Кеворк Кеворкян: Наивността българска

Коментар на журналиста Кеворк Кеворкян за „Балканския егоизъм“ и поведението на българското правителство, със заглавие НАИВНОСТТА БЪЛГАРСКА, публикуван в профила му във Фейсбук.

Важният въпрос е, кога нашите Властници ще се научат да разпознават онова, което е полезно за България – истински полезно, а не някаква гримаса или оригване от онова, което днес минава за „европейска политика“.

[ad id=“225664″]

Само преди месец Бойко обяви: „Егоизмът на Балканите изчезна“!
Човек направо да се разплаче от умиление – и няма как да се сдържи, щом е изчезнала най-отвратителната черта на Балканската Същност.
А Бойко просто бе подведен от вечно ухилената физиономия на скопянина Зоран Заев и не по-малко усмихнатия Ципрас.

Обаче егоизъм с усмивки не се заличава.
И нашият човек си го получи: дори не го поканиха да присъства на подписването на договора между Гърция и НезнамкаквасиМакедония…
А направи много, за да осигури поне човешки контакт между двамата Екс-Егоисти.

Балканският Егоизъм с лафове не може да бъде преборен.
Големите приказки са за наивници, например, тази: Договорът отварял пътя на НеЗнамКакваСиМакедония към Европейския съюз, само чакали да го подпишат, ратифицират и пр.
Тогава да вземат направо да я вкарат и в Шенген и Еврозоната – макар че Македония, с име или без име, изобщо не е готова за нищо, какво остава за ЕС.

[ad id=“263680″]

Засега тя има успехи единствено като противен асимилатор на чужда история, нищо повече.

Нахиленият Ципрас поне успя да изкрънка от Нахиления Заев известна амнистия за гръцката история.
Към нашата скопяните ще си останат все толкова безжалостни, дори и повече.

Договорът има някаква стойност, единствено защото открива възможност да притурят НеЗнамКакваСиМакедония в НАТО.
Целта на вещиците/пророчици е да подразнят Руската Мечка.
Никакви македонци не ги интересуват.
Тъй че, големите приказки са си, всъщност, част от менюто за балами.

Въпросът е, доколко ще навирят гребена скопяните, и то по отношение на нас.
10 месеца след подписването на Договора /България – Македония/, не си мръднаха пръста да изпълнят поне някои от клаузите му.
Вместо това, направиха направо уличен номер, като по някое време, в преговорите с гърците, предложиха името „Илинденска Македония“ – колкото да ни кажат, че пет пари не дават за нас и ще си останат рецидивисти в присвояването на История.
Това беше отличен пример за изчезването на Балканския егоизъм.

[ad id=“237001″]

И какво ще последва сега?
След като избутаха встрани нашия човек и не го извикаха поне за една обща снимка, смятате ли, че скопяните няма да доизбутат вън от Българската История всичко, което все още не е прибрано в меланжа, който минава за тяхна история?

И какво, НАТО ли ще ни пази от този грабеж?
Соломон, Кукуригото на НАТО, вече се изплю върху българското православие – не е трудно да се досетим, какво е наговорил на Чорбаджиите си и за нашите разправии със скопяни.
Очаквайте скоро да каже „Майната й на Българската История!“

Ако бяхме по-пресметливи, а и търпеливи, ние трябваше да играем ролята на Гърка – и да измъкнем от скопяни задължението да нямат повече никакви претенции към личности и събития от Българската История – както гърците ги принудиха.
Не го направихме.

Между другото, започват да стават опасни фантазиите/мераците да раздаваме безразборно българско гражданство на екс-македонците.
Ние за нашите хора не можем сносно да се грижим, какво остава за още външни прошляци.
И какво – „Новите революционери“ ли ще ги наричаме, по лафа на онзи Кръстев, така нарече той нашествениците/уж бежанци и остави едно блестящо свидетелство за изстъпленията на либералната лигоч.

Като се омотаха около тезата за изчезналия „балкански егоизъм“, само ни подсетиха за егоизма, който тук разяжда отношенията между Власт и Народ – както все още наричат масата, която е забелязвана и калкулирана само по време на избори.

[ad id=“238430″]

Макар и в края на Председателството, Бойко трябва да запуши устата на котилото си, най-вече на Захариева – финалните глупости имат най-голям шанс да бъдат запомнени.
Захариева има неоспоримия талант да говори като провинциална прогимназиална учителка: като тръгне да дрънка за „бъдеще“ или „шанс“, може да изкара от равновесие и човек, който е на тройна доза реланиум.

На нея всичко й е до пищялите – пак тия дни сподели, съвсем неегоистично, че „Новото име /на Македония/ не създава риск за териториални претенции“.
Честна дума? Честна дума!
Ако не друго, Бойко трябва да накара флората край него да прочете поне неговите твърдения – понеже преди време той беше казал тъкмо обратното.
С екзалтациите си тази женица превръща властта в посмешище – съвсем неегоистично.

Кеворк Кеворкян