Клопката на сигурността. Как ще се отворят затворените от COVID-19 общества

Виктория Кроо от седмици е с нарушен сън. Новозеландката има и нов ритуал, при всяко събуждане през нощта моментално проверява системата за хотелска карантина за свободни места, защото без подобна резервация тя не може да се прибере в страната си.

Виктория прави опити от повече от година, а трудностите около системата дадоха живот на всякакви техники за справяне с нея. Една от тях е ротационни опити за логване с помощта на приятели, които живеят в други часови пояси.

Мнозина наемат фрилансъри или т.н. „клик ферми“ с надеждата да прескочат опашката и уцелят точния момент. Някои опитват да използват различни кодове. В Туитър пък има акаунти, които изпращат моментални съобщения при отворено свободно място.

Австралия има подобна система с идентични проблеми. Хиляди хора не могат да се върнат в страните си по една проста причина – възприемането на т.н. политика на „нулев COVID-19“. Само преди седмици, Нова Зеландия отново влезе в пълен локдаун, заради един-единствен случай.

COVID-19 буквално влетя в живота ни и обществата формираха своите представи и отношение към вируса в рамките на седмици.

За около два месеца той се трансформира от пореден екзотичен вирус в глобална заплаха, която внезапно опредмети дълголетните клишета за рисковия взаимосвързан свят.

Шокът от това събитие оказа и голямо влияние върху калкулацията за риска и обхвата от възможни реакции на случващото се.

Възприятия и нагласи

С безпрецедентна скорост се формира цялостна конфигурация от възприятия и нагласи. Тя стъпи върху няколко елемента.

Първият беше острото усещане за обща неяснота, произтичащо от новостта на самия вирус. Неизвестността изглеждаше заплашителна.

На второ място, погледната отвън и поне в началото, реакцията на китайците се разчиташе като оценка на реалния риск, а не като политическа специфика. Казано иначе, зад екстремната реакция се виждаше екстремен риск.

Нататък, скоростната трансформация на случващото се от регионална в глобална криза допълнително втвърди управленските решения. Отсъствието на цялостна готовност за управление на подобна криза в огромната част от света допълнително радикализира нагласите. В подобен контекст, цената на бездействието или недостатъчното действие беше прекалено висока, а свръхреакцията простима.

Обявяването на война на вируса

Затова и обявяването на война на вируса не беше изненада. Стартира блиц операция по преформатиране на гражданския ред и повсеместна мобилизация на всички публични ресурси до пълна победа, до заличаване на биологичния враг.

Едновременно беше фиксирана целта, институционалната логика и времевата рамка на битката срещу вируса. Доминиращата стартова реторика беше за овладяване на ситуацията, за подготовка на публичните системи, за напасване към заплахата, но военно подобната мобилизация постепенно се превърна в рутина и доминиращ критерий за изхода от кризисната ситуация.

Крайната точка е унищожаването на вируса, а водещата логика на битката остава ограничителната.

На много места възникна нетолерантност към всякакви междинни състояния, към техните неизбежни рискове, към онова житейско поле, в което естествения ред на нещата продължава по някакъв начин. Цялото това развитие има един много съществен ефект – затруднява се неизбежния преход от живот без COVID-19 към живот с управляван риск от COVID-19.

Идеята за „нулев COVID-19“

Всъщност, идеята за „нулев COVID“ продължава да е доста популярна в най-различни точки на света. Организации в нейна подкрепа могат да бъдат открити в десетки страни, част от тях са дори обединени в т.н. „Zero Covid Alliance“.

Главната им цел е нулева трансмисия, съчетана със социално-икономическа програма за нейното постигане. Макар и в различна степен и периоди, множество държави възприеха именно подобна цел.

Сред примерите са Сингапур, Нова Зеландия, Австралия, Виетнам и, най-вече, Китай. На много места в прилагането на стратегията се включва и армията.

В най-трудна ситуация се намира именно Китай, защото страната е плътно затворена, дори микро клъстъри предизвикват истерична институционална реакция, уволнения и пълни затваряния.

Предизвикателствата

Ранната победа над вируса се представя като политически триумф, а контролът над него е претенция за превъзходство над западните системи.

Но тази стратегия се изправя пред все повече предизвикателства. Зачестяват затварянията, включително на ключови пристанища като на много места в страната има подобни проблеми. Ефективността на ваксините е доста ниска и повторните заразявания непрекъснато се увеличават, а използването на западни ваксини ще се приеме като провал.

На практика страната ще е затворена поне още година, което допълнително ще засили политиката на самодостатъчност.

Съществуват обаче и по-общи причини, поради които идеи като „нулев COVID“ са привлекателни.

Мнозина политици търсят реабилитация на държавата, на нейния капацитет, правомощия и обхват. Заедно с това и на собствените си позиции и авторитет в цялостната социална система. Очевидно е изкушението на националната мобилизация, особено във все по-разединени, хаотични и трудно управляеми общества. Това не просто фокусира публичното внимание, но и генерира търпение.

Отговорността на управлението нараства, но пък унифицираният темплейт на „нулевия COVID“ улеснява. Битката с него представлява и еднозначна морална кауза, тя позволява етическа монолитност на управленията каквато те все по-рядко получават.

Съвременното политическо ежедневие е все повече непрекъснато и вечно амбивалентно жонглиране на множащите се групи и интереси вътре в обществата. Някои пък просто използват ситуацията, за да популяризират идеите за самодостатъчност и ограничаване на интензитета и връзките с останалите системи и култури.

Отказът от „нулев COVID“ е неизбежен

Отказът от „нулев COVID“ е неизбежен, но няма да бъде лесен. Все повече специалисти проблематизират самата идея за колективен имунитет, а всеки следващ вариант е по-заразен от предходния.

На практика, неравномерното ваксиниране или отказът от такова предоставя на вируса достатъчно време и поле за следващи мутации.

Цената на самодостатъчността непрекъснато нараства, а страничните ефекти стават повече и по-видими. Като цяло, в най-затворените страни ваксинацията върви с по-бавно темпо, поради предоверяване на сегашната система или липса на спешност.

Нещо повече, подходът на „нулевия COVID“ трудно може да бъде повторен, защото сегашната му финансова цена доведе до невиждани от десетилетия нива на задлъжнялост. Има и праг на социална търпимост, който в определен момент ще бъде достигнат.

Сравнението с вече отварящи се общества също ще притиска управляващите в страните на тоталните ограничения. Все по-трудно е и представянето на военно-рестриктивния подход за следващи пандемии.

Най-трудно ще бъде обаче приемането на отказа от настояване за окончателна победа над вируса. Може би защото означава завръщане към баналното управленско ежедневие на контролирания риск, с цялата несигурност и отговорност на това начинание.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036………. .