Китай влиза в Африка. Има ли възможност и за България?

Африка в момента е обект на огромно политическо внимание от големите икономически сили. По време на посещението на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен в Африка изплува желанието на западния свят да задържи своята хегемония в континента и да проучи защо африканските държави се отварят към други страни като Китай и Русия. Това каза Румяна Дечева, експерт по международно политическо развитие, в ефира на предаването „В развитие“ с водеща Веселина Спасова.

„Африка е задлъжняла не само към Китай, а към всички – към големи банки, страни и партньори. В зависимост от това какви са корените на връзките на африканските страни със западните страни – дали са бивши френски, британски или други колонии – е и типът развитие, откъдето е и типът задлъжнялост.“

Дечева коментира случая на Замбия – която не е пострадала от граждански войни, апартейд или политически и икономически кризи – но е затънала в дългове поради лошо управление и зле планирани инфраструктурни проекти, построени с кредити от Китай.

„Националната политика влиза в капан на желания, които не винаги са добре пресметнати като възможност за изплащане. Не винаги тази задлъжнялост е финансова – много често става дума за изчерпване на редки дървесни видове, които са много ценени в Китай… Африка има ресурси и по този начин плаща“, коментира гостът.

Освен опрощаване на дълговете, трябва да се говори и за равностойно партньорство с африканските държави, които само изнасят ресурси без никаква добавена стойност, каза Дечева.

„Има деградация на околната среда, намаляване на наличните природни ресурси почти без никакво заплащане от другата страна. Това е също поради тази корупция, която при попадане на определени средства те потъват нанякъде. Африка има нужда от истинско партньорство от начало до край – от момента на планиране през експлоатация, изграждане на необходимите съоръжения в Африка, което ще доведе до повишаване на образование и квалификация“.

Такова развитие също ще помогне на африканските държави да задържат образованите си кадри, добави Дечева.

С развитата си икономика Нигерия е регионален лидер, а е значима и с военното си присъствие в съседни държави, като може да повлияе положителни и на съседите си, коментира Дечева. Различните икономически политики на различните щати, всеки от които има свое собствено предпочитано производство и ресурси, затруднява постигането на консенсус за общонационална посока. Франция и Великобритания опитват неуспешно да изградят Транс-сахарската ЖП линия на нейна територия от началото на 20-ти век, като в момента проектът се завършва от Китай.

По думите й всеки път, когато ние показваме сериозна неефективност, се появява друг партньор, който успява по-лесно да се договори.

По-късното постигане на независимост на страните от португалската сфера на влияние – Мозамбик, Ангола, Гвинея-Бисау, Сао Томе и Принсипи – през 1974 г. съвпада с момента, когато страните от Източна Европа вече могат да предлагат навън собствения модел на развитие на здравеопазване, образование, строителни дейности, каза Дечева. В много страни на високи постове продължават да са хора, които са учили или работили с България, или са получавали техническа помощ от България.

„Освен че имаме някакви връзки, там има и една благодарност, което е възможност за нашите малки и средни предприятия, които търсят партньори… Африка е там, търси сътрудничество – ако ние предлагаме, това би било момент на среща“, смята Дечева.

Повече по темите може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria
 

https://www.dnes.bg/ …