Таня Маринова живее в типична селска къща. На първия етаж – стая с две легла, маса, пералня, баня, на втория етаж – кухня, спалня, на двора – чешма, няколко големи сини бидона, градина със зеленчуци, малък навес с какво ли не под него.
Има обаче и нещо нетипично: във всяка от стаите, до всяка от мивките вътре, по пода, под масата, до чешмата отвън – навсякъде са наредени шишета, туби, канчета, легени с вода.
Големите бидони на двора са пълни не със сливи, а пак с вода. В същото време от чешмите не капе нито капка.
„Нямаме вода. Това е положението“, казва Маринова. Това обяснява всичките съдове.
„Чакаме водата да дойде в 17 часа, но я дойде, я не. И като дойде, почваме да тичаме като финикийци да наливаме, защото не се знае кога ще спре“, добавя тя.
Маринова живее в тетевенското село Глогово. Тук хората официално са на воден режим от 2 август, но неофициално – от повече от 20 години.
Ситуацията се повтаря всяко лято, често вода не достига дори през зимата.
През последните седмици обаче положението е особено тежко. От местното ВиК дружество съобщиха, че ще пускат водата в Глогово само за 5 часа на ден, от 15:30 до 20:30 ч. Хората казват, че водата обикновено идва чак към 17 ч и понякога я има само за около час, понякога и за по-малко – зависи дали къщата им е в по-високата или по-ниската част на селото.
„При мен, както съм на третия етаж, от една седмица няма вода“, включва се и съседката на Маринова – Мирослава Манева, която живее от другата страна на улицата.
„Капка няма на чешмата отгоре. Само на чешмата отвън има вода и то за някакви си минути, даже няма и час“, разказва тя.
Ситуацията в Глогово не е изключение. От началото на лятото досега от режим на водата са били засегнати над 500 населени места в България по данни на „Зелено движение“. Тъй като не всички ВиК оператори публикуват официална информация, е трудно да се каже колко точно са тези села и градове.
Става дума обаче за стотици хиляди хора, принудени да живеят без нормален достъп до вода. Преди повече от седмица бившият министър на околната среда и водите от „Зелено движение“ Борислав Сандов каза, че това са 345 000 души или повече от 5% от населението.
Оттогава съобщенията за още и още населени места с режим на водата само се увеличават.
Какви тогава са причините за безводието? Само в липсата на валежи ли е проблемът? И какво е решението?
Когато пристигаме в Глогово, от небето ръси ситен дъжд. От чешмите на хората обаче вода не тече.
Пред Свободна Европа Мирослава Манева, която цял живот живее в селото, разказва, че ситуацията е такава, откакто се помни.
„Аз съм на 34 години и положението е все така всяка година. Няма никаква промяна“, казва тя.
В кратките часове следобед, в които от ВиК дружеството пускат водата, хората са принудени да дебнат всяка капка и да пестят.
„Наливаме с тубите, перем на ръка дрехите, мием си паниците бързо, пак така за някакви си минути, за да остава вода за пиене“, разказва Манева.
„Живеем като в миналия век“, намесва се и съседката Таня Маринова. За да ни покаже какво има предвид, ни развежда в къщата си. На пода в банята стои леген, пълен с вода, до него кофа и канче – няма как да си вземем душ, гребем и се поливаме, казва Маринова.
В съседната стая е пералнята. За да работи обаче, жената ръчно долива вода през чекмеджето за прах, иначе няма как да се напълни. По думите ѝ заради ниското налягане през последните години са ѝ изгорели няколко бойлера и пералня.
Глогово не е малко село – в него живеят 1500 души, има детската градина и основно училище. Как се справят те, питаме.
„Как, на бидони са“, отговаря Маринова. През месеците на воден режим дори и там децата и техните учители са принудени да се справят без течаща вода.
През годините местните жители на няколко пъти са протестирали заради липсата на действия на властите. Според хората основният проблем е неадекватната ВиК инфраструктура – селото има само един работещ резервоар, който е с твърде малък обем, за да обслужи населеното място.
Имало е няколко обществени поръчки за изграждането на втори, но години наред те се провалят, включително заради отказ впоследствие на избраната фирма.
В крайна сметка такъв втори резервоар е изграден през 2024 г., но той все още не е пуснат в експлоатация.
