Коалиционните партньори: От септември преходен период за плащания в лева и в евро

Снимка: Продължаваме промяната

Въвеждане на две тарифи за ток, парно и вода – по-евтина базова и по-скъпа за по-разточителните потребители, както и амбициозна работа по присъединяването към еврозоната предвижда програмата на кабинета „Василев“. След близо пет дни разговори „Продължаваме промяната“, БСП, „Демократична България“ и независимите депутати, напуснали „Има такъв народ“, постигнаха съгласие по законодателната и управленската програма. А на късна среща между партньорите бяха изчистени и последните детайли по двата текста, предложени от „Продължаваме промяната“, след като по-рано представителите им се запознаха с черновите, съобщиха от пресцентъра на „Продължаваме Промяната“. 

В срещата участваха лидерите на „Продължаваме Промяната“ Кирил Петков и Асен Василев, на „БСП за България“ Корнелия Нинова, на „Демократична България“ Христо Иванов, министри и народни представители. Програмата е основана върху промени в над 40 закона, които да бъдат приети до януари 2023 г. Ако „Продължаваме промяната“ успее да осигури мнозинство за тези планове, вицепремиерът в оставка Асен Василев, посочен от партията си за следващ премиер, ще представи в петък на президента проекта си за правителство.

Законодателната програма до декември 2022 г. предвижда избор на председател на Народното събрание, като за поста отново ще бъде предложен Никола Минчев, и Бойко Рашков се предвижда да оглави КПКОНПИ.

В областта на съдебната и антикорупционна реформа се предвижда до средата на септември Европейската прокуратура да бъде обособена в отделна организационна структура и цялостна реформа на КПКОНПИ чрез разделяне на дейността по противодействие на корупцията и установяване на конфликт на интереси (Комисия за противодействие на корупцията) от дейността по отнемане на противоправно придобито имущество (Комисия за отнемане на противоправно придобито имущество).

Планирани са също промени в досъдебното производство, създаване на ефективен механизъм за разследване и търсене на отговорност от главния прокурор.

Сред заложените финансови и икономически мерки в управленската програма е повишаване на прага за регистрация по ДДС на 100 000 лева от 1 януари 2023 г. и на 166 000 лева от януари 2024 г. и продължаване на политиката за компенсиране на бизнеса за цена на електроенергията над 250 лв./МВч. да бъде продължена.

Коалиционните партньори са се договорили още да продължат оперативната работа по техническата подготовка за приемане на еврото на 1 януари 2024 г. и по изготвяне на анализ на последствията от въвеждането на на единната европейска валута, който да е основа на мащабна разяснителна кампания и обществено обсъждане. Предвиден е преходен период за плащания в лева и в евро, който трябва да започне от септември.  

За подобряване на ефективността при борбата срещу прането на пари е предвидено дирекция „Финансово разузнаване“ да се извади от ДАНС и отново да се прехвърли към Министерството на финансите. 

Планирано е също новите европейски програми да бъдат програмирани, така че 50% от средствата да се инвестират в Северна България.

В областта на енергетиката коалиционните партньори са се разбрали да работят за гарантиране на сигурността на газовите доставки, включително чрез преговори с всички възможни доставчици, диверсификация и подписване на дългосрочни договори за доставка в рамките на политиката на Европейския съюз и за запълване на капацитета на газохранилището в Чирен. Предвидено е също ускоряване на процесите по изграждане на нови ядрени мощности, осигуряване на алтернативни доставчици на ядрено гориво, бърза рехабилитация на авариралите мощности на ПАВЕЦ „Чаира“ и приоритетно изграждане на проект „Яденица“, приемане на законодателни промени и борсови правила за осигуряване на дългосрочни договори за електроенергия на поне 80% от потреблението в страната.

В областта на труда и социалната политика коалиционните партньори са се договорили за въвеждане на блок тарифи за електроенергия, вода и парно за битови потребители, 95% заплатени лекарства от НЗОК, увеличаване с бюджета за 2023 г. на процента, с който се изчислява т.нар. вдовишка добавка от 26,5% на 30%.

