Кмет-мюсюлманин в старозагорско село вдигна православен храм

„Ей такива хора трябва да издигаме нагоре, разтропани, добри, които мислят за нас” – казва доволна съселянка на кмета Ферид Бекиров, чиято история майсторски е описана от големия старозагорски журналист Матей Бонев. Този и други интересни текстове от интервюта, направени през годините от Матей Бонев скоро излизат събрани в книга с работното заглавие „40 лица от града на липите„, като втората ѝ част е с наименование „Извън регулацията“ и ни запознава с хора, оставили своя оригинален и човешки отпечатък.

През първия си мандат кметът на с. Долно Изворово Ферид Бекиров решил да вдигне минаре на джамията в центъра на селото. Идеята била на местния фурнаджия. Той не бил от най-заможните, но пък бил готов да помага с каквото може. Младият кмет, тогава само на 36, приел с ентусиазъм предложението. В онова безпарично време можели да си позволят да плащат надница само на енинския майстор-строител бай Стоян, нает да направи кофража на 22-метровата игла от бетон и тухли. Общите работници по списък, воглаве с кмета, се редували да помагат на майстора. Включили се не само мюсюлманите, но и българи от селото. „Изградихме минарето за три месеца без нито един лев от държавата, само с доброволен труд и дарения на хората”, припомня си със задоволство първия си успешен изпит селският първенец.

Още преди да изтече първият му мандат, през 1999 година, навръх празника на селото 6 май, Бекиров направил първа копка и на православен храм. Съвсем естествено го нарекли „Св. Георги Победоносец” на покровителя на някогашното Средно Изворово, сега квартал на селото. Започнали да събират дарения, но лептата на хората се оказала повече от скромна. Като сменили парите от дарителската касичка след деноминацията на лева, събраните пари излезли едва 142 лв. „Тогава един хляб беше 600 лева”, посочва за сравнение колко скромна наистина е била сумата Бекиров. Той вече бил наясно, че и храмът, както минарето, могат да вдигнат само с доброволен труд и дарения. Изтърколили се няколко лета и зими, но кметът не се отчайвал и търпеливо набирал съмишленици. Като семейството архитекти, Доротея и Жоро Христови, приятели на кмета, които направили безвъзмездно архитектурно-строителния проект на църквата. Като строителния предприемач Константин Карагитлиев, който с охота дарявал неведнъж строителни материали и цимент. Като десетките жители на двата квартала в селото, иззидали храма буквално с двете си ръце. Сред тях сега пък имало и мюсюлмани, върнали услужливо жеста на своите православни съселяни преди време. За строителството живи пари похарчили кажи-речи пак единствено за платата на същия майстор бай Стоян, вдигнал някога и минарето.

„Старозагорският митрополит Галактион освети православния храм „Св. Георги Победоносец” на 26 май, 14 години и 20 дни след първата копка”, посочва неимоверно дългия път на градежа кметът Бекиров. Но е горд, че и владиката, и самите миряни са го нарекли „малко бижу”. Всеки, който е надникнал дори в двора на малката черквица, сигурно ще се съгласи, че тази оценка никак не е пресилена. И заради стилната ограда, която опасва целия имот. И заради каменната чешма до портата, и заради входната врата, с фина дърворезба. Същото изящество и тънък вкус лъха и вътре в самия селски храм – от иконостаса, от самите прозорци, които греят в ефектна стъклопис в синьо.

Така един кмет-мюсюлманин записва завинаги името си сред ктиторите на православната обител в село Долно Изворово. „Изгради се този пречист храм в лето 2013-то, с благословията на Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Галактион и при градоначалието на Ферид Бекиров…”, пише на видно място вътре. За него самия обаче по-важно е нещо друго. „В кв. Средно Изворово повечето жители са християни, а никога не са имали черква, една свещица нямаше къде да запалят”, посочва кметът. И смята за нещо съвсем естествено, че хора с различни вероизповедания са градили заедно своите молитвени домове. Нали десетте Божи заповеди за праведен живот – не кради, не лъжи, не убивай и т.н., са в основата и на християнството, и на исляма, задава въпрос и към себе си Ферид. Мнозина от съселяните му търсят корените на неговата толерантност в родовия му корен по майчина линия. Преди 9 септември 1944 г. дядо му, православен българин, е бил кмет на кв. Средно Изворово, тогава самостоятелно село. Неговата дъщеря, майка на Ферид, се омъжила за мюсюлманин, в едно време на по-голяма верска търпимост. Някои казват, че приела другата вяра в името на любовта. Други – че запазила тайно в душата си православието. Това за кмета Ферид Бекиров обаче няма никакво значение. Защото вече пети мандат е дал обет да служи еднакво и на мюсюлмани, и на християни. „Много направи за хората. Ние сме от малкото села с канализация и асфалтирани улици, нямаме проблем вече и с водата“, казва 53-годишният Петко Узунов, убеден, че и сега да има избори, пак ще гласува за Бекиров. На Фатма Кискинова пък преди 5-6 години й се запалила къщата. Лично кметът се хвърлил да гаси пламъците заедно с другите хора. „Ей такива хора трябва да издигаме нагоре, разтропани, добри, които мислят за нас”, подкрепя я Зейнеб Ахмедова. Тя работи в казанлъшка фирма, но си живее в уреденото и спокойно Долно Изворово. „Не случайно са го кръстили така, наистина е железен /б.а. ферид – на тур. буквално означава „желязо”, „железен”/, думата му на две не става”, хвали кмета и неговият връстник Али Хайрлов. Той се преселил преди време в Турция, но когато си дойде на гости, не може да се нарадва, че селото става все по-хубаво и по-уредено.

