Клуб ♦Стара Загора♦ ОБЕДИНЕНИЕ, НО САМО С ЧЕСТНИ ХОРА

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 53, 1991 г.
Клуб ♦Стара Загора♦
ОБЕДИНЕНИЕ, НО САМО С ЧЕСТНИ ХОРА
Георги Георгиев е роден на 14 май 1938 г. в с. Найденово, община Братя Даскалови. Завършил е Висшия селскостопански институт в Пловдив, специалност полевъдство. В продължение на 24 години е бил агроном. От юни м.г. е зам.-председател на Общинското ръководство на БЗНС в Стара Загора.
-Г-н Георгиев, нека започнем разговора с най-щекотливия за БЗНС въпрос – ще има ли и кога обединение между двата съюза?
-Аз ще кажа отчасти свое лично мнение по този въпрос, но и ще ангажирам организацията, която представлявам. Обединението е отдавнашна мечта на много наши членове. Още в първите дни след 10 ноември 1989 г. най-важният въпрос, който трябваше да се постави пред двете организации, бе този. Разединението, според мен, не се желае от никоя политическа сила, дори от малките извънпарламентарни партии. Защо е така, всеки здравомислещ човек ще си отговори. Вярно е, че има политически партии, които се страхуват от единен, силен земеделски съюз, въпреки че съотношението между градско и селско население е силно нарушено. Според мен нашият съюз може да наброява 200-300 хиляди членове и още толкова симпатизанти и това няма да бъдат само селяни. И сега при нас, а и в БЗНС „Н. Петков“, членуват много представители на интелигенцията. Едно от нещата, за които ни съдят, е, че през 1948 г. ръководеният от Георги Трайков БЗНС се отказа от съсловната идеология и прие програмата и целите на тогавашната БКП. Това може да се разглежда в два аспекта. Апетитите към ликвидацията не само на опозиционния БЗНС, но и на организацията като цяло са занимавали тогавашните ръководители Вълко Червенков и Васил Коларов, които са положили много усилия да ликвидират въобще съюза. Поставен между тези две алтернативи, може би е избрана по-унизяващата, но и по-съществената. И трябва да призная, че много боледувам, когато вече година и половина върху БЗНС се изливат толкова хули, без да се оценява времето и компромисът, който е направен, за да оцелее съюзът. ♦Разговорът с г-н Георгиев е воден през миналата седмица, когато не бе съобщено още официалното становище за обединителната конференция на двата съюза.
-Какво ще загуби БЗНС през тази година?
-Много са загубите, които понесе съюзът. На първо място това са хората, които са носили в душата си земеделската идея. Съюзът загуби самостоятелността си, изпадна в унизителното положение да бъде ръководен от друга политическа сила. Ние трябваше да чакаме да умре сдружен земеделец, за да приемем на негово място друг. Трябваше да чакаме благословията на партийни секретари за нашите членове, а Политбюро, не без съучастничеството на тогавашното Постоянно присъствие, да решава съдбините на БЗНС. За това вина не носят, разбира се, редовите членове, въпреки че сега те са подложени на обиди и арогантност от страна на други политически сили.
-Все пак в тези години БЗНС имаше място в политическия живот, отстояваше свои позиции…
-Най-важното си остава, че, въпреки „крилото“ на БКП, съюзът ни оцеля през тези години. Виновни за неговото положение има и Постоянното присъствие излезе с решение по този въпрос. Предстои всички дружбени ръководства по вертикала да вземат становище по него. Аз приемам конкретната вина на конкретни хора, а не вината изобщо. Най-болезнено ме засягат твърде честите изказвания по митингите, в които се говори, че „оранжевите“, „казионните“ земеделци са убийците на истинските земеделци, че ние сме ги съдили, пращали по затворите и т.н. Такива твърдения са далеч от истината. Ето, например, аз съм син на николапетковист, който от 1948 до 1963 г. обикаля по лагери и затвори. Мога ли аз и такива като мен, които са хиляди сред членовете на БЗНС, да се съгласим с подобни мнения и оценки?
-Някои считат, че именно проблемът за „вината“ е пречката за обединението ви?