В образователната област се предвиждат безплатни учебници до 12 клас включително, като мярката трябва да бъде въведена постепенно с бюджет 2023 г. и определяне на оптимален брой учебници по предмет за всеки клас.

В здравната сфера управленската програма предвижда до края на октомври да бъде одобрен финален план за националната детска болница и да бъде променен софтуерът на електронните рецепти, които да включват най-евтиния генеричен заместител и неговата цена. Предвидено е също до края на годината да бъде въведена в експлоатация първа от шест въздушни линейки и да се определят локациите на десет центъра за спешна помощ при инсулти.

Сред приоритетните проекти в областта на регионалното развитие и благоустройството е посочен участъкът на магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле, за който се отбелязва, че трябва да се намери най-доброто решение без загуба на европейски средства. До 31 октомври трябва да се подпише споразумение с Румъния за изграждане на пет моста над р. Дунав, а до края на годината е срокът за проектирането на тунела през Петрохан и тунела при Прохода на Републиката, както и за възлагане за довършване на проектирането на автомагистрала „Хемус“. До края на годината трябва да бъде възложено и проектиране на продължението на автомагистрала „Черно море“ от турска до румънска граница. Планирано е и да продължи строителството на магистрала „Европа“ и „Видин-Ботевград“.

Предвижда се също до 31 октомври да бъдат въведени немски изисквания за пътно строителство, включително стандартите за текущ ремонт и поддръжка. Подготвя се и структурна промяна с отделянето на Дирекция за национален строителен контрол като отделна агенция към Министерски съвет. 

До края на годината трябва да се намери и окончателно решение на казуса със съществуващите незаконни инхаус поръчки. 

В областта на международните отношения и отбраната е предвидена активна работа за присъединяване към Шенген и прилагане на новата ИТ архитектура и оперативна съвместимост за управление на границите, както и удължаване на срока на паспортите на десет години. 

Припомняме, че за момента „Продължаваме промяната“ не разполага с необходимите 121 депутати, които да подкрепят правителство, начело с настоящия министър на финансите в оставка Асен Василев. За момента проектокабинетът има подкрепата на БСП и „Демократична България“. При евентуална подкрепа и от независимите депутати за кабинет „Василев“ биха гласували 114 депутати, които обаче не са достатъчни за мнозинство. 

Персоналният състав на кабинета, който съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев ще предложи, ще бъде коментиран едва когато има осигурена подкрепа от 121 депутати, заяви самият Василев след края на преговорите, цитиран от БНР.

„Все още не сме коментирали персонален състав на правителството, нито структура“, каза той.

Василев потвърди, че след като вътрешният министър в оставка Бойко Рашков оглави КПКОНПИ, той няма да е част от състава на правителството. Реформата е част от приоритетите, около които са се обединили коалиционните партньори.

На въпрос дали ще остане в кабинета и в каква роля, премиерът в оставка Кирил Петков отговори: „Когато каузата България е водещата, когато знаем колко би загубила България следващите месеци, ако няма правителство, ние показахме диалогичност. Имаме толкова важни закони, над 40, да бъдат приети, че нищо друго няма значение, освен България да върви напред“.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова изрази удовлетвореност от финалния вариант на управленската програма.

„За нас в следващите шест месеца най-важно е да гарантираме с едно редовно правителство стабилност в икономиката и сигурност на семействата и на българските граждани. Удовлетворени сме от това, което постигнахме във финалния вариант на програмата. Есента и зимата няма да е леко. Важното е, че като екип сме амбицирани да предложим на България и на българските граждани сериозна програма, с която да подпомогнем всяко българско семейство през тези месеци“, каза тя.

Атанас Атанасов от „Демократична България“ изтъкна като приоритет енергийната сигурност. „Много е важно, че в областта на енергетиката и на сигурността има конкретни мерки, които са предвидени, за да може да осигурим зимата, важно е“, посочи той.

https://www.investor.bg/