Самият Ферид Бекиров пък си мечтае за оня комшулук на времето, свързвал като роднини хората от селото, независимо дали са българи или турци. „Всяка къща имаше обща врата към съседния двор, и винаги можеше да я отвориш и да влезеш у комшията, да побъбрите, да пиете по една ракия”, припомня си това добро старо време Ферид. Първия пирон на комшулука според него удря т.нар. възродителен процес. Вече женен, с деца, няколко години и той самият носил чуждото име Радослав. Само по документи обаче. И вкъщи, и за приятелите, той си оставал Фери. „И тогава, и сега, нетърпимостта, омразата между различните етноси се насъскват отгоре”, убеден е кметът на Долно Изворово – Ферид Бекиров. Селото, в което православни и християни заедно търсят пътя към храма на своята религия. Той не се наема да даде рецепта как този модел на завидна толерантност може да работи и по-нагоре, там, където се прави голямата политика. Но е убеден, че всички ние, родени на тази малка земя България – българи, турци, цигани, арменци, евреи, сме обречени да живеем заедно.

През 2015 г. Ферид Бекиров, кметът-мюсюлмани, който вдигна православен храм в родното си с. Долно Изворово, бе избран за рекордния 6-ти път след демократичните промени у нас.

От първо лице

Ферид БЕКИРОВ:

Вярата е спирачка към всички лошотии

-Каква е историята на Долно Изворово?

– Според историческите сведения по нашите земи е имало живот преди 3-4 хил. години. Тракийската гробница, която бе разкопана под селото, е от. 3 в. пр. н. Иначе Долно Изворово е сравнително ново село, възникнало е малко след Освобождението. По-старо всъщност е Средно Изворово, което до Освобождението е било населено само с турци. След това те се изселват, а няколко български рода идват тук и поставят основите на новото селище. През 1984 г. двете села се обединяват, а Средно Изворово става квартал.

– Какъв е сега етническият състав на селото?

– Почти по равно християни и мюсюлмани. По-рано Долно Изворово е било населено предимно с турци, а Средно Изворово – с българи. Но след изселванията през 80-те години на миналия век по време на т.нар. възродителен процес, и в двете махали вече живее смесено население. Има и немалко смесени бракове.

– Как влезе в политиката и какво те мотивира?

– Вкараха ме моите приятели. Аз имах успешен бизнес в транспорта, обслужвах линията Стара Загора – Казанлък. Моите акрани няколко месеца буквално ме преследваха, докато ме кандардисат да се явя на изборите за кмет на селото. Беше малко след промените, хората бяха още силно политизирани и битката беше буквално за всеки глас. Помня, че кандидатите на СДС и БСП имаха равни гласове, по 98, а аз с 1 – по-малко, но на трилотажа, такъв беше законът тогава, победих аз.

– Кой беше големият проблем на селото тогава?

– Водоснабдяването. Омръзнало ми беше да се върна от работа и да не мога да се изкъпя. И това беше едно от обещанията ми пред хората. Нямаше как да го изпълня от раз, но още първия мандат докарах вода от Балкана, а след това всяка година съм правил по едно ново водохващане. През 2003 г. каптирахме изворна вода и за голямата чешма на входа на селото.

– Решен ли е изцяло вече проблемът с водоснабдяването?

– За съжаление, не. В един момент се оказа, че вода има, но тръбите не могат да я поемат. И аз, и моите предшественици все сме кърпили ВиК-мрежата и трябваше да се подмени. Преди 2-3 години спечелихме проект за над 2 млн. лева за цялостна реконструкция, но тогавашният Общински съвет го стопира. Кметът и председателят на Общинския съвет тогава водеха люта битка и ние станахме жертва на тази война. Върнахме парите, без да използваме една стотинка. Проектът все още е актуален и се надявам новите управници в държавата и в общината да се сетят за него.

