Когато един швейцарец случайно откри дрогата LSD

През 1943 година швейцарският химик Алберт Хофман работи за фармацевтичния концерн „Sandoz“. Тогава той е на 37 години и провежда изследвания на човешкото кръвообращение. По време на работа в лабораторията един ден той случайно поглъща минимално количество от веществото диетиламид на лизергиновата киселина, съкратено LSD. „Виждах многообразно всичко, което си представях. И това ме караше да се чувствам щастлив. Всичко продължи около три-четири часа“, спомня си Хофман на стотния си рожден ден през 2006 година.

Дрогата на хипитата

Всичко това събужда любопитството на Хофман и три дни по-късно химикът решава да се самоподложи на експеримент: той поглъща 250 микрограма от веществото. И така на 19 април 1943 година се ражда един от най-мощните халюциногени, създадени от човека – дрогата LSD. Най-напред на химика му се струва, че ще умре, но после започва да изпитва приятни усещания и то много интензивно. В дните след това той си спомня много прецизно всичко преживяно – без следа от някакви физически оплаквания. Точно обратното – веществото му помага да възприеме света по „нов“ начин.

Фармацевтичният концерн, за който работи Хофман, проявява огромен интерес към субстанцията, която влияе така силно на съзнанието без никакви физически странични ефекти. И под името „Delysid“ предоставя безвъзмездно веществото на водещите изследователски институти по света. В същото време дрогата бързо си спечелва популярност сред хората на изкуството и интелектуалните среди. Веществото бързо е забелязано и от току-що създаденото в САЩ ЦРУ. Американското разузнаване започва да експериментира с него. В един от тайните експерименти като доброволец се включва и авторът на „Полет над кукувиче гнездо“ Кен Киси. Именно неговият опит с веществото LSD заляга в основата на сюжета на книгата, която през 1962 година излиза на пазара и се превръща в бестселър.

Опити с LSD правят и американските военни – в търсене на субстанция, която може да извади от строя вражеските войници. Поради непредсказуемостта на действието на веществото обаче по-късно военните се отказват от изследванията.

„Проблемно дете“ или „вундеркинд“?

LSD постепенно навлиза успешно в медицината – лекарите постигат добри резултати при лечението на алкохолизъм; субстанцията се използва и в психотерапията. LSD навлиза сериозно и в културните и музикалните среди. Цяло едно поколение – хипитата – живее с новото наркотично вещество. Постепенно обаче нещастните случаи с неговата употреба зачестяват, включително и поради предозиране. Така славата на LSD започва да отминава, а положителният тон в медиите се обръща. През 1965 американският президент Линдън Джонсън подписва документ за забрана на веществото, а фармацевтичната компания „Sandoz“ спира производството му. И така дрогата излиза в нелегалност.

Забраната поставя край и на научните проучвания, свързани с веществото. Едва три десетилетия по-късно в научните среди отново се позволяват изследвания на въздействието на LSD, при които се оказва, че веществото влияе много добре на пациенти с депресия.

„LSD – моето проблемно дете“ – така откривателят на тази дрога Алберт Хофман озаглавява автобиографията си, излязла през 1979 година. До смъртта си, застигнала го на 102 години, той обаче така и не губи надежда, че неговото „проблемно дете“ LSD отново може да се превърне във „вундеркинд“.

Източник: Дойче Веле