Понякога в съда триумфът и поражението вървят ръка за ръка. Изпита го на гърба си Украйна пред Международния съд в Хага: в сряда за Киев имаше и поражение, и победа. И двете с право, твърди Кр. Трипе в своя коментар.
От пролетта на 2014 година насам Русия подкрепя сепаратистите в Източна Украйна с оръжие, войници, пари и всевъзможно снабдяване. Експертите са единодушни, че без помощта на Москва самозваните „народни републики“ в Луганск и Донецк едва ли биха могли да оцелеят. Тоест – отново ще бъдат част от суверенната национална държава Украйна. Украйна води война срещу бунтовниците, която управляващите в Киев кръстиха „антитерористична операция“. Защото Киев разглежда бунта като акт на терор, а участниците в бунта – като терористи, които подлежат на наказателна отговорност.
Международният съд на ООН не възприе тази елементарна политическа логика. Защото политическите речи са едно, а правно обоснованите доказателства – съвсем друго. Такива доказателства обаче могат да се съберат единствено в рамките на съдебен процес по същество, който може да трае години. И логично съдиите на ООН се обърнаха към страните в конфликта с призива: Първо се погрижете за изпълнението на споразумението от Минск, което беше прието с резолюция на Съвета за сигурност на ООН! Досега обаче никоя от двете страни не спазва това споразумение.
Ограничени правомощия
И още нещо, с известен горчив привкус, установи Международният съд на ООН. Обстрелът на пътническия самолет МН17 през юли 2014 година над бойното поле в Украйна, в резултат от който загинаха почти 300 души, не е в компетенциите на тази институция. Съдиите също знаят, че Русия осуети с ветото си в Съвета за сигурност формалното съдебно разследване на инцидента. Дали, за да защити сепаратистите, които са обвинени за обстрела на самолета, или пък, за да кашира собственото си участие в инцидента – не е ясно. Но подозрението си остава много тежко.
Втората част от решението на съдиите в Хага засяга ръководството в Москва. Съдът недвусмислено установи, че след анексията на украинския полуостров Крим през март 2014 г. нещата не вървят добре. И по-точно, че не са в съзвучие със съответните конвенции на ООН за междуетническото съжителство. Конкретно в решението се казва, че Русия трябва незабавно да преустанови „всякакви форми на расистка дискриминация“.
Интересни са и детайлите около присъдата. С 13 гласа „за“ срещу три гласа „против“, съдът призовава управляващите в Москва да възстановят традиционния орган на самоуправление на кримските татари. След анексията на Крим, Русия разпусна и забрани т.нар. „Меджлис“ на татарите. Независимо от факта, че в съдебния състав участва и руски съдия, искането за утвърждаване на украинския език в училищата в Крим е било прието единодушно.
Втората част от решението на Съда на ООН е голям успех за Киев. Защото вече почти никой не говори за Крим, когато става дума за украинската криза. И претенциите на Украйна към полуострова сякаш бяха на път да се превърнат в някакъв съвсем абстрактен иск. След това решение на съда обаче става ясно, че на Крим все пак живеят хора, които са ощетени несправедливо.
Източник: Дойче веле