-Аз казах, че нашето ръководство работи за изясняването на конкретната вина на отделни личности. Ето наскоро от редовете на съюза бе изключен Георги Андреев, срещу когото има достатъчно конкретни обвинения. Но не може да съдим хора само заради това, че са работили под един покрив с петъртанчевци. С този въпрос се спекулира действително от ръководството на БЗНС „Н. Петков“, но обикновено те се позовават на слухове, а не на факти.
-Вече има много съобщения в печата, които информират за обединяване на дружбите по места. Има ли такива случаи и в нашата община?
-Така, както досега се развиват отношенията ни с БЗНС „Н. Петков“, може в цялата страна да стане обединението, а в Стара Загора да не е започнало. Има местни земеделски дружби, които добре работят помежду си. Бих посочил, например, дружбите в с. Богомилово. Заедно провеждат някои събрания, заедно празнуват. Аз присъствах на едно тяхно тържество, което бе организирано заедно с членовете от двете дружби. Трябва да кажа, че 80 на сто от присъствуващите се разплакаха, когато внесоха двете земеделски знамена и засвири маршът на земеделците. Това говори, че няма такава граница, каквато някои искат да сложат между двата съюза, или да разделят четирите букви две по две. По-скоро това са амбиции на определени личности, от които страда съюзното единство.
-А има ли отлив на ваши членове към БЗНС „Н. Петков“?
-В началото, след създаването на БЗНС „Н. Петков“, някои наши членове действително преминаха към другата организация. Бързо и чевръсто се прехвърлиха, като очакваха, че там ще ги приемат и те ще бъдат галеничетата, каквито бяха при нас до 10 ноември. Но трябва да кажа, че много бързо се и разочароваха, защото не намериха това, което са очаквали. А то не можеше да бъде друго – там също бързо влязоха много случайни хора, които не допринесоха за авторитета на организацията. Няма защо да крия – такива все още има и при нас. затова желаем и обединението, искаме да очистим редиците си от хора, които бяха водени от кариеризъм, вождизъм и др. С подмяната на членските книжки една част ни напуснаха сами, други – все още се ослушват, но ние нямаме нужда от наблюдатели и такива хора не бихме искали да членуват в бъдещия БЗНС-единен.
-Какво губи сега БЗНС от разединението между членове и симпатизанти?
-Ще се опитам образно да ви отговоря – това е все едно да разделиш две деца от една майка, защото нашата идея е обща, стремежите – също. От това разделяне губи земеделското движение, губи и страната като цяло. Защото на политическия живот у нас, с ярко очертаните два полюса, е нужен център – такъв, какъвто винаги е бил БЗНС с неговите демократични идеи. Ние не се стремим към цялата власт, от такива амбиции опазил ни Бог. Не само защото опитът от земеделското управление в миналото ни е „обица на ухото“, но и защото никоя политическа сила не би могла самостоятелно да се справи с тежкото наследство на тоталитарния режим. Само с общи усилия страната може да се изведе напред. Зная, че някои веднага биха реагирали остро на това мое мнение, но демокрацията ще трябва да градим всички, които прилагат нейните принципи и са полезни със своя опит и знания на страната. Всякакъв друг подход би ни довел до нов тоталитаризъм. Смятам също, че не бива да се повтарят грешките на комунистите от преди 45 г., когато бе унищожена опозицията. Опонентът в никакъв случай не би бил само отрицание, а напротив – би служил и като двигател, и като спирачка за някои действия. В нашата история този период трябва да остане като петно, което да служи и за урок на настоящите социалисти. Те трябва да знаят, че доверие не се печели само с думи, но и с дела.
-Какво ще отстоява БЗНС в предстоящите избори като политическа сила?
-Ние не можем да излезем извън принципите, които са в основата на земеделското движение. Нашата идеология е чисто демократична, организацията ни е създадена в името и в помощ на бедния селянин, бедния работник, бедния човек. Самият девиз „Мир, хляб, народовластие“ говори, че никога БЗНС не е налагал терор, конспирация и през неговото тригодишно управление в страната не е имало политически затворници и репресии. Такава ще бъде и предизборната ни платформа, тя не може да бъде и друга. Опорните ни точки са в мира, труда и народната воля, но не само на селското население, а и на интелигенцията, голяма част от която споделя нашите идеи.
Разговора проведе Недялка ФИЛИПОВА