„Всеки казва: „чакат за някакъв документ, чакат за пречиствателен филтър и не може да се пусне“. Сега в него не се влива и капка“, казва Маринова.
Пред Свободна Европа кметът на селото – Иво Милчев от ГЕРБ, каза, че резервоарът ще започне да се ползва „до две седмици“. Той каза, че заема поста отскоро (от октомври 2023 г.) и затова няма как да отговори защо изграждането на това съоръжение е отнело десетки години.
Според инж. Иван Иванов, който е председател на Българската асоциация по водите, примерът с Глогово се вписва до голяма степен в тенденция, валидна за хиляди малки населени места в страната.
Там съответните ВиК оператори смятат, че нямат икономически интерес да инвестират, а държавата дълги години не им помага с необходимите стимули за подобряване на инфраструктурата, казва Иванов за Свободна Европа.
Това обаче е само малка част от обяснението за принудителните режими на водата в стотици населени места това лято, включително по-големи градове като Ловеч, Плевен, Радомир.
В национален план по думите на Иванов трябва да бъдат откроени две основни причини:
С други думи – валежите действително са по-малко, но вода има, просто не се използва рационално.
Такъв беше изводът и от среща по темата на четири министерства в четвъртък – на регионалното развитие, на околната среда, на енергетиката и на икономиката.
В Северна България има спад на водните количества с 87%
На нея бяха цитирани данни от Националния институт по метеорология и хидрология, че 2024 г. е третата поред суха и гореща година. Месец юни е бил най-горещият от 1930 г. насам, като тази година периодът на засушаване е и най-дълъг и продължава повече от три месеца.
В резултат има спад на водните количества с 87% в Северна България в сравнение с миналата година.
Множество важни за водоснабдяването язовири достигнаха критично ниски нива – сред тях са „Камчия“ и „Ясна поляна“, които осигуряват питейна вода за Черноморието, „Тича“, който осигурява вода за Шумен и Търговище, язовир „Бели Искър“ край Самоков, язовир „Копринка“.
Всяка година между 70 и 50% от водата се губи по тръбите
Освен по-малкото валежи обаче България има сериозен проблем с управлението на водоснабдителните си мрежи, посочва Иван Иванов. Всяка година между 70 и 50% от водата се губи по тръбите. Средните загуби за цялата страна според последния доклад на КЕВР за 2022 г. са 61%.
В кубични метри загубите изглеждат така:
По думите на Иванов обаче тези данни дори не са напълно коректни, защото на много водоизточници няма водомер.
„Тоест ние предполагаме колко се използва, но реално не сме сигурни дали това е количеството“, казва експертът.
„Работим с аналитични количества – някой е казал, че от това водохващане се ползва еди какво си количество вода, обаче няма уред, който да го е удостоверил“.
В същото време се знае, че огромна част от водопроводите са твърде стари и често никога не са били ремонтирани.
„Нашите мрежи са от азбестоцимент, етернит – това е материал, който вече е морално и физически остарял. Като се стегне земята от сушата, той се разпада“, посочва Иванов.
Според него първата стъпка е да се сложат нужните уреди и да се измерят загубите. Такова изискване има вече и от Европейската комисия.
„Решението е да се направи национална програма за намаляване на загубите и да се започне системно да се решават тези проблеми“, казва Иванов.
„Нашият голям потенциал е в подобряването на състоянието на водоснабдителните мрежи“, добавя той.
По думите му има и още една важна мярка, препоръчвана от експертите – да се спре безразборното изсичане на горите. Те са в основата на задържането на водните ресурси, най-вече подземните води.
Междувременно, докато започнат действията в подобна посока, хората в Глогово и хиляди други като тях продължават делника си в условия на воден режим, с туби, бидони и кофи.
„Седим и се гледаме“, казва Таня Маринова.
„Градината гори, бобът ми изгоря. Ще си чакаме всичко от магазина“, добавя тя.
Гинко билоба е едно от най-старите дървета в света и е известно със своите лечебни…
Днес, 24 декември 2024 г., най-търсената дума в Google в България е "Бъдни вечер". Това…
„Игри на волята“ е едно от най-популярните риалити предавания в България, което привлича зрители с…