Клинтън Истууд младши се ражда на 31 май 1930 г. в Калифорния. Майка му и баща му са Клинтън и Рут Истууд, а по-голямата му сестра е Джийн. По време на Голямата депресия семейството редовно се мести, но в крайна сметка се установява в Оукланд. През 1948 г. Клинт завършва Technical High School.
За да се прехранва, работи какво ли не – събирач на сено, дървар, шофьор на камион и огняр. През 1950 г. е повикан да изпълнява военните си задължения.
В армията се изявява като инструктор по плуване. Там Истууд среща актьорите Дейвид Янсен и Мартин Милнър. Двамата го убеждават след като се уволни да замине за Лос Анджелис и да се пробва във филмовата индустрия, което се случва през 1954 г.
Клинт Истууд се е женил два пъти, но има много деца от множество любовни връзки. От 1953 г. до 1980 г. е женен за Маги Джонсън, от която има две деца – Алисън и Кайл. Докато е женен за Джонсън, Истууд има дъщеря Кимбър от Роксан Тунис. През 1975 г. се разчува за връзката му с актрисата Сондра Лок. След развода си с Маги Джонсън, Истууд е с Джослин Рийвс, от която също има две деца – Катрин и Скот. Актьорът има дъщеря и от Франсис Фишър – Франческа. През 1996 г. се жени за новинарката Дина Руис, от която се сдобива с още една дъщеря – Морган.
Имал е връзки и с Барбра Страйзънд, Пеги Липтън, Джийн Сибърг и бившата жена на Джеймс Бролин – Джейн.
А преди няколко години стана ясно, че Клинт Истууд е баща и на Лори Мъри. Жената го издирва и намира след дълги години, в които не е знаела кои са родителите ѝ. Лори е била изоставена за осиновяване от майка си, а актьорът не е имал представа за нейното съществуване. През 2004 г. за първи път двамата се появяват публично заедно на наградите „Оскар“, като се снимат на червения килим.
Клинт минава няколко екранни проби и подписва договор с Universal. Дебютът му е в „Revenge of the Creature“ (1955) и „Тарантула“ (1955). Физиономията на Клинт му дава предимство и той е избран да участва в сериала „Rawhide“ (1959), който върви осем сезона. До 1964 г. участва в малки филми.
След това заминава за Италия, за да снима трилогията „A Fistfull of Dollars“ (1964), „За няколко долара повече“ (1965) и „Добрият, лошият и злият“ (1966). Режисьор и на трите е Серджо Леоне, а композитор – големият Енио Мориконе. Този тип уестърни, направени в Италия, получават названието „спагети уестърн“ и стават запазена марка за региона. А трилогията добива огромна световна популярност, която дава известност и на Клинт Истууд.
Когато се завръща в САЩ, Клинт продължава да се снима в уестърни, а през 1971 г. прави режисьорския си дебют с „Play Misty for Me“.
През същата година актьорът започва една поредица филми, които ще му донесат още повече слава – филмите за Мръсния Хари. Първият е „Мръсният Хари“, а през годините ще излязат още „Magnum Force“ (1973), „The Enforcer“ (1976), „Sudden Impact“ (1983) и „The Dead Pool“ (1988). През 1974 г. актьорът си партнира с Джеф Бриджис в „Thunderbolt and Lightfoot“. През годините упражнява режисирането редовно, както и играта пред камера. „Бягство от Алкатраз“ на Дон Сийгъл излиза през 1979 г. През 1988 г. Истууд прави голямо впечатление с режисьорския си „The Bird“.
Постепенно Клинт Истууд намалява актьорските си изяви и увеличава режисьорските. През 1992 г. прави „Непростимо“ с Джийн Хекман, Морган Фрийман, Ричард Харис и др. Филмът получава четири „Оскар“-а, сред които и този за най-добър филм. Следващите проекти, в които Истууд е режисьор и актьор, са „A Perfect World“ (1993), „Мостовете на Медисън“ (1994) с Мерил Стрийп, „Абсолютна власт“ и др. Други заглавия са „Нощем в градината на доброто и злото“ (1997), „True Crime“. През 2000 г. премиера има филмът „Звездни каубои“ с Томи Лий Джоунс, Доналд Съдърланд и др.
2003 г. в кариерата на Клинт Истууд е много важна, тъй като тогава излиза „Реката на тайните“ с Шон Пен, Тим Робинс, Кевин Бейкън, Лорънс Фишбърн и др. Филмът е награден с два актьорски „Оскар“-а. На следващата година Истууд грабва статуетката за най-добър режисьор за „Момиче за милиони“ с Хилъри Суонк.
През 2006 г. Клинт режисира „Знамената на бащите ни“ и „Писма от Иво Джима“. Две години по-късно Истууд отново прави два филма. Първият е „Подмяната“ с Анджелина Джоли, а вторият – „Гран Торино“.
През последните години се появява само в два филма – „Обратно в играта“ от 2012 и „Трафикантът“ от 2019 г. Режисьор е на „Американски снайперист“ (2014), „Съли: Чудото на Хъдсън“ (2016), „Случаят „Ричард Джуъл““(2019).
„Оскар“ за Най-добър режисьор:
1992 „Непростимо“
2004 „Момиче за милиони“
„Оскар“ за Най-добър филм:
1992 „Непростимо“
2004 :“Момиче за милиони“
Мемориална награда Ървинг Г. Талбърг
1995 За цялостно творчество
Награди „Златен глобус“
Награда Сесил Б. ДеМил – 1988 За цялостно творчество
1989 „Птица“
1993 „Непростимо“
2005 „Момиче за милиони“
Награда за най-добър чуждоезичен филм
2007 „Писма от Иво Джима“
Награда „Хенриета“ – 1971 Световен филмов фаворит – мъж
Награда „Британия“ 2006 За цялостно творчество
Фестивала в Кан (2008 г. – специална награда; 2003 г. „Golden Coach“ за „Реката на тайните“)
„Златна камера“ (2009 г. за цялостно творчество)
През 2005 г., когато получава „Оскар“ за режисура за „Момиче за милиони“, Истууд е на 74 години. Това го прави най-старият носител на отличието. За капак, на церемонията по награждаването го придружава не кой да е, а майка му, която тогава е на 95 години.
Извън актьорството, Истууд се пробва и в политиката. През 1986 г. е избран за кмет на Кармел, Калифорния и работи на този пост две години.
Много е запален по голфа и е добър играч.
„Обичам да режисирам точно толкова, колкото обичам да играя.“
„Всъщност доста хора са ме молили да дам автографа си върху пистолетите им.“
„Обичам да работя с актьори, които нямат какво да доказват.“
Здравейте, скъпи приятели, Това е новият брой на Голямата картина - седмичния бюлетин на Свободна…