Кметовете на Стара Загора през годините. Стефан Салабашев

В поредица от публикации ЗАРАТА представя градоначалници на Стара Загора, оставили трайна следа в историята на града ни. Разказахме ви за Петко Рачов Славейков и Хаджи Господин Славов. Сега е ред на Стефан Салабашев, кметът възстановител на Стара Загора.

Роден в Стара Загора през 1847 г. До Освобождението се занимава с търговия на кожи и кожени изделия, а след това се включва активно в обществения живот на града. От 1879 г. е деец на Народната партия и се занимава с административна дейност. В летописа на новата история на града остава като кмета възстановител. Управлява и от април 1886 г. като председател на комисия – до общинските избори на 4 (16) октомври 1887 г. Втори мандат – 4 (16) октомври 1887 г. септември 1890 г. Умира през 1913 г.

Веднага след Освобождението се правят избори за местни органи на властта. Те устройват държавните и местните органи на власт, грижат се за настаняването и изхранването на оцелелите и завръщащите се жители на града. Най-важната им задача обаче е да възродят опожарения и сринат до основи през юли 1877 г. от османските войски град.

Градският съвет, избран веднага след Освобождението назначава за градски инженер Лубор Байер, строителен техник от Австро-Унгария, чех по произход, който по това време работи по изграждането на железопътния участък в района на Пазарджик. Възлагат му да изработи градоустройствен план за възстановяването на Стара Загора.

През юни е избран 9-членен градски общински съвет, а негов председател става Стефан Стойков Салабашев, който остава в историята на Стара Загора като кмета възстановител.

Когато го избрат за градоначалник, Салабашев е само 32-годишен. Работата, която свършва в първия си мандат (1879 – 1883) заедно с членовете на съвета, е изключително важна за възраждането на опожарения град.

През юни 1879-а съветниците приемат изработения от Лубор Байер градоустройствен план. Чехът е избрал правоъгълна шахматна планировка, която тогава е характерна за големите градове в Америка. Заради този негов избор впоследствие Стара Загора е наречена “Град на правите улици”. Планът е одобрен през септември от областния архитект Паоло Монтани и утвърден от генерал-губернатора (главен управител) на Източна Румелия Александър Богориди.

Съветът организира тържествен ритуал и на 5 октомври 1879 г. Богориди поставя основния камък за възстановяването на Стара Загора. През декември е сключено споразумение за заем от 1 милион лева за бъдещото строителство. С отпуснати от главния управител на Източна Румелия 150 хиляди лева започва строителството на “вдовишки къщи” – общежития за вдовици и сираци.

Турските вдовици, завърнали се с останалите турски бежанци по разпореждане на правителството, са настанени в реставрираното медресе (турско училище). Започва изграждането на паметник на загиналите в Джуранлийския бой през Освободителната война.

Кметът Салабашев моли в началото на 1880 г. за съдействие от колегите си в Габрово, Трявна и Дряново да изпратят в Стара Загора строителни техници и работници. Съветът сключва договор за построяване на общинска сграда с тревненския майстор Боню Драгошинов, строителството й продължава от май до ноември. В старата сграда през януари избухва пожар, от който са спасени архивът и бюджетните средства.

През май в града има голямо наводнение, щетите от което са в размер на 1 316 150 гроша според доклад на Салабашев до префекта Нестор Марков. През лятото се взема решение на училищното настоятелство да се подарят 40 дюкянски места, а приходите от тях да се използват за учебното дело в Стара Загора. На вдовиците се дават парцели с размерите на семейния парцел преди унищожаването на града и им се подаряват от 15 до 25 лири за построяване на жилище.

През есента срещу общинската сграда започва изграждането на чешма. Общинският съвет отделя парцели и осигурява по-голямата част от средствата за построяването на мъжко класно училище, девическа гимназия и по две основни училища в четирите квартала на града.

Създава се градска полиция, осигурява се осветление със 140 газови фенера, които се палят от нощната стража, изкопава се отводнителен канал за отклоняване на водите при порои.

През 1881-ва с решение на градския съвет на всеки завърнал се опълченец се подаряват 330 кв. м за строеж на жилища. Нивелира се и се застила частично с калдъръм улицата Нова Загора – Чирпан (днешният бул. “Цар Симеон Велики”).

Отстъпени са 6000 кв. м за Девическата гимназия. Освещават се паметникът на загиналите в Джуранлийския бой и новоизградената черква “Св. Богородица”.

През следващата година е завършена чешмата на централния площад и тържествено се открива сградата на девическата гимназия. В сградата й, която е паметник на културата, днес учат учениците на II основно училище “Петко Рачов Славейков”.В края на 1882 г. в общината има 10 български училища – 8 основни, мъжко класно и девическа гимназия, и 6 турски – всички основни.

Къщите пет години и половина след опожаряването на Стара Загора са се увеличили с 300 и вече са 1389, а жителите са достигнали 13 279 души с преобладаващо българско население. На изборите през февруари 1883 г. Стефан Салабашев влиза в състава на общинския съвет, от който излиза година по-късно заради политически противоречия около борбата за Съединението на България.

Бурната в политическо отношение 1886 г. води през април до разпускане на съвета с кмет Стефан Сливков, избрани през март 1885-а. На мястото му е назначена 5-членна комисия, председател на която е Салабашев. Тя ръководи града до общинските избори през октомври 1887 г.

През юни 1888-а населението на Стара Загора вече е 16 222 жители, с което се нарежда на седмо място след Пловдив, София, Русе, Варна, Шумен и Сливен.

Стефан Салабашев не само е избиран за кмет. В годините на възстановяването на Стара Загора той е член и на повечето общински съвети, които са били избирани през този период.

Запазените  писмени паметници не дават много подробности за личността и дейността му. Ако вие, нашите читатели, сте успели да откриете повече за този завършен родолюбец и патриот старозагорец, пишете ни на [email protected].

 

 

 


image0 (9K)