Кийт Келог, специален пратеник на Тръмп за Украйна. Какво да се очаква от това назначение?

В края на ноември Доналд Тръмп посочи Джоузеф Кийт Келог за специален пратеник на президента за Украйна. Тази длъжност в президентската администрацията се създава за пръв път.

Келог е 80-годишен генерал-лейтенант и бивш съветник по националната сигурност на вицепрезидента Майк Пенс.

Назначението му означава, че Тръмп взема напълно сериозно заявлението да спре войната “за 24 часа“. Генерал Келог няма да има големи пълномощия, но ще трябва да подготви прословутите 24 часа. Задачата му е при встъпването си в длъжност Тръмп да взема окончателни решения, а не тепърва да започва преговори.

Пред Кийт Келог има две воюващи страни с изключващи се искания. Неговата цел е войната да спре, а с нея и убийството на хора, както повтаря Тръмп. Постигането на такава цел не означава край на войната, а спиране на военните действия, т.е. временно примирие.

Какво обаче може да се очаква от Кийт Келог по дългосрочно решаване на проблема?

Казвам „проблем“, „конфликт“, „война“, и пр., а не инвазия, незаконна война, престъпна агресия и т.н., тъй като изходната позиция на Тръмп ще избегне ценностни квалификации. Тръмп и неговият посланик ще влязат в ролята на посредници без предварителна нагласа за виновен и невинен.

Как проблемът ще бъде решен дългосрочно

За съжаление, по този въпрос не може да се каже много. Кийт Келог е автор, заедно с Фредерик Флайц, на основния документ в кампанията на Тръмп по въпроса за войната в Украйна. В това есе от близо 30 страници информацията за политиките спрямо войната е около 2-3% от целия текст. В по-голямата си част то е унищожителна критика към Байдън, тъй като текстът е част от кампанията. И все пак, какво се казва в тези кратки параграфи?

Генералният план може да се опише по следния начин:

1. САЩ ще продължат да подпомагат Украйна, за да може да се противопоставя на военното напредване на Русия в територията ѝ.
2. САЩ обаче ще продължат помощта си, при условие че Украйна се съгласи да участва в мирни преговори.
3. Украйна ще се откаже за неопределено време от желанието си за членство в НАТО.
4. Украйна няма да поставя въпроса за връщане на окупираните от Русия територии като условие за мир.
5. Украйна обаче няма да бъде принуждавана да признава, че завзетите територии принадлежат на Русия.
6. САЩ и съюзниците им ще вдигнат част санкциите срещу Русия, но голямо облекчение ще се договаря след твърди гаранции за дълъг мир.
7. Русия ще заплати с такси върху енергийните си приходи частично възстановяване на Украйна.

Съществен момент в такава програма е създаването на демилитаризираната зона по протежение на фронта. Този въпрос обаче не присъства в доклада като намерение за политика, а с позоваване на статия във Foreign Affairs от Ричард Хаас и Чарлз Къпчан.

Ричард Хаас, един от най-сериозните външнополитически експерти в САЩ, е и най-авторитетният независим критик на политиката на „ще помагаме, докато трябва“ на Байдън. От началото на войната той повдига въпросите за целта, т.е. каква точно цел преследват САЩ. Този въпрос, както е ставало дума много пъти в този сайт, няма отговор и до днес, защото „помагаме… завинаги“ не е цел, дори не е средство, а състояние.

Идеята за демилитаризирана зона се обсъжда отдавна, но в анализи на Хаас и Къпчан в списание, което има голямо влияние върху външната политика на САЩ, е поставена за пръв път по ясен начин. Келог/Флайц я заемат, без да се ангажират с нея, но видимо са нейни привърженици.

Какво означава назначаването на Келог

Какво може да се каже за войната, възможно примирие и дипломацията на Тръмп от назначаването на Кийт Келог, имайки предвид така изказаните намерения за политики?

1. Не само непосредствена, но и най-съществената цел на администрацията на Тръмп ще бъде спирането на военните действия.
2. САЩ няма да спрат подкрепата за Украйна, докато не се постигне примирие с гаранции в средносрочен план, да речем 3-5 години.

Това са действията, които могат да се очакват от Тръмп. Но големият въпрос за Украйна и нейното място на границата между два свята остава отворен.

Най-сериозните рифове пред подобна политика са:

1. Какви са конкретните измерения на гаранции за сигурност за Украйна, с какви оръжия, доставки, международни ангажименти и пр.
2. Как се организира и охранява демилитаризираната зона от 1200 км, с какви сили, с чии средства.
3. Каква ще бъде съдбата на блокираните активи на Руската централна банка, които са над 330 млрд. долара?
4. Как ще се договарят по-трайните условия за мир със страни в Европа, особено Балтика, Полша, Финландия и пр.?
5. Какви са следствията от това, по същество, временно състояние от гледна точка на бъдещия международно-правен статут на окупираните територии.

При тези условия спирането на войната ще бъде временно, с несигурно бъдеще. Но това все пак е шанс за изтощената Украйна, която последните месеци губи позиции на фронта.

Два съществени момента могат да се отделят в такава политика:

1. Присъствие на САЩ в Украйна. САЩ ще се ангажират и няма просто да тръшнат вратата на излизане.
2. Демилитаризираната зона. Ако тази конструкция се измисли добре, тя може да постави в изолация архаичните имперски инстинкти на Русия.

От тези две точки по-неясната, разбира се, е съгласието на Русия. Пространствената карантина върху Русия е нещо, което по не се вписва в сметките на имперската гледна точка. Този момент има психологическа страна, отнасяща се до Путин, на когото основателно ще му се струва, че го поставят в усмирителна риза. Но той има и по-дълбок митологически или метафизически смисъл. Русия като политическо тяло не е в състояние да живее в собствените си граници. Оттук се пораждат всички конкретни проблеми. В тази ситуация САЩ ще трябва или да притиснат много силно Путин, или да отстъпят пред негови неприемливи условия.

Като цяло, подобно развитие е изход от настоящата безизходна ситуация. За по-нататък… ще се мисли по-нататък. Въпросът има процесуални измерения, той е в развитие, не е статичен.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036