– Вече караш петия си мандат…Кога ти беше най- трудно?

– През първия мандат, който съвпадна и с голямата криза през 1996-97 година. Със заплатата си като кмет можех да си купя 20 хляба, които на всичкото отгоре бяха и кът. Хората се редяха на опашка, давахме с купони по 1 хляб на семейство.

– Какво те кара с еднаква страст да градиш молитвените домове и на православните, и на християните?

– Аз съм кмет на всички хора в селото, независимо от вярата. А село, в което живеят и турци, и българи, трябва да има и джамия, и църква. Както казват старите хора, село без храм, огън да го гори. Независимо на кой Господ се кланя, вярващият човек е с по-здрави устои, no-читав човек. Неслучайно 10-те божи заповеди – „Не лъжи”, „Не кради”, „Не убивай” и т.н. – са в основата и на Библията, и на Корана. Не съм от най-ревностните поклонници на исляма, влизам в джамията само на празници, но съм убеден, че вярата е спирачка към всички лошотии. Аз съм за този принцип „Прави добро, пък го хвърли зад себе си, каквото и да става, има кой да го оцени”.

– Православният храм го градите цели 14 години… Минаваше ли ти през главата понякога да зарежете строежа?

– Не, но наистина особено в началото беше много трудно. След деноминацията на лева, като обменихме парите, от дарителската касичка излязоха 142 лв. Тогава забраних да се събират повече средства, за да не плъзнат слухове, че злоупотребяваме с парите за църквата. Но пак я направихме кажи-речи само с дарения, имаше десетина по-заможни дарители – строителни предприемачи, архитекти, общественици, политици. Обикновените хора пък помогнаха с труда си – при изкопите на основите, при вдигането на оградата и зидовете, при отливането на бетона. Всички те заслужват еднакво благодарността и уважението на хората от селото.

– Тачите ли взаимно християнските и мюсюлмански празници?

– Курбан-байрам и Великден например отдавна са празници на цялото село. Хората си гостуват, черпят се, почитат вярата и традициите на комшиите и съселяните си.

– Зарасна ли раната от т.нар. възродителен процес?

– Тя зараства, но нали знаете онази приказка за мечката и човека. Раната от брадвата зараснала, но звярът помнел лошата приказка, че мирише лошо… По-лошо е, че и днес някои се опитват да чоплят тази незабравена рана.

– Кое ни пречи да живеем без предразсъдъци заедно българи, турци, цигани…?

– На нас в Долно Изворово нищо не пречи да живеем нормално. Както виждате, ние строим заедно черкви и джамии. А какво пречи „по-нагоре” – не знам.

– Как може да се пренесе този ваш модел „по-нагоре”?

– Аз пътувам много, обикалял съм цялата страна, включително и в смесените райони. Според мене на много места този модел работи. Хората са разумни, наясно са, че нетърпимостта, омразата се насаждат от онези, които искат да правят политика от това. Както се казва, във всяко стадо има мърша, но не бива тя води…

– Как оценяваш резултатите от парламентарните избори?

– Като не много добри, работата е на кантар, но въпреки това съм оптимист. Този парламент и това правителство ще си изкарат мандата.

– Защо мислиш така?

– Защото хората искат спокойствие, работа, по-норма- лен живот. Ако наесен пак направим избори, нещо ще се промени ли? Не, вероятно ще изберем пак същите партии.

– Могат ли да разчитат дълго БСП и ДПС на такъв непредсказуем партньор като лидерът на „Атака” Волен Сидеров?

– Сидеров може да е непредсказуем, но мисля, че той много добре си знае интереса. Има партии, които му дишат във врата и само чакат да се провали…

– Кое е най-важното, с което трябва да се заемат новите управници?

– Да направят всичко възможно за подобряване хала на обикновените хора. Сега се живее много трудно и на село, и в града. Особено тежко е положението на пенсионерите. Хората много-много не ги интересува кой ще ги командва, казано по нашенски. Те искат работа и нормален живот. Да не работят само за да си платят тока и водата. Да им остава по малко и за прехраната, и за децата, и за почивка.

– Кои са полезните ходове на държавата при тая продължаваща криза?

– Има no-умни от нас да мислят от нас. Но много хора се питат например защо дадоха на други да печелят от „златни кокошки” като енергийните дружества. И БДЖ – товарни превози беше на тезгяха. Всички казваме, че нашата земя е златна и лежи върху злато, ами да го използваме тогава това богатство.

2013 г.

Още от историите на Матей Бонев четете ТУК