по тръбите. Средните загуби за цялата страна според последния доклад на КЕВР за 2022 г. са 61%.

В кубични метри загубите изглеждат така:

• на вход на тръбите са отчетени 845 427 хил. кубични метра вода,
• но са фактурирани само 329 917 хил. кубични метра.

По думите на Иванов обаче тези данни дори не са напълно коректни, защото на много водоизточници няма водомер.

„Тоест ние предполагаме колко се използва, но реално не сме сигурни дали това е количеството“, казва експертът.

„Работим с аналитични количества – някой е казал, че от това водохващане се ползва еди какво си количество вода, обаче няма уред, който да го е удостоверил“.

В същото време се знае, че огромна част от водопроводите са твърде стари и често никога не са били ремонтирани.

„Нашите мрежи са от азбестоцимент, етернит – това е материал, който вече е морално и физически остарял. Като се стегне земята от сушата, той се разпада“, посочва Иванов.

Какво е решението

Според него първата стъпка е да се сложат нужните уреди и да се измерят загубите. Такова изискване има вече и от Европейската комисия.

„Решението е да се направи национална програма за намаляване на загубите и да се започне системно да се решават тези проблеми“, казва Иванов.

„Нашият голям потенциал е в подобряването на състоянието на водоснабдителните мрежи“, добавя той.

По думите му има и още една важна мярка, препоръчвана от експертите – да се спре безразборното изсичане на горите. Те са в основата на задържането на водните ресурси, най-вече подземните води.

Междувременно, докато започнат действията в подобна посока, хората в Глогово и хиляди други като тях продължават делника си в условия на воден режим, с туби, бидони и кофи.

„Седим и се гледаме“, казва Таня Маринова.

„Градината гори, бобът ми изгоря. Ще си чакаме всичко от магазина“, добавя тя.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036